Крум Божинов Семерджиев

(30.11.1992 г. – )

Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7

Роден съм на 30.ХІ.1912 г. в гр. Петрич.

Имах брат по-голям от мене – Димитър се казваше. Брат ми Димитър му се извади едното око и ръката и краката му се схванаха. Едната ръка и едното око останаха здрави, но след някой и друг месец почина. А брат ми си замина точно на 32 години.

Запознах се с Братството и с Учението на Учителя по един необикновен начин. Но това се осъществи много простичко и естествено и едва може да ви учуди. Ръководителят на кръжока в Петрич на Бялото Братство беше Мирчо Георгиев. Отначало Мирчо и брат му бяха търговци, те имаха бакалски магазин. Мирчо отиваше в гр. София, купуваше стока и оттам я изпращаше на брат си в гр. Петрич да я продава. Отначало Мирчо се бил запознал с толстоистите, а след това и с теософите. Той бил наел една стая под наем в София и там пребивавал – това е било нужно за неговата търговия. Тук той купувал стока и от тук я изпращал на брат си търговец. Мирчо веднъж забелязал, че неговата хазайка ходела някъде през дните сряда, петък и неделя. Това нещо му направило впечатление и той я проследил къде отива. Тръгнал пеша след нея, по дирите й, а тя отивала на ул. „Опълченска“ 66. Оказало се, че тя е ученичка на Учителя Петър Дънов. Той това не го е знаел, но пожелал да види какво ще прави в тази къща. Влезнал вътре и видял много хора стоят отвън и слушат как един човек говорел. А това било Учителят. Мирчо чул беседата, харесало му Словото и така постепенно и той започнал да ходи там, но вече заедно със своята хазайка. Така станал последовател на Учителя. Като се върнал в Петрич, той започнал да събира приятелите при себе си, с които четели от беседите и по такъв начин образували братска група в Петрич. През времето на Учителя Братството там наброяваше около 15–16 човека.

Дойде време да се срещна с Учителя. Аз бях близък на брат Димитър Звездински. За пръв път той ме заведе при Учителя, за което му много благодаря. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински и той ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питам, дали да си правя операция заради хернията. А Той ми отговори: „Рекох, недей да се оперираш, а си направи, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе.“ Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и до сега та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза. Той е виждал това нещо, но кой да Го слуша?

Та едно непослушание се изпитва от мене 50 години. Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила. А Той ми каза: „Светли мисли оправят всички гърбици, и вътрешни и външни“. Каза ми го, но това вече Го послушах и вече съм над 80 години и си ходя изправен и не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си, където трябва и не нося бастун.

А сега 1992 г. сме останали само трима и то от възрастни по-възрастни. Другите отдавна си заминаха за Невидимия свят.

Из том 7 на „Изгревът…“