„Изгревът… говори“
Темелко Гьорев 1B: Строежът на къщата
„…Т.Г.: Сега ако отидем там в другата стая, те няма да ме напъдат – деца са ми. Е, син ми вече 50 и неколко години още не ми е една прека дума казал, че това не е така или онова е онова. Не. Казва: „Татко“ и това е.В.К.: Друг живот живеят хората.
Т.Г.: Друг живот живеят, понеже искам тук в моя дом да съм служител, да си изкарам живота. Ето сега, ти си ми дошел. До довечера, че дойде пак некой да преспи тука. Утре пак ще дойдат, аз съм винаги на поста си като войник.
В.К.: Ти трябва да си бъдеш на поста, така е редно.
Т.Г.: Ето, миналата неделя от Пловдив беха дошли – баща и майка, и син… Дошли хората от там, както и ти сега си дошъл. Да е затворено, не е хубаво. И я додека можем, ще служим.
В.К.: Доколкото може, служи си тука и така е най-добре.
Т.Г.: Понеже дадено ми е живот, пенсия ми е дадена, не съм гладен, не съм гол, нито жаден. Всичко си имам.
В.К.: Сега можеш да си услужваш. Е, ще ти сготвят едно ядене, ще ти донесат тука.
Т.Г.: Не, не, не искам. Дори и това не искам. Сам си готвя. Те ми донасят някогаш така… баница ще направят, едно друго нещо, снахата ме уважава. Дъщерите ми донесат. Аз пазя строго вегетарианство. Също и Косена едната дъщеря, а другата е Тодорка. Тя кара малко по старому.
В.К.: Е, сега тази Косена като си припомни за ония времена, вика: „Е-е-е, какво беше, какво остана“.
Т.Г.: Не знам, не я закачам.
В.К.: Ти не си я питал.
Т.Г.: Само казах: Виж, казвам, твоето непослушание до къде те докара. По-рано бе зле, а сега е добре. Сега вече е свободна. …
Т.Г.: Ама сняг нема както в минали години. Тука паднеше по 50-60 см сняг, студено е. А сега по 5 см, по-дълбоко нема.
В.К.: Така, промениха се много годините. Няма такива яки зими като едно време.
Т.Г.: Какво?
В.К.: Няма яки зими. А тогава когато Учителят дойде, беше ли яка зимата тогава?
Т.Г.: Беше, да. Студена. И сняг и студ. Пак имаше така хубаво слънце. Сняг имаше тогава.
В.К.: А пролетта? Лятото хубаво беше?
Т.Г.: Пролетта беше много хубава, летото хубаво. Все на Витоша бяха.
В.К.: Тук самолети минаваха ли тогава? През времето на Учителя.
Т.Г.: Да.
В.К.: Минаваха, но не са бомбардирали?
Т.Г.: Ами тук, не.
В.К.: Тука е село, къде ще бомбардират, малки къщи са.
Т.Г.: После, сега направиха много сгради. А тогава бяха ниски къщите от тази мойта къща по-голема немаше.
В.К.: По-голяма къща нямаше?
Т.Г.: На два етажа, мазе и стаи. Това е.
В.К.: А ти през 1939 г., 1938 г. си я правил.
Т.Г.: 1938 г.
В.К.: Тогава съм се родил аз. А ти си я строил тогава. Ти ли си прави плана? Майсторите от къде ги намери?
Т.Г.: План не съм правил. Така на ум го направих. Майстори-трънчани беха.
В.К.: И къде ги намери тия?
Т.Г.: Тука работеха из селата.
В.К.: По селата, ти ги хвана. Скъпо ли ти взеха? Тогава скъпо ли вземаха за строежа?
Т.Г.: А, не, не взеха скъпо.
В.К.: Значи работеше се за самата работа.
Т.Г.: Нашия каменарски занаят пак беше малко долу-горе платен, та имах пари – направих къщата.
В.К.: Да. И ти си повече работил и ти работеше тука с майсторите.
Т.Г.: Да, и аз. Лесно [се построи], все пееха [майсторите]. Все пееха.
В.К.: Такива, народни песни.
Т.Г.: Да, народни песни. Но доволни беха така, плащах им добре.
В.К.: Много е хубаво когато така с разположение нещо се строи.
Т.Г.: Винаги е така, строи ли се с разположение всичко е наред.
В.К.: И да върви така с разположение не е случайно, та всичко да е наред, фактически Учителят идва тук. Абе ти знаеш ли, че както старите художници рисуват Христа, рисуват Горница. И сега като гледам тук терасата, като че ли е строена по план на старите художници. Ето, не е голяма тераса, но има тераса.
Т.Г.: Има тераса и после е слънчево тука. Слънцето от тука почва и залязва там. Тук е чист въздух. После тука е водораздел. Мъгла не иде, ни от София, ни от Перник. От Перник минава долу нататък. От София пак не може да дойде. Така сме на водораздел. Винаги е чисто.
В.К.: Както по въздуха, така и по водата.
Т.Г.: И по водата. Една вода върви към Черно море, една към Бяло море. Ние сме точно на пъпа.
В.К.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави. А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви – на изток ли, на запад ли върви. Това нещо е много важно.
Т.Г.: На запад много се различават хората.
В.К.: Добре, сега едната вода, едната река отива вече към Струма, нали?
Т.Г.: Да, към Струма за Бяло море. А пък другата отива към Черно море.
В.К.: Коя река?
В.К.: Тук от Владая нататък.
В.К.: Аха, Владайската река.
Т.Г.: Владайската река.
В.К.: Тя отива в Искъра. Така ли?
Т.Г.: Да, ний сме тука. Едната отива към Черно море, едната към Бяло море.
В.К.: Виж за това нещо не се бях сетил. Не бях обърнал внимание. Водоразделът. Значи тука си е фактически пъпа на Балкана. Виж за това не бях се сещал. Нещо говорил ли е Учителят във връзка с това нещо?
Т.Г.: Абе говорил е и всичко е казал. Ама нали ти казвам, аз работим, не съм постоянно тука, вечер съм изморен и така гледам да почивам и чак вечер пък съм дочул нещо, ама не е като постоянно да си около Него.
В.К.: Да, а пък трябва да работиш, трябват пари! Трябва да се издържа тоя дом! Все гости, то не става така.
Т.Г.: Е и доста продукти докараха от София. Иван каруцаря с каруца докарваше. …
В.К.: Така, промениха се много годините. Няма такива яки зими като едно време.
Т.Г.: Какво?
В.К.: Няма яки зими. А тогава когато Учителят дойде, беше ли яка зимата тогава?
Т.Г.: Беше, да. Студена. И сняг и студ. Пак имаше така хубаво слънце. Сняг имаше тогава.
В.К.: А пролетта? Лятото хубаво беше?
Т.Г.: Пролетта беше много хубава, летото хубаво. Все на Витоша бяха.
В.К.: Тук самолети минаваха ли тогава? През времето на Учителя.
Т.Г.: Да.
В.К.: Минаваха, но не са бомбардирали?
Т.Г.: Ами тук, не.
В.К.: Тука е село, къде ще бомбардират, малки къщи са.
Т.Г.: После, сега направиха много сгради. А тогава бяха ниски къщите от тази мойта къща по-голема немаше.
В.К.: По-голяма къща нямаше?
Т.Г.: На два етажа, мазе и стаи. Това е.
В.К.: А ти през 1939 г., 1938 г. си я правил.
Т.Г.: 1938 г.
В.К.: Тогава съм се родил аз. А ти си я строил тогава. Ти ли си прави плана? Майсторите от къде ги намери?
Т.Г.: План не съм правил. Така на ум го направих. Майстори-трънчани беха.
В.К.: И къде ги намери тия?
Т.Г.: Тука работеха из селата.
В.К.: По селата, ти ги хвана. Скъпо ли ти взеха? Тогава скъпо ли вземаха за строежа?
Т.Г.: А, не, не взеха скъпо.
В.К.: Значи работеше се за самата работа.
Т.Г.: Нашия каменарски занаят пак беше малко долу-горе платен, та имах пари – направих къщата.
В.К.: Да. И ти си повече работил и ти работеше тука с майсторите.
Т.Г.: Да, и аз. Лесно [се построи], все пееха [майсторите]. Все пееха.
В.К.: Такива, народни песни.
Т.Г.: Да, народни песни. Но доволни беха така, плащах им добре.
В.К.: Много е хубаво когато така с разположение нещо се строи.
Т.Г.: Винаги е така, строи ли се с разположение всичко е наред.
В.К.: И да върви така с разположение не е случайно, та всичко да е наред, фактически Учителят идва тук. Абе ти знаеш ли, че както старите художници рисуват Христа, рисуват Горница. И сега като гледам тук терасата, като че ли е строена по план на старите художници. Ето, не е голяма тераса, но има тераса.
Т.Г.: Има тераса и после е слънчево тука. Слънцето от тука почва и залязва там. Тук е чист въздух. После тука е водораздел. Мъгла не иде, ни от София, ни от Перник. От Перник минава долу нататък. От София пак не може да дойде. Така сме на водораздел. Винаги е чисто.
В.К.: Както по въздуха, така и по водата.
Т.Г.: И по водата. Една вода върви към Черно море, една към Бяло море. Ние сме точно на пъпа.
В.К.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави. А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви – на изток ли, на запад ли върви. Това нещо е много важно.
Т.Г.: На запад много се различават хората.
В.К.: Добре, сега едната вода, едната река отива вече към Струма, нали?
Т.Г.: Да, към Струма за Бяло море. А пък другата отива към Черно море.
В.К.: Коя река?
В.К.: Тук от Владая нататък.
В.К.: Аха, Владайската река.
Т.Г.: Владайската река.
В.К.: Тя отива в Искъра. Така ли?
Т.Г.: Да, ний сме тука. Едната отива към Черно море, едната към Бяло море.
В.К.: Виж за това нещо не се бях сетил. Не бях обърнал внимание. Водоразделът. Значи тука си е фактически пъпа на Балкана. Виж за това не бях се сещал. Нещо говорил ли е Учителят във връзка с това нещо?
Т.Г.: Абе говорил е и всичко е казал. Ама нали ти казвам, аз работим, не съм постоянно тука, вечер съм изморен и така гледам да почивам и чак вечер пък съм дочул нещо, ама не е като постоянно да си около Него.
В.К.: Да, а пък трябва да работиш, трябват пари! Трябва да се издържа тоя дом! Все гости, то не става така.
Т.Г.: Е и доста продукти докараха от София. Иван каруцаря с каруца докарваше. …
Т.Г.: Те ми оставиха една крава и я до едно време аз я пасех. Сега нема никой, не искат да я пасат. От 5-6 години я пасях, от децата никой не иска да я пасе и понеже съм пенсионер нямам друга работа, раздвижвах се с нея. Харно, ама една неделя пак отивам да я пасем, тоя внук неженения, не Петър, а брат му. Казвам: „Димитре, ха днеска кравата я паси, я малко да починем тука, че ще ни дойдат гости, малко да съм на разположение“. „Слушай, дедо, не днеска, един час не мога да ги пасем, един час не мога.“
И я помислих, какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах. Един друг старец, пак комшия, заедно сме другари. Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава?“ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона. „Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари?“ „Пет бона.“
В.К.: В ония времена, да.
Т.Г.: 5000, та 4500 някъде. „Да бъде твоя. Немам в мене билет за кравата, документ немам“. „Не ти искам билети. Нищо не ти искам. Само кравата искам“.
В.К.: И я тури на камиона.
Т.Г.: И наброи ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи?“ „То си е моя работа“. И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата?“ Казвам: „Тя е у джоба“.
В.К.: Ха, у джоба.
Т.Г.: Извадих парите: „Ето я кравата. Дръж кравата“. „Ама защо така направи?“ „Иди питай Димитър. Той знае. Карах го днеска да я пасе. Той знае. Карах го днеска да я пасе, той не иска и кравата си намери друг, който да я пасе“. И така се куртулисах от нея. Друга крава да купувам, не. И така.
В.К.: Виж как понякога небето прати някого да те освободи от тази работа, от това бреме.
И я помислих, какво да правим, пак вземах оглавника, поведох кравата и пак тръгнах. Един друг старец, пак комшия, заедно сме другари. Говориме си и пасем и на обед, долу в полето има манастирче и по него има река иде от Говедарци и там кладенец има. При кладенеца сме вързали кравите и да обедваме. Тъкмо се наобядвахме и ето една кола идва от Перник, камион. И дойде близо до нас и казва: „Хей, приятели, има ли некой крава да продава?“ „Ела, бе, брат ми.“ Слезна и една жена от камиона. „Ей тази крава я продавам.“ Жена му взе та измузе млекото, хареса я, огледа я, не знам какво прави и после ме пита: „Колко пари?“ „Пет бона.“
В.К.: В ония времена, да.
Т.Г.: 5000, та 4500 някъде. „Да бъде твоя. Немам в мене билет за кравата, документ немам“. „Не ти искам билети. Нищо не ти искам. Само кравата искам“.
В.К.: И я тури на камиона.
Т.Г.: И наброи ми парите и тури камиона там на един слог и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си. Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи?“ „То си е моя работа“. И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата?“ Казвам: „Тя е у джоба“.
В.К.: Ха, у джоба.
Т.Г.: Извадих парите: „Ето я кравата. Дръж кравата“. „Ама защо така направи?“ „Иди питай Димитър. Той знае. Карах го днеска да я пасе. Той знае. Карах го днеска да я пасе, той не иска и кравата си намери друг, който да я пасе“. И така се куртулисах от нея. Друга крава да купувам, не. И така.
В.К.: Виж как понякога небето прати някого да те освободи от тази работа, от това бреме.
…
Автобиографията на Темелко Гьорев може да прочетете тук.
Продължете да четете текста от записа тук.
Целия материал на Темелко Гьорев е публикуван в том7 от поредицата „Изгревът…“
Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.
Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube










