„Изгревът… говори“

Темелко Гьорев 2A: „Учителю, кой е бил брат Темелко в миналото?“

Темелко Стефанов със семейството си в с. Мърчаево
1. Темелко Стефанов, 2. Косена – дъщеря му, 3. Софиянка – жена му, 4. Дежа /
Надежда/- съпруга на Велин, 5. Велин – син на Темелко, 6. Отпред е главата на
Тодорка – дъщеря на Темелко.

„…В.К.: Е, как сте издържали финансово, то трябва много продукти! Много храна, много готвене.
Т.Г.: Абе имахме земеделие тука, имахме си ниви, ливади, имахме жито, царевица, фасул, картофи. А пък никогаш до тогава освен през тая година не е имало такъв берекет. Най-много картофи ми се бяха родили там. Пълно бе мазето. Имаше една сестра Йорданка Жекова.
В.К.: Тя си замина.
Т.Г.: Ние ходихме да я изпращаме. Вика: „Учителю-ю, бай Тамелко има пълна маза картофи…“ Рекъл: „Те са приготвени за много хора“. И имаше, всичко имаше.
В.К.: Ти беше ми разказал един много интересен разговор, който сте имали със сестра Йорданка Жекова, ти и Учителя. Когато тя е попитала кой си ти бил в миналото. Той сега какво каза, как беше точно случката?
Т.Г.: Случката бе: приказвахме в стаята на Учителя някои други работи, запитах нещо Учителя, харно, ама тя се намеси и намеси се в нашия разговор и каза: „Учителю, кой е бил брат Темелко в миналото?“ Той ѝ каза: „Този, който даде [на Христа] Горницата, даде я за една вечеря, а пък сега за много вечери я даде.“ Те това беше.
В.К.: Значи тогава наистина за една вечеря, а сега колко много – девет месеца. Девет месеца тайната вечеря.
Т.Г.: Десет, десет, десет.
В.К.: То е голямо благословение. А интересно, че в оня период, в оная епоха и сега виж как така се случват нещата, точно които са били хората сега са пак същите. Много интересно.
Т.Г.: Случайни работи няма. Нема нищо случайно.
В.К.: И след като дойде 9.09.1944 г. те искаха да ти дадат пенсия за убития син, така ли?
Т.Г.: Аз казах аз съм си изкарал от моите ръце и моят труд достатъчно. Ама ще ти дадем повече. Благодарим. Не вземах.
В.К.: Значи пак, както каза Учителя.
Т.Г.: Както ми каза Учителя изпълнявам досега.
В.К.: То си е редно.
Т.Г.: Не знам друго вече.
В.К.: Това е много интересно, аз си спомням имаше един брат Руси Караиванов, на него заради заслуги му предлагат на народна пенсия. Той ми разказваше: „Отивам при брат Боев, беше си заминал Учителя. Казвам: „Брат Боев, какво да правя? Така и така, така и така, дават ми народна пенсия“. Брат Боев го пита: „Ти имаш ли си пенсия?“ „Имам си.“ „Не ти трябва раница на гърба.“
Т.Г.: Ха-ха.
В.К.: И аз казвам, верно, не ми трябва раница на гърба и не исках пенсията. И сега си живея с моята пенсия 80 лв. и жена ми 30 лв., така че си изкарва човека“. Така си изкарва. Пък всички го смятаха, че е ненормален, това е понеже не бил взел пенсия.
Т.Г: Така казват. Имах аз приятели тука от село Църква, сега е Райко Даскалово новото име, като пукне с пушките полицията от горе, бегаха тука при мене. И сега дека не съм взел пенсия за момчето казват, тоя другар Темелко, казват не е бил другар, щом не взима за сина си пенсия. И не искат да дохождат при мене.
В.К.: Понеже не си другар. А си бил другар, когато си ги пазил и си ги криел.
Т.Г.: Е, пазих ги и ги криех, ама они не знаят историята на моя убит син и Учителя. Затова така говорят. Да им се не сърдиш.
В.К.: То е така.
Т.Г.: Имам 10-15 души, които съм укривал. Те са си заминали некои от тях, но има и живи, ама не идат.
В.К.: Та този [Руси Караиванов] беше ми разправял. Казва: „Преди 9.IX.1944 г. ме биха враговете, след 9.IX.1944 г. ме биха и то другарите, понеже не искам да взема народна пенсия“. И понеже ги направил 10-15 души активни борци, понеже подписал, че ги е имало тогава, та ги направил заслужили борци. Като го питат: „Абе ти защо не искаш народна пенсия?“ Той казал, че не се е борил за народна пенсия, а за идеи! Та беха го подгонили много преди известно време, но той си замина сега.
Т.Г.: На мене никой нищо не ми е казал. Уважавам хората. Там на сино му са направили паметник.
В.К.: Да, аз минах и го видях.
Т.Г.: И улицата, първата улица е на неговото име.
В.К.: То е все пак хубаво така, все пак да се почитат тия, които са си заминалите. Хубаво е да се почитат.
Т.Г.: И така.

В.К.: Ей това е много трудна работа. Това да чукаш камъни.
Т.Г.: А-а, после колко са ми минали премеждия! Един камък голем колкото къщата го разбивам и като се разцепи на две, я влезнах вътре. Вътре, така съм се разперил с двете ръце. Ако каже камъко така да се събере, да се затвори пак, на пепел щеше да ме направи. Толкова голям колкото къщата камък и всички само чуват: „Хе-ей! Бай Темелко, убиха го!“ Само това чух. Иначе всичко идеше да съм на пепел. И всичката кариера се събра да ме гледа. А аз съм жив. …
Т.Г.: Ами Изгрева, защо Учителя го даде на руснаците накрая? Защото нашите хора се сдърпаха, хванаха се за гушите. Скараха се кой да води бащина дружина. Щом се карате, хайде дай го на другите.
В.К.: Ти знаеш ли, брат Темелко, аз съм от младите, ама така заварих старите как се карат за ръководство, кой да води бащина дружина и това дето го казваш много ми харесва. И се изпокараха, този говори срещу оня, оня срещу тоя, то не върви тази работа.
Т.Г.: Не, не.
В.К.: В един Божи дом такива работи не се допускат. Не вървят.
В.К.: Да, да, това е най-лошата работа. Сега след като си е заминал Учителя, те дойдоха и ти казаха.
Т.Г.: Да, да.
В.К.: И ти с бай Ради копахте гроба.
Т.Г.: Не, и брат Владо и всички мърчаевци, всички вземахме участие у копането.
В.К.: Защото никой не иска да копае.
Т.Г.: Бегат, всички бегат.
В.К.: Страх ги е да копаят.
Т.Г.: Само един брат Ради.
В.К.: И то студ.
Т.Г.: Студ беше. И като изкопахме и зарихме, не се мина около половин час и рече кър-р-р-р и потуши се.
В.К.: Я ми разкажи това, защото са ми го говорили, ама всеки ми го разказва така или иначе и аз все се чудя.
Т.Г.: Ето аз съм бил.
В.К.: Ти си бил. А сега колко на колко метра беше гроба?
Т.Г.: Не помня.
В.К.: Не помниш. Ясно. А беше вътре с тухли ли беше, как го направиха?
Т.Г.: Не, не. Така си беше обикновен.
В.К.: Обикновен гроб както се прави. А вътре да са го зидали?
Т.Г.: Не, не, не. После може да са правили всекакво, ама ние когато го изкопахме беше така.
В.К.: Кой го беше направил ковчега? Вие ли го правихте или други го правиха?
Т.Г.: Други го правиха ковчега.
В.К.: Сега ти присъстваше когато го спуснаха там.
Т.Г.: Ние изкопахме гроба и спуснахме го и заровихме го и мина се половин час така и още бехме около него и из един път рече: кър-р-р-р, ама силно излоботи и толкова.
В.К.: Само ти ли го чу или?
Т.Г.: А-а-а, всичките и нашите хора там.
В.К.: А беше ли се слегнал случайно, пръстта да се слегне или не се слегна?
Т.Г.: Абе всичко нагласено, затъпчено, натрупано с пръст.
В.К.: Не, да не би да е пропаднал сандъка?
Т.Г.: Не, не е пропаднал. Понеже е турено от нас.
В.К.: Ясно, да.
Т.Г.: Да.
В.К.: И то силно се чу и всички го чуха.
Т.Г.: Силно, всички го чуха.
В.К.: Нещо така да се разтрепера земята?
Т.Г.: Не, може би ама незабележимо понеже така бехме като обзети от уплаха.
В.К.: Е, то си е за уплашване, то човек ще се уплаши. Значи всички го чуха.
Т.Г.: Там що беха, всички го чуха.
В.К.: Защото интересно в Библията и на много места пророците казват нали: паднах в изстъпление в еди-какво си, нали, но аз го чух, другите не го чуха. Аз го видях, другите не го видяха. Значи тука всички го чуха.
Т.Г.: Всички го чуха. Само що бехме наоколо, всички го чуха.
…

Автобиографията на Темелко Гьорев може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Темелко Гьорев е публикуван в том7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube

Абонирайте се!

Запишете се за новините в сайта

2026-11-19T10:01:26+02:00
Go to Top