Магдалина Стефанова Григорова

(07.08.1941 г. – )

Автобиография. Из „Изгревът…“ том 13

Родена съм на 7.08.1941 година в село Батак, окръг Великотърновски. Гимназиално образование завърших във 2-ра смесена гимназия „Свети Климент Охридски“ във Велико Търново. Медицинско образование за клиничен лаборант завърших в София в техникума на ул. „Йорданка филаретова“ N 3. Като клиничен лаборант с 33 години трудов стаж се пенсионирах в 1-ва инфекциозна болница в София, на ул. „Димитър Несторов“ N 17.

Баща ми, Стефан Григоров е роден на 26.01.1903 година. Дълги години работи като кмет в родното ми село и се пенсионира като такъв. Майка ми, Иванка Филипова, е родена на 3.05.1912 година. Работила е в местното ни трудово-кооперативно спопанство.

От 1969 година започвах да чувам от мои познати името „Дънов“, „дъновисти“. През 1975 година две мои приятелки ме свързаха с Мария Младенова, Анастасия и Дора Карастоянови, с Милка Периклиева и Невена Неделчева. Последната пък ме свърза с Драга Михайлова, Лидия Аладжем, Веска Величкова, Анчето Шишкова и Цанка Екимова. Скоро след това се свързах със Стоянка Драгнева и впоследствие с целия Изгрев. След смъртта на баща ми, всяка година вземах майка ми при мен по 6 месеца през зимата. С нея си имахме график кои дни, при кои сестри да отидем и да им занесем ядене. Майка ми готвеше много хубаво. Тя хранеше сестрите с вкусните си манджи, а те хранеха нея и мен с чудните си опитности, които ни разказваха. Колко много красота имаше в тези наши отношения и каква радост изпитвахме от взаимната любов помежду ни.

Сега, когато майка ми е на 88 години, и наред с беседите на Учителя е прочела всичките томове от поредицата „Изгревът“, казва: „Най-щастливите ми и пълноценни години в живота ми са били с тези мили и любими душички от Братството.“ Заедно с тях е ходила на Витоша, с тях е играла Паневритмия и с тях в студените зимни неделни дни я водехме в Мърчаево да слуша беседи. Накрая имаше привилегията за присъства на изпращането на брат Темелко. След като прочетохме поредицата „Изгревът“, открихме, че липсват много от опитностите, които сме слушали от братята и сестрите. Затова реших да ги опиша, за да бъдат спасени във времето тези неоценими мигове.

Предавам автобиографичните си данни на д-р Вергилий Кръстев.

Магдалина Григорова

1.12.1999 г.

Из том 13 на „Изгревът…“