Величка Няголова 3А – А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят беше на трапезата и много братя и сестри бяха също на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата влезе един гайдар, поръча си вино там, ракия и започна да свири с гайдата. Понеже къщата ни беше паянтова, свиренето горе се чуваше и безпокоеше духовната работа на Учителя. Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: „Коста, иди долу да кажеш на кръчмаря да го махне този гайдар навън“. И баща ми слиза долу и казал му: „Абе горе имаме гости, моля ти се изкарай го навън този гайдар, да не ни смущава, защото горе много се чува“. Той казал: „Разбирам, господин Стойчев, но той ми е редовен клиент и не мога да го изгоня“. Баща ми се качва горе вкъщи, казва на майка ми. Тя е много смутена. След малко този гайдар продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за да каже пак на кръчмаря, да го изгони навън. И оня пак, като слиза баща ми, кръчмаря му казва: „Не мога да го изгоня, защото той е клиент“. Баща ми се качва втори път горе. Всичко това става тайно. Без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: „Искате ли да накарам гайдата да спре да свири?“ В този момент гайдаря надул до крайност гайдата и както надувал гайдата, тя изведнъж казала така: „Пи-у-у-у-у-у“ и се спукала. Тогава всички горе чули виковете на гайдаря, който казвал и псувал, и викал и крещял: „Толкова години я имам аз таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна.“ В туй време Учителя взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се киска: „Кис, кис, кис, кис“ и всички се засмели, братя и сестри на това, което Учителят е извършил. Утихнала цялата къща наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Той с мисълта си пробил гайдата.

Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло, да не се вижда. Един ден бях с братя и сестри, беше и сестра Златева с нас, стояхме пред приемната стая на Учителя. По едно време Той се показа на вратата и се обърна към мене с думите: „Рекох, какво имате там?“, и посочва шалчето ми. Аз се смутих и Му казах, че имам гуша. Той тогава каза да донеса зехтина от стаята Му и да ме разтрие сестра Златева. Тя ме разтри с Неговия зехтин. В неделя, когато Учителят държеше беседа, чух, че каза така: „По разни части на тялото на човека се явяват тумори и гуши“. Като чух това си казах, това се отнася за мене. Той продължи: „Те се лекуват с мазане със зехтин и разтривки, като всеки ден в продължение на девет дни се казва следното: „Всеки ден туморът намалява! И така за девет дни трябва да изчезне.“ И аз така постъпих със себе си. Всеки ден мажех тумора (гушата) си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра. И действително до деветия ден тя се стопи и изчезна напълно.

Продължете да четете текста от записа тук.

Продължаваме да Ви представяме следващата част от интервюта на д-р Вергилий Кръстев с Величка Няголова. За нейния живот може да видите тук.

Личност, живяла на Изгрева, но и във Франция, а впоследствие стана и верен, обичан и ревностен поддръжник на „Изгревът…“, където е съхранена нейната история и снимки.

Подготвили сме да Ви представим и списанието Le Grain de blé в цялост и оригинал, благодарение на архива на нашия обичан сътрудник Величка Няголова.
Очаквайте го скоро.

Чуйте гласът на Анина Бертоли, който, съвсем естествено ще ви въведе в тогавашната обстановка.

Целия материал на Анина Бертоли е публикуван в том  от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube