МИРКОВИЧ И ДО ДНЕС БЕЗ ПРИСЪДА

„Знаете ли, че по наш Никола, е захванал да ми омръзва и св. Никола“
В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 1, 2 юли 1872, с. 6.
рубрика: Български известия
Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения. в 12 тома.
Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 292. Цариград, 27 юни

Знаете ли, че по наш Никола е захванал да ми омръзва и свети Никола.

Аз бих желал да дойдете в Цариград сами и да се порадвате на нашето духовенство, на нашите комисари, на нашите представители, на нашите вестникари, на нашия Синод и пр. пр. …

… Нашият патриарх е захванал твърде често да посещава в.  везирин. Оная неделя дядо Антим и г. Тъпчилеща ходиха при него и останаха там твърде сълго време.

Сичкият разговор се относил до устройството на българската йерархия, а особено за смесените епархии. Махмуд паша рекъл, че българският Синод е длъжен най-напред да нареди черковните дела в Северна и Южна България, а после вече да пренесе своята деятелност в Охрида и Битола. Колкото за уставът, то В. везирин явил дяду Антиму, че той се е вече прегледал и подписал от Министерството и че след няколко деня ще да се поднесе вече и на султанът, за да го потвърди.

Разказват, че Министерството било направило големи забележки под тоя устав и че желанието на В. везирин било да се изменят много неща. Освен това везиринът се обещал, че ще да приготви след няколко 672 деня ферманите, които са нужни на българските владици при отиването им по епархиите.

Дядо Антим молил везиринът да помоли султанът, щото положението на българските заточеници в Деарибекир да се улучши, доколкото е възможно. Везиринът приел и тая просба твърде благосклонно. Мнозина мислят, че султанът мисли съвсем да освободи тия нещастни българи, а аз ви казвам че сичкото това е само една празна фантазия.

За пример вземете доктора Мирковича. Миркович е затворен още преди четири години, но и до днес още не е изведен пред съдилището. А защо е затворен тоя човек? Аз ви уверявам, че това не могат да явят нито ония, които са го затворили, нито сам Миркович. Четири години държат един арестантин в темницата, а не казват му в какво го обвиняват! Такива неща не стават ни в Средня Африка. Аз би посъветовал нашият Синод да повдигне гласът си и да ходатайствува за тоя нещастен човек, когото са заборавили даже и братията му.

Тряба да ви кажа и това, че Миркович седи в темницата по желанието на Митхад паша, а правосъдието на Митхад паша е известно вече и на самото правителство.

НАПОМНЯНЕ – ДОКТОР МИРКОВИЧ Е БЕЗ ПРИСЪДА В ЦАРИГРАДСКАТА ТЪМНИЦА

В: Източно време (Цариград). Г. 6, бр. 2, 19 януари 1874, с. [4].
рубрика: Секакви неща и новини

– Нашите читатели ще си напомнят без съмнение доктор Миркович, който от пет години насам лежи в цариградската тъмница, без да са е издало да сега некакво решение за него. Сегашният министър на полицията, съжален най-после за състоянието на този злочест человек, отправил едно изложение на великия везир, за да ми иска инструкция за тази работа.

Ние не се съмняваме никак, че великия визир, на който правдолюбивия дух е познат, ще заповеда да се отпусне бедния доктор; и да би бил даже виноват, теглилата, които там са изтегли му дават право за това отпускане.”

МИРКОВИЧ И ДРУГАРИТЕ МУ ИЗПРАТЕНИ НА ЗАТОЧЕНИЕ В ДИАРБЕКИР

В: Напредък570 (Цариград). Г. 9, бр. 2, 13 юли 1874, с. 4.
рубрика: Разни новини

– Миналият понеделник се изпратиха на заточение, както казуват за Диарбекир, следующите лица, които се намерваха от пет години насам под затвор в тъмницата на Заптьето доктор Миркович от Сливен, Брайко от Копривщица, Георги Мангов и Васил от Плевен.

– Научаваме, че Скопския български евладика г. Доротей заминал тия дни за в Русе, да се разговори устно с Н. Пр. Валията за някои работи.

МЪЧЕНИЦИТЕ В ДИАРБЕКИР

В: Знаме573 (Букурещ). Г. 1, бр. 2, 15 декември 1874, с. 8.
рубрика: Български известия
Също и в: Ботев, Христо. Събрани съчинения. в 3 тома. Т. 3.
[2. изд.]. София: Бълг. писател, 1979, с. 10.

– Из Деари-Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терсханата и че нямат никаква надежда, за да се освободят. Така също пишат, че починали още трима от нещастните мъченици, а именно Дило [Дидьо] Пейов из Гол[ям] Извор, Васил Цолов из Етрополските колиби и Цветко Вълчов из Правец.

Първият е умрял в Деари-Бекир, вторият в Арган, а третият в Маден. А причината на техната смърт са биле убийственият климат, страшните мъчения и големата сиромашия. – Мъченици! Дали ще да има некой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца, за какво сте загинали?

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”