Мариета Бертоли
(28. 08. 1916 – …)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7
Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.ѴІІІ.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.ІѴ.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр. Одрин на 8.ХІІ.1893 г. и починала на 8.ѴІІІ.1965 г. Родена съм от родители италианци, които десетилетия живееха в България. А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития.
Моят съпруг е Влади Симеонов.
Избор на професия
Значи това ми е най-голямото преживяване. Други опитности нямам. Друг път, понеже аз като млада имах доста хубав глас, тя мама пееше много хубаво, имаше чуден глас, но този глас не го даде на никого от нас. Дали гените й бяха слаби, не знам. Нито на първото, нито на второто, нито на третото поколение, но аз сравнително хубаво пеех, но страдах много често от фарингит, даже и сега. И един път преди да замина да следвам, аз имах стипендия за Италия и Го питах, дали пеене да уча или филология. Учителят ми каза: филология. Нали така допитване направих до Него. Един път за мене, един път за Влади. Иначе Влади много е говорил с Него. Много го обичаше Учителят. Като го види все ще го спре и ще го разпитва. Така, че Учителят определи път на Влади като диригент и моят път като преподавателка по италиански език.
В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам.
След туй ме пратиха в Пловдив, след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях.
Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици.
1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище.
12. 1943 – 01. 1944 г. Oтидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми. Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.ІХ. 1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София.
Йотка Василева: Как се даде песента „О, Учителю благати“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Йотка Василева: Как се даде песента "О, Учителю благати" "... Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както [вижте повече]
Йотка Василева 3: „Е, и тоз път не си издържа изпита.“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Йотка Василева 3: „Е, и тоз път не си издържа изпита.“ ... Савка, не съм била близка с нея. Само я помня когато Учителят си замина. Как в малкия [вижте повече]
Йотка Василева 2: „Рекох, свари едно кааве!“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Йотка Василева 2: „Рекох, свари едно кааве!“ ... Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той [вижте повече]
Йотка Василева 1: Първа среща с Учителя и спомени на Никола Гръблев – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Йотка Василева 1: Първа среща с Учителя и спомени на Никола Гръблев "Когато идвам за първия път на Изгрева, а то една неделна беседа, а тогава, че ли всичкото [вижте повече]
Йотка Василева Младенова – „Изгревът…говори“
Йотка Василева Младенова "Изгревът...говори" "... Моите две дечица малки, нося ги на гърба си, дето ви казвам как ги нося и чуждото дете и то малко. Отиваме. Значи от Владая вече до Мърчаево [вижте повече]
Димитър Грива 2D: „Кажи ѝ, че Господ не ще стари баби“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2D: „Кажи ѝ, че Господ не ще стари баби" "...Що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я [вижте повече]












