Величка Няголова 1А – Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят точно обяснява и дава точно отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви начини и методи да употреби, за да се лекува Величка. Баба ми Величка си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 годинки. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му каже за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е отишла, тогава Учителят отговорил: „Грабнаха Величка докато мене ме нямаше“. Майка ми остава малка без майка и за нея се е грижил [дядо ми] Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се оженва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. С голяма любов и грижи, е полагал. …

…Хората на Изгрева с пренебрежение са казвали: „Крум и Стефка с многото деца!“ Всъщност братята и сестрите са имали за идеал да служат на Учителя и не са гледали с добро око на тези братя и сестри, които са се женили и са създавали потомство, но майка ми е била определена да даде живот на тези деца, три от които остават верни на идеите на братството и Учителя. Светозар и аз, Величка, и моят брат Любомир. Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно презрение на Братството към нас. По-късно, минаха годините и от това бедно, трудно за издържане семейство излязоха трима инженери. Само Светозар не можа да завърши висше образование. Той също имаше възможност и можеше да завърши с неговата голяма научна и духовна култура, но когато отишъл в Университета и подал документите си, в неговото досие било написано, че той е дъновист и пее в братския хор. Затова не са го приели.

И в тези трудни години малцина са ония, които са помогнали на нашето семейство и просто се броят на пръсти. Една от тях е била Веса Жечева, майката на Благи Жеков, която като съм се родила е дошла и една седмица е стояла при майка ми да й помага в прането и във всичко, докато майка ми се съвземе. След това тя дава количката от Благи, за да може бебето да има количка, т.е. дава я за мене.
След това идва Гита, майката на Йоанна Стратева. Тя, заедно с нейните сестри много помагаха на нашето семейство. Веднъж имаше колети от Америка и те уредиха щото и ние да получим един такъв колет, в който имаше сухо мляко, шоколад, имаше и някакви дрехи. Но най-важното беше, че Гита намираше дрехи от своите деца и пълнеше цели чували. Току пристигне вкъщи и носи чувала и така ние можехме да имаме дрехи. В този чувал имаше и палта, и панталони и всичко за децата, за да може да има какво да носят. Имаше още една сестра, Надя Жейнова, която често донасяше много хубави дрехи от дъщеря си, които бяха предназначени за мене. Винаги сме се радвали на тези сестри, които не ни забравиха в тези трудни моменти.

Моята майка не е обичала да безпокои Учителя, да Го пита и да му задава много въпроси. Обикновено тя е задавала вътрешно своите въпроси и винаги е получавала отговор от Него. Рядко Го е безпокоила. Когато е присъствала на беседа, преди да започне беседата тя записвала в тетрадката си известни свои мисли и разсъждения и след това Учителят точно по този въпрос е засягал в беседата. Беседата започвала именно по тези няколко изречения, които тя е записвала в своята тетрадка.

Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме в нашата къща на Изгрева. Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга.

Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога, разбира се, със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов. След като нашето семейство се отдръпна от него, Светозар остана да живее още дълги години при него. Но за да може да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше „добър ден“ нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си. Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва „добър ден“ никому. Ние го приехме това като естествено и това продължи доста дълго време, дори години. Светозар въобще и почти не идваше да види родителите си, не идваше и в къщата ни.

Защо разказвам всичко това и погрешките на тези прекрасни братя Петър Филипов и Галилей Величков? Защото при Учителя това беше Школа, всички се наричаха ученици на Великия Учител, но всъщност всички в една или друга посока сбъркваха и се отклоняваха, но важното беше да вървят напред. Това бяха силни и мощни духове от миналото, които разполагаха с голяма сила на своя дух и в дадени моменти те ставаха проводници на тъмните сили.

Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми. Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в 6-те тома на „Изгревът“ и в бъдещия 7-и том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото. Благодарение на тези велики томове „Изгревът“, всички можахме да разберем, че братята и сестрите, голяма част от тях са бъркали и не винаги са слушали съветите на Учителя. Понякога Той е казвал само веднъж и те не са изпълнявали, а понякога от Любов е повтарял дори по три пъти и пак има много от братята и сестрите, които не са изпълнявали. Малцина са били тези, които са имали будно съзнание.

Продължете да четете текста от записа тук.

Продължаваме да Ви представяме следващата част от интервюта на д-р Вергилий Кръстев с Величка Няголова. За нейния живот може да видите тук.

Личност, живяла на Изгрева, но и във Франция, а впоследствие стана и верен, обичан и ревностен поддръжник на „Изгревът…“, където е съхранена нейната история и снимки.

Подготвили сме да Ви представим и списанието Le Grain de blé в цялост и оригинал, благодарение на архива на нашия обичан сътрудник Величка Няголова.
Очаквайте го скоро.

Чуйте гласът на Анина Бертоли, който, съвсем естествено ще ви въведе в тогавашната обстановка.

Целия материал на Анина Бертоли е публикуван в том  от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube