„… Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше. А за нея Учителят е казал, че е египетска жрица. Тя излиза от храсталака там, от лещака, Паша ми го е казвала. „Излиза, Йотка, застава пред Учителя, така смирено и започва да пее „О, Учителю благати!“ Това е музика и текст неин, на Люба Радославова. Тя пее (Йотка пее песента). И там гдето се казва поклон, така се хубаво поклони и аз не мога да я изпея тая песен, без да стана където и да се намирам. И ако съм легнала, ще стана да се поклоня. И така безшумно се оттеглила, както безшумно дойде. А Учителят слуша, слуша. Ето, така се е родила тази песен. …

Автобиографията на Йотка Василева Младенова може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Йотка Василева Младенова е публикуван в том7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube