„А когато немците дойдоха, … Учителят не ги прие. Само три-четири семейства на Изгрева приеха: Парлапанови, Полето и не знам кои бяха, които приеха немци. А когато руснаците дойдоха, и салона им беше дал Учителят, и слезе на концерта им, нали така, говори с тях, всичко беше, и във всяка къща, тъй и у дома. И аз имах връзка с един Бомбер – руснак, който отиде при Учителя и Учителят му даде „Новата Ева“ да чете и да я разнася. И ми вика: „Ти знаеш ли, вика, с вашия Учител…“ Викам: „Не е възможно.“ – „Хайде ела с мене да видиш, че е възможно.“ Учителят го е почерпил и пил малко така, нали. Никой не ги посрещаше на Изгрева. Те имаха щаб…

В.К.: Значи те фактически идват на Изгрева, Учителят ги посреща, пусна ги в салона.
М.Г.: Пусна ги в салона. Да. Имаше вечеринка, концерт, играеха, да. Но те бяха вече четвърта година във война, изтощени много и как да кажа, ако щете оглупели, ако щете и освирепели, нали? Те си имаха жени, които си ги водеха с тях. Даже една ми поиска иригатор и аз го дадох, и повече да го не видя, викам, где да ги знам какви са и що са, нали? Халал да им е и т.н. Но това исках да кажа, де, че добри души бяха, добри души бяха. Докато при немците имаше една въздържаност….

Говорим с Учителя така и Той казва: „Не делете хората на такива и такива, на фашисти и това.“ И това точно пред стаята му, така малко встрани. „Всички са, казва, Божии хора, сред всички трябва да се работи. Бог ги е пратил на земята всички да се усъвършенствуват. Да работят.“ Аз така помислих, помислих, викам: „А, сред фашистите. Аз не искам сред фашистите. Аз, Учителю, ще работя сред комунистите.“ Учителят смръщи вежди, но нищо не каза. Но аз бях така рязка някакси. Че аз викам: „Учителю, обичам комунистите и ще работя за тях.“ И тук искам да добавя. Когато Учителят си замина, аз две години прекъснах да ходя в Партията. Аз бях студентка вече. И не исках да ги виждам. Мислех, че те са виновни за смъртта на Учителя. Щото се получи такова нещо. Дойдоха на другия ден да го арестуват. Толкова съм плакала, така ридала. „Учителю, прости ми, Учителю, прости ми.“ И отивам при брат Боев и казвам: „Брат Боев, не искам да работя с комунистите. Какво да направя? Кажете.“ – „И там трябва да се работи. И сред тези хора трябва да се работи“, ми каза брат Боев.

Автобиографията на Милка Говедева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Милка Гпведева е публикуван в том 13 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube