Боян Атанасов Златарев
(14.11.1908г. – 22.05.1986г.)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7
Роден съм в гр. Русе на 14ти ноември (стар стил 27. ноември) 1908 г. около 7 ч. сутринта. Родителите ми бяха от Свищов. Баща ми си намерил работа в Русе и там сме се родили. Бяхме четири деца. Три сестри и един брат. Аз съм средния по ред. Родът на баща ми е от гр. Свищов, както и на майка ми. Там са се оженили, а ние децата се родихме в гр. Русе.
След 1912 г. семейството ни идва в София. Детството ни премина в града. Бях на 14-15 години, когато с баща ми ходехме по разни сказки, които се изнасяха от различни общества. А тогава такива се бяха намножили много. Ние живеехме на ул. „Шар планина“, която е близко до ул. „Опълченска“ 66. Баща ми чул за Петър Дънов и беше ходил няколко пъти сам да го слуша на ул. „Опълченска“ 66. Един път баща ми ме доведе в дома на Гумнерови и аз за пръв път чух и видях там Учителя. С годините аз растях и пораснах и започнах да посещавам редовно беседите на Учителя. Случи се така, че баща ми спря да ходи да слуша Учителя, а аз продължих на негово място и така изкарах цялата Школа при Учителя. След като Братството се премести на ул. „Оборище“ 14 аз продължавах да ходя там най-редовно.
Когато се откри Младежкият Окултен клас, аз бях в него още от самото начало. По-рано живеехме в Красно село и тогава ставах много рано в три часа през нощта и тръгвах за Изгрева пешком. А това не бяха малки разстояния и не беше лесно да се будиш сутрин в три часа през нощта.
Понеже се занимавах с дърводелство, нямаше барака, която да беше построена и да не съм вземал участие в нея. С годините трябваше много неща да се ремонтират и аз бях този, който кърпех и запушвах остарелите от времето покриви и стени. Така че строежът на целия Изгрев мина през ръцете ми. Познавах всички и се стараех да бъда в добри отношения с всички независимо към какви групировки те спадаха. Това ми спомогна, както и това, че ние бяхме направили къща на 500-600 м от Изгрева. Това ме спаси от многобройните обиски, които се правеха на Изгрева. Дочаках и доживях да видя как се разрушиха всички ония бараки, които аз бях построил. На тяхно място бяха построени нови каменни здания на руската легация. Ние бяхме от поколението на Школата. Един след друг ние си заминаваме и трябва да предадем онова, което сме запазили на следващото поколение. Дано успеем да сторим това и дано се намерят хора, на които да предадем това, което сме запазили.
Боян Златарев, Гита Стратева, Ваня, Иван Антонов и Галилей Величков
Почивка на Витоша. 1. Влад Пашов – отляво, седнал. 2. Боян Златарев. 3. Зиновиев. 4. Стефан Дойнов – с шапката. 5. Жечка Ковачева.
1. Илиян Стратев, 2. Весела Несторова, 3. Димитри Стоянов, 4. Милка Аламанчева, 5. Славчо Печеников, 6. Илия Узунов, 7. Боян Златарев, 8. Галилей Величков
Прави отляво на дясно: 1. Боян Златарев, 2. Димитри Стоянов, 3. Славчо Печеников, 4. Галилей Величков, 5. Илия Узунов. Седящи: 6. Весела Несторова (първата отляво), 4. Милка Аламанчева, 8. Над тях клекнал на колене е Илиян Стратев.
Боян Златарев
На Витоша на закуска. 1. Атанас Николов – есперантист, сътрудник на Сава Калименов при издаването на вестник „Братство”. 2. Елена … 3. Сава Симов. 4. Боян Златарев – отпред. 5. Тодор Ковачев
На езерото Сърцето. 1. Боян Златарев. 2. Над него – Кирчо Лъвчето (Кирил Стоянов). 3 … 4. Мария Младенова. 5. Весела Гешева. 6. Димитрий Стоянов. 7. Георги Томалевски. 8. Над него е размазаният силует на фотографа Васко Искренов, който е направил снимките. 9. Надка Печекикова, по мъж Кьосева – най-вдясно.
Отворено писмо. Рубрика: Духът на истината и духът на заблуждението
рубриката: "Духът на истината и духът на заблужденението" Отворено писмо ДОПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО“ ХРИСТО ВЪТЕВДО РЕДАКЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО“, ИЗДАТЕЛСТВО „БЯЛО БРАТСТВО“ Уважаеми приятели, Обръщаме се към вас [вижте повече]
СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ – ПОДГОТОВКА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ – ПОДГОТОВКА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ Из том 36 на "Изгревът...", с. 606-614, 614-615 Няколко думи Е. Ангелова-Пенкова Писмото (до Георги В. Миркович в Пловдив, от 20.08.1885 г. – виж оригинала на [вижте повече]
Йотка Василева: Как се даде песента „О, Учителю благати“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Йотка Василева: Как се даде песента "О, Учителю благати" "... Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка [вижте повече]
Йотка Василева 3: „Е, и тоз път не си издържа изпита.“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Йотка Василева 3: „Е, и тоз път не си издържа изпита.“ ... Савка, не съм била близка с нея. Само я помня когато Учителят си замина. Как в малкия [вижте повече]
Йотка Василева 2: „Рекох, свари едно кааве!“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Йотка Василева 2: „Рекох, свари едно кааве!“ ... Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той [вижте повече]
Йотка Василева 1: Първа среща с Учителя и спомени на Никола Гръблев – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Йотка Василева 1: Първа среща с Учителя и спомени на Никола Гръблев "Когато идвам за първия път на Изгрева, а то една неделна беседа, а тогава, че ли всичкото [вижте повече]
