Влад Пашов
(11.09.1902 – 5.11.1974)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 3
Из слово за Влад Пашов от Борис Николов
Неговият живот беше подвиг – скромен и безшумен.
Той имаше една свещена идея – „Словото на Учителя да мине през неговите ръце“. Тази идея му даваше сили да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път беше труден.
Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище. Разкри му богатството на знанието, показа му пътя към него, и у Влад се събуди неутолим стремеж към знание. Пред него се разкриваше един нов свят. Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя. Той работеше с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ. Основа малката печатничка на ул. „Оборище“, зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна – даже бедна. Но какъв идеализъм. Каква готовност за жертви имаше в работата им. Имаше само букви и там се набираха само страничките, а се носеха в друга голяма печатница да се печатат. Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там.
Влад беше добър, уравновесен, спокоен. Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението. Около него витаеше Големия Мир. На Него беше посветил живота си – Него изучаваше.
Когато се създаде малката братска печатница на Изгрева, пак Влад беше в центъра на работата. Той създаде малката група братя и сестри, които изнесоха работата по печатането на беседите. Това беше подвиг, който ще остане в летописите на Братството за вечни времена.
Влад обичаше Природата. Той беше неин благодарен почитател. Тя го привличаше с невидимите нишки на Любовта: Високите планински върхове, Изгревите на Слънцето, Великите Гори, Достойните Скали, потоците, изворите, цветята и тревите – това беше негов свят.
Това беше онази свята обстановка, в която той разговаряше с Бога.
Но над всичко Влад обичаше звездното небе. Душата му беше отворена за Живото Знание, което идеше от ВСЕМИРА. За това знание Влад имаше неутолима жажда. С благодарност приемаше той „всяко късче хлебец, което враните му носеха“, както е описано в Писанието.
Който познава Влад отблизо, не може да не знае неговата добра и кротка усмивка – неговата готовност да помогне и услужи.
Дълго време приятелите ще си спомнят простичката картофена супич-ка на Витоша и Рила.
Така Влад влезе в живота на всички. Всъщност той принадлежеше на всички ни, т.е той принадлежеше на Големия Всемирен Живот, Който е Живот Вечен. Винаги, когато отворите томче беседи от Учителя, ще знаете, че тук има частица от Влад Пашов. – Влад раздаде себе си, както подобава на Ученика.
Сега Влад ще си почине заслужено, след толкова труд и борби. И Христос казва на учениците си, след като ги беше изпратил на работа: „Сега идете на осамотено място, да си починете“. Защото след това предстои нова работа. А Влад беше истински ученик на Учителя – ВЕРЕН И ИСТИНЕН.
„Тъй като астрологията е само една част от великата и обширна Херметична наука и същевременно е ключ към цялата Херметична наука, затова, за да станат ясни и достъпни принципите на астрологията, ще ги разгледаме във връзка с цялата херметична наука и философия, чиито принципи са едно велико откровение, което е разкрило пред човешкото съзнание тайните на битието. Разгледана така, астрологията се явява като един метод за практическо приложение на великото знание.“
Основни принципи на херметичната наука и философия Братство (Севлиево),
Г. X, бр. 207 (6.11.1938), с. 3 – 4
Разказва Тодор Ковачев:
Той е живял на Изгрева на същото място там където беше и бараката на бай Иван. Те са били две отделни бараки наблизо, разположени една до друга. Един ден обаче по някакво невнимание на Влад Пашов му се запалва бараката. Той я подпалва и тя изгаря. И тогава Учителят е бил много недоволен и е наредил и казал: „Влад Пашов да не живее на Изгрева. Да иде да живее в града“. И наистина чичо Влад, както му казваха и други като мене, чичо Влад отива, той бил млад по това време, не е бил чак чичо, но той отива и живее в града.
Минава известно време, може би година или две, не мога да кажа точно, но един ден бай Иван гледа, че чичо Влад носи материали и ги струпва там наблизо до бараката където си му е била. Струпва, струпва материали за градеж. А бай Иван знае, че Учителят е казал той да живее в града и да не си прави барака там. Отива и казва на Учителя, че брат Влад струпва материали да си гради отново къща. „Вие какво ще кажете?“ Учителят се усмихнал и казал: „Нека да се върне да живее тука“.
Бай Иван се зарадвал много и при едно идване на Влад като докарва някакви материали, му казва: „Влади, Учителят е съгласен да си направиш барака тука и за да не хабиш повече материали вземи и ползвай едната страна на моята барака и по тоя начин ще направиш една стена по-малко“.
И наистина чичо Влад си направил бараката точно до тая на бай Иван и тях ги делеше само една стена, т.е. стената, която си беше и без това стена на бараката на бай Иван. Така че те си живяха през всичкото време заедно до 1964 г. когато бай Иван си замина, а след туй пък чичо Влад от властите беше изваден от тая барака да живее.
Дадоха му квартира някъде в квартала Борово, там го изместиха да живее.
Прочетете всички запазени трудове на Влад Пашов в „Изгревът…“ том 18, посветен на Астролозите на Изгрева
Васко Искренов 1B: „Колко е висок Мусала?“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 1B: „Колко е висок Мусала?“ "...Така например той (Любомир Лулчев) разправя за себе си, че един ден, като чел сутрешния си вестник в едно кафене, нали, [вижте повече]
Васко Искренов 1.1: „Намерих моя гуру!“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 1-1: "Намерих моя гуру!" "Като минавах покрай една вестникарска будка, видях една брошура изложена на прозорчето. На първата страница нарисувано нещо като сцена, един [вижте повече]
Мисли на ученика 5.4: Любовта ще дойде от България – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.4: Любовта ще дойде от България Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб, едва стига само за тях. [вижте повече]
Мисли на ученика 5.3: Разговори с Учителя – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.3: Разговори с Учителя "„Моята сила седи в това, че аз обичам Бога. Нищо повече. Аз не искам любовта на хората. [вижте повече]
Мисли на ученика 5.2: Философия на историята – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.2: Философия на историята „Начало“ При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство, кажи: „Начало“. Ново усилие на човешкия дух, [вижте повече]
Разговор с Учителя на 01.01.1932 г.
. "Разговор с Учителя след новогодишната беседа на 1.01.1932 г.; 12ч след полунощ. Всички нещастия идат от малките работи, от дребните. Например кажеш една обидна дума някому.. Доброто никога не се губи. Ако искаш [вижте повече]


















