Гавраил Велев Величков

(21. 11. 1909 – 03.12.1985 г.)

Биография, съставена от д-р Вергилий Кръстев. Из „Изгревът…“ том 4

Гавраил Велев Величков (брат Галилей) е роден на 21 ноември 1909 година в гр. Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София.

Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Г авраилова Гидикова.

Родът на дядо му по бащина линия произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г, което бе предтеча на освобождението на България от 500- годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877 – 1878 г.

Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа Захари Доспевски – 1834 г., като негова дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков работещ като книгоиздател в гр. Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт колеж в Цариград, а по-късно издава първия англо-български разговорник през 1904-1905 г.

Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар. Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I“, деен участник в музикалните програми на първа българска евангелска църква в гр. Пловдив.

След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон“.

Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България“ и дотрая до пенсионна възраст работи в застрахователния институт.

Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. От тук започва неговото духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Г алилей, авторът на тази книга.

Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си.“

Брат Галилей разказва за себе си:
В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант. В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка. Тримата изкарвахме с една скромна заплата. Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията. Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време.

Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как? Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски. Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото. Такива бяха моите разсъждения тогава.

А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас. От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града. Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение.

Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар. Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителят ме изслушва внимателно и казва: „Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече. Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда. Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба. Затова – избирай сам!“

„Избирам, Учителю. Оставам тук в Школата!“ „Хубаво“ – бе Неговият отговор. Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор. Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.

Случваше се често да ходя в командировка в провинцията. Работех като застрахователен агент в София. Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба – да инспектирам някои застраховки в провинцията. Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната. След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни. Носех почти винаги цигулката си и им свирех братските песни и песните на Учителя.“…

Чуйте гласът му в „Изгревът…говори“

Из том 4 на „Изгревът…“