СЦЕНАРИЙ НА КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛА
„Пътят към Бога“
ВЪВЕДЕНИЕ

Добре дошли, днес на 26 април 2025 година, на 72-рия концерт-рецитал по програмата на „Изгревът на Бялото братство, пее и свири, учи и живее“.

Програма, началото на която е поставена и осъществявана като мисия от д-р Вергилий Кръстев, а по-късно завещана и приета, официално и по дух, от семейство Пенкови. Днешният концерт „Пътят към Бога“ е посветен на най- съкровенния човешки стремеж към съвършенство, и който нямаше да се осъществи без съдействието на приятели на програмата, на които благодарим от сърце.

Фотоизложбата, както и архивните и документални материали използвани във филма са в по-голямата си част от поредицата „Изгревът …“, от албумът на Учителя – том 29.

Музиката и днес е от Учителя. Аранжиментите са на и по Филип Стоицев – насърчавани и одобрявани от Учителя.

ПЪРВА ЧАСТ:

ТРИТЕ КЛОНА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В
ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Мария Тодорова,
Музикант, пианист. Стенограф. 1) Първата частна ученичка на Учителя, споделя

Според Учителя в развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса на Бялото Братство, които са дали началото на пет култури. Сега се дава импулс на новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. При всеки един импулс, Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своя пратеник – Великият Учител.
Великият Учител е организаторът, водителят на три клона – това са египетският клон, палестинският и богомилският клон. Във връзка с това Учителят каза: „Всички вие, които сте в Братството в България, едно време, преди много хиляди години преди Христа, вие бяхте ученици в една Окултна Школа в Египет и Аз бях там вашият Учител. После бяхте ученици в Окултна Школа на Зороастър в Персия, и Аз бях ваш Учител. Вие бяхте в България като богомили и аз бях ваш Учител.
Всемировият Учител е винаги един и същ през хилядолетията – на земята, в Духовния свят и в Божествения свят. Сега в България работят и трите клона в Школата. Едно е Словото на Бога за тях. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона.“
Първият, Египетският клон има своя проекция и представителство в България, защото тракийските земи, където Орфей е създал своята Школа, се намират при Маричините езера в Рила. Всички знания, останали от траките като култура – легенди – се намират в българския народ: те са се пренесли от траките в славяните и от славяните в прабългарите.
И оттам първият клон съществува в България и той присъствуваше на „Изгрева“, в Школата на Учителя. Всички онези приятели в Школата на Учителя, които се занимаваха с астрология, хиромантия, френология и окултни науки бяха представители на този първи Египетски клон. Техните имена са известни и вие ще намерите тяхното творчество.
Вторият, Палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун.
Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон.
Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година.
В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието.
Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа. Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му.

Третият клон в Школата на Учителя са представители и от Богомилския клон.
Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя – това са все представители на богомилския клон.

Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха.

Преди да си замине, Учителят каза: „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО ГРУПИ“. Мнозина още не могат да проумеят как може да се работи по групи.
Представителите на тези три клона в Школата на Учителя трябва да работят поотделно на групи, като всяка група представлява съвкупност от представители на даден клон. Те могат да се обединят единствено чрез Словото на Учителя. Всички постановки, методи и знания за работа са дадени в Словото на Учителя.
Аз забелязах, че когато представителите на палестинския клон се опитваха да ръководят, то автоматически представителите от богомилския и египетския клон се обединяваха срещу тях, защото палестинският клон иска подчинение на всички към Словото на Учителя. А онези други два клона искат да живеят по закона на свободата, по закона на вътрешната свобода, и така да си създават чрез окултните науки групи в Школата – да създадат Школа в Школата. Освен това, онези чрез външната свобода искат да излязат из под опеката на Словото и да създадат поле на свободна дейност, като създадат организация, институция и общество, ръководено и подчинено на човешки управленски закони. Ето, това искат онези чрез така наречената външна и вътрешна свобода.
Школата има свой път. Този път ние го преминахме и ще се запознаете с опитностите на нашия път. А дали те са верни и точни – ще проверите чрез Словото на Учителя, защото нашите опитности са реализирани живи закони от Словото на Великия Учител.

Следва: „Братство-единство“

КОЙ Е НАШИЯТ УЧИТЕЛ?

Разказва Тодор Божков 2),

Артилерийски офицер, полковник. Последовател на Учителя
Петър Дънов

„Беше 1939 или 1940 г. Това бяха първите години от отиването ми при Него. Аз още нямах пълна и ясна представа кой е Учителят и какви са Неговите възможности.
В мен понякога се явяваше въпроса какво е Учителят в сравнение с Христа и в какво отношение трябва аз да поставя Словото на Учителя с това на Христа.
Разбира се, по този въпрос аз нищо не съм споделял с Учителя, нито пък с когото и да било от моите близки, но все пак в мен се явяваше едно противоречие и вътрешно раздвояване, което ме измъчваше и поради това, че то оставаше несподелено с никого.
От това, което знаех за Учителя, аз разбирах и високо преценявах Неговата голяма духовна същност и за мен Той беше голям духовен авторитет, но все пак аз не бях намерил мястото, на което Той трябва да бъде поставен в моето съзнание.
Един ден, поради мои лични нужди, аз бях приет от Учителя. Това беше в долната малка стая до големия салон, в който Той приемаше посетителите.
След като се свърши разговорът ни по другите въпроси, настана доста дълго мълчание, при което със затворени очи, дълбоко съсредоточен стоеше срещу мен Учителят, седнал на своя стол. Аз Го наблюдавах и очаквах да ми каже още нещо, или пък да разбера, че разговорът е вече свършен и трябва да си вървя. При това очакване, наблюдавайки Учителят аз забелязах, че Той променя физиономията на лицето си и така Той съвсем непринудено ми се представи в няколко различни образа. В неговото лице аз виждах най-напред образа на Мойсей, след това образа на Христа, образа на Бог-Отец и най-после Неговият собствен образ.
Всичко това стана така просто и така естествено, че в момента аз дори не прецених и не отдадох на това велико събитие онова значение, което всъщност заслужаваше.
След всичко станало, Учителят от своя обикновен вид, в който Го познаваме, приключи срещата между нас и аз се сбогувах с Него и си отидох.
В моето съзнание никога повече не се яви въпроса кой е Учителят, защото за мен този въпрос беше разрешен и то не на думи, а нагледно и съвсем недвусмислено, напълно убедително и недвусмислено!

Не споделих това досега, освен с много близки хора, защото мисля, че всеки по свой начин е познал и знае кой е Учителят.
Горното написах саморъчно, с пълно съзнание за неговата достоверност 20.11.1968 г.“

При един разговор в дома на Лазар Котев (един от първите му приятели и сподвижници, и издател на Беседите), Учителят казва:
„Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето.
Онзи Христос, Който беше в Исуса, е същия, който е в Мен.
Един е Духа.
Едно от тия Учения в пълнотата му, трябва да изпълните точно.
Аз бих желал да изпълните и трите.
Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.
Аз ви уча на законите на природата. Това е днешното Учение.
Аз не ограничавам никого, но затова другите ще ви ограничат.
Понеже е казано, че праведника 7 пъти ще мине през огън. Та трябва да се приготвите за това страдание.
Не търсете Христа на физическото поле, не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е Един и много.

Понякога казват: „Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в Него?“ Ще ви кажа:
„Христос не Съм, но Христос е в Мене. Ако бях Христос, за когото мислите, щях да управлявам целия свят. Щом съм такъв човек, не съм Христос.“

Следва: „Нева Санзу“

УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ

Думи на Мара Белчева 3) ,

Талантлива поетеса и преводач от и на български, френски, немски и английски езици. Последователка на Учителя, увековечила живота на Изгрева с прекрасни стихове.

„Обикновено учението на Учителя Петър Дънов се счита за секта. Всъщност, ако вземем определението на Толстоя, всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение.
Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото не е религия. И Петър Дънов не влиза в противоречие, с която и да е религия, нито я отрича.

Религията е облекло на Истината.
Религията подразбира форми – тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но Истината е една.
Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно да живее дървото само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни.
Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито протестанти, нито окултисти, нито от каквато да е религия, чин и обществено положение – всичко това е отпосле, а което е отпосле, то не е важно.
Важно е това, което е от Бога, а то е човекът.
Човек не е направен за религията, а религията – за човека. От каква религия е човек, какъв е той отвън, това не е важно. Важно е какъв е отвътре.

И тези, които искат да следват Учителя Дънов, нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да е формалност, какъвто и да е обряд.
Защото Неговото учение не е нито секта, нито религия – това е едно свободно учение за живота, един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля. Нищо на никого не се налага. Може да вярваш или да не вярваш, да си съгласен или да не си съгласен – това е за твоя сметка.

Защо аз говоря? – Защо слънцето грее? – Това, което говоря, е за моя сметка. Само там, дето вашата мисъл се кръстосва с моята – това ще ме ползува.

При Учителя Дънов ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва, с никого не спори.

„Аз не искам да руша вашето верую“.

Той не е дори и против безбожието. И то, като религията, е само една форма, но форма на мисълта.

Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно, Бог се проявява чрез него, макар той и да не съзнава това, макар да счита себе си за безбожник.

Или:

Ако една религия съгражда живота ми, ще я приема.
Ако го спъва, ще я отхвърля.
Ако безбожието съгражда живота ми, ще го приема, ако го спъва, ще го отхвърля.
Твоето днешно верую не трябва да е като вчерашното, нито утрешното – като днешното. Всеки ден трябва да придобиваш по нещо ново.
Апостол Павел казва: „Ние всички няма да умрем, но ще се изменим.“ 4)
Ти трябва всеки ден да се раждаш.

Всички хора, от каквато и да е религия и учения, които носят в себе си един висок идеал, които честно и безкористно се борят за доброто, за великото в света, за благото на цялото човечество, трябва да си подадат ръка. Тяхното външно различие ще внесе само красотата на разнообразието.

Явно е, че към такова учение думата „секта“ няма място.
Но като не отрича нищо, Учителят Дънов сам сочи един път – това е пътят на любовта. – „Само Божията Любов носи пълния живот.“
Това е пътят на вътрешното усъвършенствуване, който всеки сам трябва да измине.
Най-напред ще научиш физическия свят – ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят.

А ученолюбието е присъщо на Неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина останали без образование, възрастни вече, свършват гимназия и постъпват в университет. А има случаи, дето 60-годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо.

Няма старост. Стар е, който не работи, който казва: „Минало е вече от мене.“ Който работи и се учи, той е винаги млад. Аз искам вие да сте винаги млади.

Учителят Дънов не отрича живота. Той не иска от Своите ученици да бъдат аскети. Те трябва да работят във всички отрасли на живота, дето се творят материалните и духовните блага – всички според способностите си, но да се отличават със своята честност и безкористност, да се ръководят от принципите на великата Божествена Любов. –
Бъдете в света, но не бъдете от света.

Животът на земята е най-важен.
Веднъж Учителят се обърна в салона на „Изгрева“ към слушателите си и каза: Питате ме дали това Слово е Божие?
Казвам: То е Слово на Бога. Питате ме дали съм приложил нещо от това Слово на Бога, което ви проповядвам и говоря?
Казвам: Проверете, колко хиляди българи са минали през мен. Всяка среща на един българин с мен бе за него една опитност, а за мен бе един реализиран Божи закон от Словото на Бога.

Следва: „Аин Фаси“

„УЧЕНИКЪТ Е УЧЕНИК, КОГАТО УЧИ,
ПРОУЧВА И ПРИЛАГА
СЛОВОТО НА БОГА“

Разказва Мария Тодорова 5)

Веднъж Учителят ми даде една задача – да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то – три пъти. Реших да го направя.
Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня.
След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си.
Но майка ми се беше върнала от пазар – отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня.
А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача.
И бях отворила Библията също за това – да изпълня задачата, дадена ми от Учителя.
Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава.
Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога.
А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да се бори с амбицията на личността си.
Пътят на личността е път на насилие.
Пътят на ученика е път на учение в Школата.

Следва: „Време е да вървим“

БИБЛИЯТА

Милка Периклиева 6),
Учителка в детска градина и Спиритист. Посещавала Школата на Учителя Дънов, си спомня:

Учителят винаги идваше в салона на беседа с Библия в ръка.
И като начало прочиташе една глава или един стих от Библията.
В една от беседите Си Той ни даде за задача да проучим Библията – Стария и Новия Завет.
Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга, към която нямах интерес и не я разбирах. Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях… След време отново я почвах, и отново я оставях. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете на живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията.
Веднъж, като говорих с Учителя, се осмелих да Му кажа:
– Учителю, иска ми се да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори …
Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл.
– Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там.
Например: коя е характерната черта на Авраама? Неговото послушание. Той оставил баща си и майка си и отишъл в Египет да се учи.
Необходимо е да четеш съзнателно и да се мъчиш да разбираш. За да изпълни известна задача, понякога човек трябва да си постави по-близка цел.
Мина време. Не си спомням колко пъти се опитвах да чета Библията, и все я изоставях.
Веднъж ми дойде идеята да прочета Библията и да я предам на децата в приказки. Сега вече имах импулс и при новолуние започнах отново да се занимавам с тази свещена книга.
Почнах да я чета по-внимателно, защото имах една идея, една по-близка цел. Учителят ме накара да чета с интерес и внимание Библията. Стария Завет прочетох четири пъти, вземах си бележки и го предадох в приказки.
При друг разговор Учителят каза:
– Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на Давид. Извади характерното от всеки псалом. Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина. Когато четеш пророците – Исая, Йеремия, Йезекил, също сравнявай характерите им и условията, при които са работили. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно.
Много закони са дадени в Библията и много светлина ще придобиеш, като я четеш. Във всяка книга ще откриеш проявите на един закон – светлина по пътя на човечеството.
Който чете съзнателно Библията, ще дойде до заключение, че животът в миналото, описан в тази книга, е живот и на отделния човек. Всеки минава през Битие, Изход, Левит и т. н. Мъдрият, новият човек трябва да скъса с миналото и да придобие нов начин на живот.
Благодарна съм на Учителя, че чрез Неговата помощ можах поне малко да вникна в тайните на живота, дадени в Библията.

Учителят продължава темата и в беседата Детето растеше, на 30 март 1919 г. 7)

„Как се достига да Божията благодат? – Чрез работа и учене в дух и мъдрост. Изучавайте всички учения, всички философски системи и религии, но дръжте се за Божественото в тях. Те са дадени от разумният свят, но след време хората са ги изопачили. Днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника.
Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото.
Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота. Сипете на кокошката цяла крина царевица и вижте, какво ще прави. Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга крина. Обаче тя остава излъгана, никаква крина не вижда пред себе си и гладува. Така постъпват много хора.
Като се видят обиколени от различни учения и религии, нахвърлят се върху тях и, като се нахранят, разпръскват ги. На другия ден търсят храна, но не намират. Така те сами се осъждат на глад.
Какво прави катерицата? Тя складира излишната си храна и когато й потрябва, задоволява глада си. Складирайте и вие Божествената Мъдрост, както катерицата складира излишната си храна, както пчелите – сладкия сок. Всяка религиозна и философска система представя цвят, от който можете да съберете сладкия сок. Събирайте сладкия сок на всички цветове във себе си и не казвайте, че този или онзи цвят не е потребен. Всичко, което Бог е създал, е на място и е необходимо.“

Следва: „Небето се отваря“

ПСАЛОМ 127

Разказва Борис Николов 8),
Майстор мозайкаджия. Стенограф. Ученик на Учителя Петър Дънов. Член на Просветния комитет и председател на Братския съвет на Братството в България след 1953 г.

Един ден брат Борис Дряновски след една бомбардировка есента на 1943 г. отива при Учителя, разговаря с Него и накрая Го пита:
„Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града?“
Учителят се усмихва: „За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит“.
Учителят изважда към десетина листчета, които представлявали различни цитати от Псалмите.
Казал му: „Ето вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на различни твои познати и на различни места. Ще си отбележиш местата и след това ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета няма да бъдат засегнати от бомбите като всички къщи наоколо ще бъдат разрушени.“
Брат Дряновски взел листчетата и ги сложил на избрани места и си отбелязал в тефтерчето. След няколко седмици започнали големите бомбардировки. Дошли онези най-големите разрушения.
Брат Дряновски след това минал с тефтерчето и проверил къщите, в които е бил поставил онези листчета, написани от Учителя. Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане. Още по-страшно е било да се провери всичко това от Дряновски. Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка.
Отива при Учителя, който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите, които са били запазени от бомбите.
Учителят го изслушал и му казал: „А пък Аз сега ще ти дам нещо да прочетеш!“ Подал му Библията и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне“.
Брат Дряновски разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете:
„Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не опази града, напразно бди стражата!“
Учителят го спрял и го запитал: „Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града?“

Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици.

Мария Златева 9),
Музикант, цигулар. Певица и педагог.
Ученичка в Школата на Учителя Беинса Дуно, си спомня:

През време на бомбардировките се оплакахме на Учителя, че от големия страх забравяме думите на „Деветдесет и първи Псалом“.
Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на „Деветдесет и първия Псалом“ и „Добрата молитва“. Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си.
Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните. Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата.
След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето – по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето.
Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение.

Следва: „Марш на светлите сили“

УЧЕНИЕТО В ЖИВОТА

Учителят среща не малко препятствия в разпространението на Словото и практическото му приложение. В беседите и лекциите открито споделя и за отношението лично към него, за собствените си размисли и постъпки, които са пример за практическо приложение на учението.
И така с личен пример и примери от живота на своите слушатели и ученици, Учителят, с методите на любовта, достъпно, стъпка по стъпка, разкрива същността на пътя на търсещия Бога.

1920 година 10): На 11 април, в беседата „Отиди след Него“, Учителят споделя:
„11) Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! … Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мене ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове. Те ще пометат всичко. … Не се лъжете да мислите, че има още време. Всички трябва да бъдете честни и справедливи! Аз искам да намеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще измия краката, ще им дам угощение и ще ги нарека мои братя. …
… Някои ме съветват да не говоря много, да не ме гонят.
Казвам: Ако Христос беше толкова велик, умен, разумен, благороден и беше толкова гонен, та мене ли няма да гонят?
– Ще говорят лошо за тебе
– За Христа не говориха ли?
Христос не избегна това, и аз няма да го избегна. Когато говоря Божествената Истина, от нищо не се страхувам. …
… Много хора идат при мене, насочват мисълта си, с цел да ме уловят в нещо и да ме критикуват. Те казват: Да видим, какво ще каже! Нищо не искам да кажа. Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося, за мене няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям – от нищо не се страхувам. …
… Само онзи може да ме мъчи, който е по-силен от мене. Днес никой не може да мъчи Христа, защото Той е милион пъти по-силен от по-рано.
Христос дойде на земята да научи хората да живеят по Божия закон, защото бъдещият живот се крепи на Божествения. Казват: Да си поживеем малко, защото много мъчения и страдания ни чакат. Не се заблуждавайте. В света не съществуват нито страдания и мъчения, нито смърт. Те са преходни състояния. Не мислете, че ви проповядвам някаква религия.
Да ме пази Господ от това! Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещият строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. То разглежда въпроса за възпитанието и самовъзпитанието; отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа. Божественото учение не е ново, не го изнасям сега. Аз само правя превод от великата книга на живота…
… Носете любовта на всички. На хората прощавайте, а към себе си бъдете строги. Към грешките на хората бъдете снизходителни и ги извинявайте. Своите грешки не извинявайте, но изправяйте по всичките правила. Само така грешката е простена. Това изисква Божественото учение“

Следващата година, 1921, в беседата АНАНИЙ И САПФИРА, държана в София 12), отново споделя:
„Сега върху мене се хвърля някой път един упрек, и той е следующият, че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всичко хора да бъдат богове.
Що значи Бог? – Да любиш като Бога. „Благ е, казва Христос“.
Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш.
Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с любов. Не само аз, но всички да бъдат божество.
В какво отношение? Ако имам любов, божество съм, а без любов – тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра. Не отричам – Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене – видимият, ограниченият Бог се е ограничил със своята Любов в мене, и аз искам да възприема неговата Любов, да се жертвам заради него. Какво противоречие има тук?!
– „Ти не трябва да се правиш божество.“
Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа.
И Писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени.“
Павел казва: „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христа.“
Като Бога трябва да бъдете.
Да бъдем благи, както той е благ.
Да бъдем милостиви като него – това аз проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведника.
Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира той; сега други ще умират. …
… Ще кажете сега: дали Христос говори в този човек или дяволът? Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кои говори – дали Христос е говорил или не. Всяко нещо трябва да се опита.
Какво ще им кажа? – На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм; ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца да имате моя ум и моя стремеж. …
… После някои ми правят бележки, че всякога не съм достатъчно сериозен. Говоря умни работи, ама тъй несериозно, не ми подобава. Някои думи са малко грубички, но езикът ви е такъв, какво да правя? Аз български език от 20 години го изучавам, има думи толкова груби, и аз виждам, какво да правя? Езикът е такъв. Ако този език беше пластичен и имаше 100 хиляди думи – да! А сега колко хиляди думи имате?
Аз не съм много сериозен, но, ако стана много сериозен, вие щяхте да заспите. Аз не обичам да се смея, но някой път се смея, искам да видите, че и аз съм донейде като вас, да не кажете, че аз не съм.
Аз съм много естествен, някой път се поухиля и аз като вас. Казват, че по някои път обичам да поухапвам. Казвам: Мязам като вас, но не съм като вас. …
… Не говорим нещо много научно. Аз мога да имам език на учените хора, но този език не би принесъл полза. Аз се разговарям с вас, тъй както с някои деца. Ще седна като дете, ще видя как те разглеждат и как аз разглеждам.
А че сте деца, то е много хубаво. „Децата, казва Христос, ще наследят Царството Божие“, а не старите хора…
… И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни, да служите на туй велико Божествено учение. … Всинца да бъдете подобни на Христа: да любите като Бога и да обичате, както Бог обича.“

ПОСВЕЩЕНИЕ

Това посвещение е написано от ръката на Учителят Дънов на заглавната страница на Новият завет, с. 817, в собствената му Библия, издадена през 1885 г. във Виена:

Всичките думи Господни са верни и истинни.
И блажен е всеки, който ги възприема и пази.
Неговата душа не ще бъде в лишение,
защото сам Господ ще присъствува в неговото сърце.
Това, което Господ е казал, то е за наше спасение.
Неговото Слово събужда спящите духом
и избавя погинващите от грях.
Господ говори на сърцето и дава уверение на разума
за своята Истина.
Той изявява своята благост на душата
и прави името си познато ней.
Господ управлява сърцето и просветлява умът.
Знанието Господне е светлина за душата.
А мирът Господен, нейно изцеление.
Помни думите Господни и неговите обещания.
Той ще направи своето Слово да се сбъде (сбъдне).
Призовавай го на всяко място и по всяко време,
защото това е угодно нему.
Блажен е, който вярва, който се надява на Господа и който го люби.
Той е син Божий.

Следва: „Той иде“

АНТРАКТ

Сега, обявяваме антракт 20 минути. Може да видите изданията ни, част от които са отразени в каталога ни.

Отново благодарим на всички за съдействието за провеждането на настоящия концерт. Който желае да съдейства за следващия, – може да го направи в кутийката, на катедрата пред мен.

ВТОРА ЧАСТ

КРЪСТЪТ – Божествена светлина и физическа форма

Няколко думи от беседите на Учителят за кръста:
„13) Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение.
Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават.… Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата?
Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем.“

И за това:

„14) Мъже и жени, учители и ученици, проповедници и свещеници, слуги и господари, всички трябва да бъдем герои, да носим еднакво и страданията и радостите в света; да носим със съзнание противоречията – всичко да считаме като задачи за разрешение в своя живот. Това е Христовият кръст, за който днес говорят всички съвременни хора. …
Обаче, говорил ли е Христос нещо за този кръст? Кръстил ли се е някъде Христос? Той казва на едно място в Писанието:

„Скръбна е душата ми до смърт.“ 15)
Това подразбира Неговия кръст. Съвременните християни се кланят на кръста, въздигнали са го в култ. Чудни са съвременните християни, които се кланят на кръста.
Питам: Какво щяхте да правите, ако бащата на някой от вас бъде разпнат на кръст, или ако бащата на някой от вас бъде убит с нож? Трябваше ли, на същото основание, и вие да се кланяте на този кръст, на който разпнаха баща ви, или да целувате ножа, с който заклаха баща ви? При все това, горко на този човек, който се осмели днес да не целуне и да не се прекръсти на кръста!
Кръста, кръстенето е вътрешен процес, който става във всеки човек.“

Така например:
„16) В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното: Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни. Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават. …“

Изпитите са неизменна част при приложение на Божествено учение

„17) Христос казва: „И знам, че Неговата заповед е живот вечен.“
Неговата заповед е великата заповед, която съдържа всички основни правила за духа, за душата, за сърцето и за ума. Само с тия правила човек може да работи успешно. …
Свържете се с Христа и приложете Неговото учение широко в живота си – не само в дома си, нито само в църквата, нито само в един народ, а навред – по целия свят. Целокупният живот може да бъде заквасен с Божията Любов! Тя има общо приложение и може да царува навсякъде. Без любов няма живот; без светлина няма растене, без свобода, култура не може да съществува. … Главната задача на човечеството е да изучава Божията Любов и да я познава.
Казвате: „Как да познаваме Божественото?“ –
Там, дето човешката любов престава, Божията Любов започва.
Там, дето човешкото знание престава, Божието знание започва.
Там, дето човешката свобода свършва, Божията свобода и Истина започват.

Следва: „Махар Бену Аба“

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Мария Тодорова си спомня:

18) На един от съборите в Търново майката на Савка – Тереза Керемидчиева припада на земята и издъхва. Всички се оглеждат, оглеждат я, няма пулс, не диша, значи е умряла. Да, умряла е за всички наоколо.
Съобщават на Учителя. Той идва и прави един кръг около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв кръг и нарежда никой да не пристъпва кръга и никой да не се допира до нея. Оставя една сестра да я пази извън кръга.
Учителят се връща при приятелите и си продължава работата. След един час Тереза се връща в тялото си, постепенно се пробужда от дълбокия сън и леко се надига. Оглежда кръга и запитва, какво се е случило. Сестрата, която я пази, разказала подробно за случилото се.
Тереза след този случай разказваше, че е имала чувството, че се е родила втори път, и че живее втори живот. Може и да е така. Това засяга лично нея. А за останалите е било голяма опитност за оживяване, или за възкресение. Така говорим ние. Но важното е, какво говори Учителят в Словото Си за тези случаи. Там ще намерите разрешението на всички Ваши въпроси.
За нас Словото на Учителя, които бяхме в Школата, бе Сила и Живот. Чрез Него ние оживявахме, възкръсвахме за нов живот и сила идваше у нас, за да можем да изпълним задачата си като ученици.
А задачата на всеки ученик е поставена лично от Учителя и тя е строго индивидуална и лична за него. Тя се получава по вътрешен път, лично от Учителя. Но само тогава, когато ученикът отива при Учителя и иска да работи за Делото и Името Божие.“

„ 19) Който иска да слуша Словото Божие, трябва да има Вяра. Ще кажете, че сте вярващи. Вярата на сегашните хора граничи със суеверие. В това отношение, вие вярвате повече от мене. Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това. Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това. Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни.

Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение. Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.“

„20) Какво значи думата ВЪЗКРЕСЕНИЕ? Да възкръснеш значи да оживееш.
– Кой може да възкръсне?
– Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал.
Който придобие сила на духа си, той е възкръснал.
Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал.
Който придобие доброто в сърдцето си, той е възкръснал, той е оживял…
… Падането на човека в започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. …
В СВОБОДАТА НА ДУШАТА, В СИЛАТА НА ДУХА, В СВЕТЛИНАТА НА УМА И В ДОБРОТО НА СЪРДЦЕТО СЕДИ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА. Това е Божественото, към което човек се стреми. Това е новото учение, което днес се проповядва.“

Учителят ни показва и връзката на учението с практическото му приложение:

„21) Пази следните правила: Зимно време не пий студена вода! Не пей в студена стая! Когато не си разположен, не пей. Не пей и пред хора, които не обичат музика. Ако искаш да пееш, пей тихо, само за себе си. В това се крие благото на човека. …
Казвам: Като се стреми към блага, човек трябва да знае, какво отношение имат те към него. Благата имат отношение към духа, душата, ума и сърцето на човека. Като благо, и музиката има отношение към духа, душата, ума и сърцето на човека. Няма ли това отношение към него, тя остава неразбрана. Ако музиката не може да въздейства на човешкия ум, сърце, душа и дух, не е истинска музика. …“

„Пазете се от старите навици. Старото трябва да се преработи. То е капиталът даден на човека от незапомнени времена. Гласът е даден на човека, но той трябва да го преработи. Той трябва да разбира отношението между тоновете, както между мислите и чувствата. Знаете ли какво влияние упражнява една мисъл, едно чувство или една постъпка върху човека? Някога човек се стеснява или разширява повече, отколкото трябва. Някога е по-активен, отколкото трябва. Това са противоречия, които го спъват.
В песента „Вечер-сутрин“ има едно противоречие. Тя започва с думата „вечер“, а не със „сутрин“. Това е привидно противоречие. Правилно е да бъде „Вечер-сутрин“. – Защо? – Защото е правилно да започнеш с болестта, за да дойде здравето. Ако започнеш със сутринта, т.е. със здравето, ще дойде вечерта – болестта. Започвай с неблагоприятните условия, за да свършиш с благоприятните.
Изпейте песента „Вечер-сутрин“. Както я пеете, вие ще накарате злото да си върви. Виждайте хубавото в светлината, приятното във въздуха, красивото във водата и доброто в живота …“

Следва: „Вечер-сутрин“

„НИТО КРАЧКА ПО-НАТАТЪК!“

Минчо Сотиров 22),
Запасен полковник от Българската армия. Участник в Първата световна война. По време на служба се запознава с Учителя и става Негов ученик, разказва:

„Бях командир на пехотен полк в Първата световна война, започна той разказа си. Било е вероятно през 1917–1918 г.
Моят полк отбраняваше позициите на така наречената „Червена стена“ на Битолския фронт. На тази позиция се развиха тежки упорити, кървави битки, поради това, че тя беше на важно военно направление и нейното овладяване събаряше нашата отбрана на широк фронт, и разкриваше големи по-нататъшни възможности на противника.
Срещу нас бяха французки войски с много повече и по-съвършена техника и оръжие. … Вече за трети ден как по целия фронт на полка противника с барабанен артилерийски огън биеше нашите позиции непрекъснато.

Окопите и телените мрежи на предните ни линии бяха сринати, разкъсани, а позицията беше покрита от единия до другия фланг с гъст непроницаем облак от дим и пръст. След дълга и непрекъсната бомбардировка на противника, ние очаквахме той да спре артилерийската си подготовка и да премине в атака.
На третия ден към обед аз, виждайки критичното положение на полка повиках адютанта си и му заповядах никой да не влиза при мен в скривалището ми. Аз се затворих в своето помещение, уединих се и започнах да се моля. В молитвата си аз призовах Учителят да ми дойде на помощ и да ми съдействува да задържа поверената ми позиция. Молих се съсредоточено и дълбоко, с цялата си душа и съзнание.
Може би това продължи половин час, а може би и повече. И във време на молитвата аз съм заспал. И ето на сън се яви пред мен Учителят. Хвана ме за ръка и ми каза: „Ставай, да идем заедно да обиколим позицията на полка.“
Аз станах и заедно с Учителят излязохме вън и тръгнахме по позицията. Целият фронт гореше в огън. Всичко бе погълнато от пушек и мъгла. Ние вървяхме през огъня и през пушеците, обаче бяхме невредими.
И така, Учителят и аз минавахме по целия фронт от единия до другия край. Учителят мълчеше, аз също. Учителят беше едър и голям, а аз малък и дребен в сравнение с Него. След това Учителят каза: „До тук, нито крачка по-нататък!“
Аз се събудих. Бързо извиках по телефона дружинните командири и дадох следната заповед: „Бъдете готови, защото противника скоро ще прекрати бомбардировката и ще мине в атака. Възможно е той да завладее предните ни позиции. Ще го срещнем на линията на дружинните резерви. Това беше линията, показана ми от Учителя. Знайте, че там на тази линия ние трябва да го спрем и нито крачка по-нататък няма да му позволим да настъпи. Ние ще задържим непременно тази позиция и в крайна сметка победата ще бъде наша.
Един от дружинните командири по телефона ми каза: „Господин полковник, вие така говорите, като че ли сте били при самите французи.“ Казах му: „Слушайте и изпълнете това, което ви заповядвам.“
И наистина така и стана. След половин час бомбардировката спря, противникът с щурм завладя предните ни позиции, където всичко беше разрушено, голяма част от хората избити и ранени. Ние обаче го посрещнахме от втората линия, спряхме го и след това го контраатакувахме и отново си завладяхме предната позиция, която той беше завладял. Полкът удържа позициите си, а противникът претърпя неуспех.“

Брат Сотиров заключи: „Молитвата, Учителят, вярата, Господ, там е нашата сила, нашата надежда и упование. Да имаме вяра в Господ и да знаем, че и в най-тежките моменти той ще ни се притече на помощ и ще ни спаси от всяка беда и нещастие.“

Следва: „Отче наш“

БОЖЕСТВЕНАТА ЗАКРИЛА НА 91 ПСАЛОМ И ОТЧЕ НАШ

„23) На събора на Веригата 1912 година, Учителят казва: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ. През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко й няма да се лишите от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе се ще дойдат“.
В последния ден „Учителят Дънов полага ръцете си върху главите на всекиго един от присъстващите преди да напуснат салона. Благославя ги, защото след няколко месеца започва Балканската война“, а това те не го знаят. Учителят ги посъветва да се снабдят с дърва и брашно за една година.
Попитали го дали няма да има война и Учителят потвърдил и им дал съвет всеки да препише „Добрата молитва“ и 91 псалом и да ги зашият във военните куртки.

… На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война като България и Гърция обявяват война на Турция, а след два дни Сърбия обявява също война.“

„24) Един наш брат попада на завоя на Черна, където французите обстрелват силно с оръдия предните позиции на българите. Много войници загиват. Останалите живи трябва да бягат по един склон, обстрелван с картечници от французите. Нашият брат, в куртката на когото е зашит листът с 91 псалом и Добрата молитва, преминава целия баир. Като се явява горе, в окопа на своя командир, дрехите му се разкапват на парцали. Те са разкъсани от куршумите на французите, но тялото му дори не е одраскано.“

„25) Брат Янко Стоянов от Айтос е бил участник в Европейската война, участва в едно сражение. Той е вече ученик на Учителя.
Сражението е било много опасно. Куршумите са валели като град, а той бил леко окопан зад един камък, не много голям камък, и през цялото време се е молил с 91 псалом. Колко пъти го е чел през нощта, не знаел, докато продължава сражението. Най-после усеща, нещо му парнало тука в ръката и не можал да се опази. Един куршум му пронизал дясната ръка и тъй си остана с този недостатък, обаче, като свършило сражението, погледнал – нито един жив човек няма. Единствено той жив, който е останал с тази лека рана. Значи, 91 псалом го е спасил.“

Мария Тодорова 26) разказва за молитвата „Отче наш“

„В молитвата на Господа „Отче наш“ имаше много интересни, непознати неща за нас. Затова Учителят веднъж ни поясни така:
„В „Отче наш“ има израз „и не въвеждай нас во изкушение“. Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст.
Трябва да се коригира така:

„И когато изпаднем в изкушение,
избави нас от лукаваго“.

Ето, това е един метод за духовна работа“.

Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст:
„и не ни позволявай да правим глупости“.

Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък – те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън.
По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа.“

Изминаха много години от пояснението на Учителя за неточностите в Господнята молитва. И през 2019 г. чухме предложението на папа Франциск 27), при апостолическото му посещение в България 28) за корекция на същите думи.
Промяната в текста на молитвата „Отче наш“ е официално утвърдена на 6 юни 2019 г.
Това уникално събитие, предизвика вълнение сред християните, което дълго време не стихна и през 2021 г., папа Франциск отново обърна внимание на репликата „не ни въвеждай в изкушение“, като подчерта, че думите „въвеждане в изкушението“, позволяват на вярващите да мислят, че Бог е отговорен за техните слабости.29)
Странна е, както установихме, връзката на папа Франциск с духовния свят на България – последните дни от живота си е носил специално изработения и подарен му, златовезан с български символи, омофор 30).
И днес, когато този грижовен и всеотдаен на делото си човек се отправя към невидимия свят му пожелаваме светлина по новия път.

Не веднъж е подчертавана ролята на молитвата като необходима част от духовното развитие и повдигане на човека.
Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек.

Затова Учителят казва: „Винаги и при всички случаи се молете!“
А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога.

Следва: 91 псалом

МОЛИТВАТА

Мария Тодорова

31) за правилото на Учителя

Учителят в частен разговор (на 12 февруари 1921, в Търново) с няколко братя (Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев) дава следното правило:

„Давам на всички ви едно правило:
„Когато дойде някой, попитай Господа.
Отвори Библията, помоли се, не бързай и виж какво ще ти продиктува Духът отвътре.
Човек, който не жертвува – дръжте го настрана.
Праведни и добри хора не искаме – искаме хора, които да вършат Волята Божия.“

„32) Определено говоря, че ние трябва да се молим. …
… Вече 40 години работя между българите и само едно чувам: пари, пари! Ето вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклонници, а днес са иконопоклонници – кланят се на парàта, като на икона. Те не трябва да бъдат нито идолопоклонници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на него да се кланят.“ …
„…Молитвата е предшествала всякаква религия. Религиите са дали различни форми на молитвата и с това са я изопачили. …
… Молитвата не става по заповед. Молитвата е свободно действие на човешкия дух и на човешката душа. Когато човек иска да се самоопредели, т. е. да покаже, че се моли, той проявява мисъл, чувство и действие. Ако в молитвата не участва мисъл, чувство и действие, тя не е истинска.
„Влез в скришната си стаичка.“ – Коя е тая стаичка? – Тя е единственото неопетнено място в човешкия свят. Тя е най-чистото място. …
… Казвате: Не можем ли да се молим в църква, вкъщи някъде, или на улицата?
– Не можеш, ще се молиш само в скришната си стаичка. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. …
… „Кога се молиш“ – Молитвата е процес, който уравновесява силите на доброто и на злото. Ако се молиш както трябва, няма да имаш никакви злини в живота си.
… Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно“

За молитвата пита и Мария Златева 33)
При един разговор запитахме Учителя – като се молим, къде и как да застанем и към коя от четирите посоки на света да се обърнем. Той каза: „Рекох, ако ви вържат с главата надолу, как ще се молите?“

Лилиана Табакова 34),
Оперна певица, колоратурен сопран с международна известност. Последовател на Учителя Петър Дънов, разказва:

Веднъж, при една среща с Учителя го попитах: „Учителю, как да се молим – прави, с вдигнати или със спуснати ръце?“
– „Според случая“, ми каза той и млъкна. Не го разбрах, но не смеех да го попитам повече.
Това ще да е било през 1942 година. Бе минало половин година от този разговор, когато почна евакуацията на столичното население. Операта се евакуира в град Брезник. През нощта почна престрелка. Чуваше се куршумите как пиукат и удрят по стените. Веднага се пъхнахме под леглата.
Аз през цялото време се молих с 91 псалом. Под леглото бе и нощното гърне. Далеч по-късно си спомних думите на Учителя: „Според случая.“
Когато след време пак се срещнахме, разправих му за случката в Брезник, а той се смя със сълзи на очи.

Следва: „Молитвата“ 35)

ВЯРАТА

„36) Сега, за пример, вие вярвате ли в това, което аз ви казвам? – Ще кажете, че не сте го още проверили.
Ами в Христа вярвате ли? – Вече 2000 години как хората проверяват Христа. Колкото вярвате в мене, толкова вярвате и в Христа. Евреите вярват ли в Мойсея?
Аз досега не съм срещал в света човек, който вярва напълно в своя учител. Тези хора, които казват, че вярват в Христа или в кого и да е другиго, не говорят самата истина.
Да вярвам в Христа, не значи да се изправя в църквата и да стоя благоговейно, но да бъда в такова разположение, в такова състояние, каквото е имал Христос в душата си.
Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии. Ние трябва да живеем в Божествената Любов, в Божествената обич, в Божествения Дух.
Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а Божественият живот е потребен за хората на бъдещето. Някои мислят, че ние искаме да турим хората в ново заблуждение. Далеч от мене такава мисъл; в мене има Любов, което е движение отгоре надолу. Разбирам какво е обич, т.е. движение на човешката душа отдолу нагоре; разбирам какво е Божественият Дух, т.е. сила, която държи всичко в хармония….
Докато очакваме спасението на света от един човек, той никога няма да се изправи и уреди, а трябва всички да се загрижим за неговото изправяне и уреждане, а това ще постигнем, като поддържаме Божествения ред на нещата и се стремим да не го нарушаваме.
Когато някой ме пита дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най-баналният въпрос, защото това е равносилно да ме пита някой дали вярвам в светлината, в Любовта.
Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея?
Всеки ден аз приказвам с Бога, как да не вярвам в Него?
Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят демон, антихрист, буржоа.
Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората.
Аз не ви говоря за исторически Христос, но за Този, живия Христос, Който е във вас и между вас.
Избийте тоя клин от ума си, да мислите, че Христос е вън от вас. Този Христос е Духът, и когато Го разберете, ще Го видите във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да го намерите.“

„ 37 Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Какво ще кажат други, да оставим на страна. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания.
И в тоя велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.“

А сега да завършим с МОЛИТВА ЗА ПЪТЯ 38)

Господи, Духът на Истината аз избрах
Ще ходя в Истината ти.
Научи ми Господи пътя си.
Проводи Виделината си и Истината си
– те да ме водят.
Предай ни вяра.
Вярвам Господи.
Тези думи са верни и истинни

Следва: „Химн на Великата душа“

––––––––––––––––––

1) Из Том 1; Автобиографията ѝ виж в Том 5
2) Из Том 25
3) Из Том 1 и Том 17
4) 1-во Послание на апостол Павел към Коринтяните 15:51
5) Из Том 5
6) Из Том 23
7) Детето растеше. беседа от Учителя, държана на 30 март, 1919 г. София. – В: Великите условия на живота. беседи от Учителя. София, 1944, с. 138–139.
8) Из Том 2
9) Из Том 1
10) Отиде след него. беседа от Учителя, държана на 11 април 1920 г. София. – В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 63–64, 65, 66, 67–68.

11) Из том 25
12) Сила и живот. беседи, серия 4. София, 1922, с. 155–156, 157–158, 159.
13) Тесният път. 13. беседа държана от Учителя, на 11 януари 1925 г. гр. София. Русе: печ. Малджиев, [1925], с. 24. Също и В: Настанало е Царството Божие
14) Няма пророк. 13. беседа от Учителя, държана на 14 ноември 1926 г. в гр. София. – В: Затова се родих. серия 9, том 1. София, 1929, с. 150.
15) Ев. Матея 26:38
16) Добрата постъпка. 2-а школна лекция на Общия окултен клас (4 година), държана от Учителя на 22.10.1924 г. – София. Русе: печ. Малджиев, [1925], с. 24.
17) Неговата заповед. беседа от Учителя, държана на 31 октомври, 1926 г. в гр. София. – В: Затова се родих. серия 9. [том] 1. София, 1929, с. 83, 94.
18) Из Том 4
19) Да го посрещнат. беседа от Учителя, държана на 8 септемврий, 1918 г. София. – В: Дали може. беседи от Учителя. София: Литопечат, 1942, с. 195.

20) Четирите правила. 13. aвгуст [1937 г., петък, Молитвения връх], 5 ч. с. – В: Лъчи на живота. беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1937 г. София, [1937], с. 274, 276, 277.
21) Най-голямото изкуство. 9. Лекция от Учителя, държана на 3 декемврий, 1943 г. София – Изгрев. – В: Силите на природата. лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, година 23 (1943–1944 г.), том 1. София, 1947, с. 156, 159.
22) Из Том 25
23) По Том 5
24) Из Том 22
25) Из Том 10
26) Из Том 5

27) Светско име Хорхе Марио Бертоли (17.12.1936, Flores, Буенос Айрес, Аржентина – 21.04.2025, Saint Martha House, Ватикан, Светия престол). Застава начело на Римокатолическата църква на 13.03.2013 г.
28) На 5.05.–7.05.2019 г., осъществява апостолическо посещение в София и в гр. Раковски. Получава като подарък: омофор (със символите – кръст, българска роза, апостолите Петър и Павел), стенен килим от Чипровци, златовезана икона, кисело мляко.
29) Виж Разговор по италианския католически телевизионен канал TV2000 през 2021 г.
30) Думата „омофор“ идва от гръцкото ὠμοφόριον, което буквално означава „носено върху раменете“. Историческият произход на тази дреха е свързан с овчарския плащ – образ, използван често в християнската иконография, за да представи Христос като добър пастир, който носи изгубената овца на раменете си. Епископът винаги следва този пример, носейки омофора като знак, че той поема отговорност за своето паство.
31) Из Том 1
32) Кога се молиш. 9. Беседа от Учителя, държана на 27 април, 1919 г. София. – В: Да възлюбиш Господа. беседи от Учителя. София, 1946, с. 129, 131, 133, 135, 136.
33) Из Том 1
34) Из Том 10
35) Изпълнява солист
36) Изгряващото слънце. беседа държана на 4 май 1919 година. – В: Сила и живот. беседи държани от Дънов. по стенографски бележки. Трета серия [Солта]. София: печ. на книгоиздателство Гужгулов и Котев, 1920, с. 65–66.
37) Любовта. беседа, държана на 6. Юлий 1914 г. в София. – В: Сила и живот. беседи държани от Дънов по стенографски бележки, Първа серия. София: Царска придворна печ., 1915, с. 96.
38) Молитва за Пътя. – В: Изгревът … Т. 11. София: Библ. Житен клас, 1999, с. 671. ISBN 954-9915-02-6