… Савка, не съм била близка с нея. Само я помня когато Учителят си замина. Как в малкия салон в ъгъла плаче неудържимо, плаче, плаче плаче. А, нещо което го има и записано. Когато преди Учителят да замине накарал да изпържат три яйца. Питал Периклиева: „Знаеш ли да пържиш яйца на очи?“ – Да. Той изял двете, а третото го оставил да си разделят между Савка, и, тука бъркам вече. И Учителят все я питал: Изяде ли го, Савке? Не, Учителю, майка ми изпържи картошки, пак я питал и накрай казал: „Е, и тоз път не си издържа изпита.“ Значи то е било с цел.

В.К.: Да. Нещо да ми разкажете за онези събития по тези процеси в братството, братски процеси след заминаването на Учителя и т.н.

Йотка: Знаете ли, аз никога не съм се занимавала с тях, но ще ви кажа нещо, кога стана голямото събрание гдето Антов го изпъдиха.

В.К.: Да. Събранието. Хайде, разкажете го, това е много интересно. …

Лулчев от много високо падна, от високо падна. Един случай сега, например ще ви кажа. Тя много случаи ми каза, но един да ви кажа. А това е всичко под ръководството на Учителя. „На Рила сме и един брат се разболява. Но така се разболява, че в палатката си се вцепенява, не може да мръдне. И отиват до Учителя и Му казват: „Учителю, така и така, еди кой си брат е болен“. Учителят все едно нищо не е чул. След това пак отиват, пак Му казват: „Учителю, брата е така и така“. Пак Учителят не чува. Трети път отиват. Учителят не чува, нито отива да му помогне.
Обаче брат Лулчев, той като чува, той отива в палатката при брата, застава и му казва: „Казах ли ти, рекох ли ти, не знам каква е дума употребил: „Стани!“ И оня става. За чудо става. И тогава, Невенка употребяваше така един израз за Лулчев „брат ми“. „Брат ми като се възгордя, че като хукна сам по баирите“. Той, в това хукване, Учителят го взел, двойникът му взел и го водил по планети, насам-натам, много го разхождал и накрая се прибрал. Вече слязъл, вече е на земята, на Рила е. Учителят го привиква, но става, че Учителят го пита: „Е, ти ходи там, там и виде това и това, как отиде? Как ходи?“ Той не може нищо да Му каже. Нищо не може. Невенка ми го казва. Нищо не може да Му каже и тогава Учителят му казва, за да го свали на земята, му казва: „През цялото време аз действувах през тебе, не действуваше ти. Аз те водих, аз действувах“. Че тогава да видиш, разказваше Невенка как брат ми как знае да пада на коленца, как знае да плаче, как знае да се моли, как знае да иска прошка. Ето, това е. Дал му е възможност. А той е бил наистина много голям ясновидец. Бил е и голям учен. Той е първият английски възпитаник, това го знаете сто на сто по-добре от мене, [от българските авиатори]. Нали възпитаник е бил и бе с богата библиотека.
Голям ясновидец е бил, но аз го знам, но до него никога не се доближих и до този, до Кръстю Христов не се доближих. И от кого ме пазеха още Паша и Аня? И от брат Славчо Славянски ме пазеха. Той беше много сладкодумен, много чаровен, много слънчев, но чичо Колю Гръблев, като че сега го гледам как се смее и вика: „Той гледаше в очите Бога и Го лъжеше“.
В.К.: За Славчо Славянски?
Йотка: Да. Е, много широк беше, обещаваше много, пророкуваше големи планове, сваляше небесата на земята с обещания. Но ти казвам, той много ме кандърдисваше тука да купя неговата къща, даже ми изпращаха писма. Паша и Аня ме предупреждаваха да не съм смеела да се захвана с него, защото той така ще ме излъже. Чичо Колю смеейки се, вика: „Той гледа Бога в очите и Го лъже!“ Пък то и ние всичките лъжеме кога трябва и кога не трябва, казвам го това не лошо, а така. Не трябваше и да го казвам даже това нещо, как се изплъзна от устата ми.
В.К.: Това е важно, защото аз например съм чувал като става издател, започва да издава беседи на Учителя. И започва да взема повече от онези, които печатат навънка. Неделчо Попов отива при Учителя и Му казва, че той взема много, много и Учителят казва: „На него повече няма нищо да му се дава“. Иска да печели.

…