На Рила има филм, Петровден, след Учителя пак има филм на Петровден, когато го нямаше Учителя, помня тогава беше бай Ради косеше тревата на поляната, а аз връзвах снопите, всичко това е снето на филм. Много хубав филм беше и как навънка обядваме, и много народ от провинцията беше дошъл. И хубав ден беше, прекрасен, синьо небе. И помня тогава такъв момент и ще си го спомням цял живот, не знам каква вълна беше тогава. Нямаше сръдни, всеки се прегръщаше, и се целувахме и се посрещахме. И беше много особен момент и викам, ако това е винаги така, ето братството как се проявява между хората, нали. Това беше на един Петровден. И помня, когато бяхме на обеда долу, масите бяха пълни, всичко беше с песни, с музика и горе, като погледнах нагоре 3 бели гълъба се виеха точно над масите. Всички погледнаха трите бели гълъба. Казах си, тези бели гълъби откъде ли дойдоха? Така тези картинки си ги спомням. И бай Ради си го спомням като косеше така поляната. Той се грижеше за цялата градина….

В.К.: И по тоя начин първо, ще свърши една братска работа, второ, понеже е без работа хем ще му се плати. Ето, няма да платим скъпо и прескъпо, но толкова колкото хем да си изкара някой лев, хем да си осигури прехраната. Хем ще свърши една работа и ще го направи хубаво, нали е фотограф. И като ги изкара, тогава вече ще ги подредиме, и ще кажем „хайде, сестра Надка, казвайте сега“. И след време той ще си го подреди и ще има коментар на снимките. Дайте да го направим това.
Н.К.: Жоро имаше една такава пълна лаборатория, тука зад кухнята отзад, цял живот, беше пълна уредба. С 6-7 апарата прожекционни, полски. Цялата лаборатория я продаде Гриша 4-5месеца след смъртта му, всичко.
В.К.: Защо я продаде?
Н.К.: Гриша е голям фотограф. Даже са му казвали ти надминаваш със твоето виждане и комбинации и татко си.
В.К.: За пари ли ?
Н.К.: Да, имаше да дължи на този, на онзи, и продаде цялата лаборатория, абсолютно всичко. И сега се чуди къде да даде един филм за промиване. А имаше цяла лаборатория тука, всичко обзаведено. Цял живот баща му се грижеше.
В.К.: Той сега и да иска, не може да изкара.
Н.К.: Дума да не става.
В.К.: И трябва да търсим друг фотограф.
Н.К.: Даже му казаха: ти можеш да бъдеш художник-фотограф, тогава бяха така лъвовете на фотографията в момента, виждаха му диапозитивите. Имаше едно туристическо дружество, там той даде 50 диапозитива прожекция, и толкова много ги харесаха и казаха вашите филми ще ги даваме когато дойдат чужденци, да им прожектираме, такива хубави снимки правите. И така остана.
В.К.: На тоя етап какво се уточняваме. Че идеята е хубава, Вие я приемате, и сега при положение, че той няма лаборатория…
Н.К.: Няма лаборатория. Край – отиде.„

Автобиографията на Надка Кьосева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Надка Кьосева е публикуван в том 6 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube