Велик Георгиев Константинов
(1914 г.- …)

Автобиография. Из „Изгревът…“ том 6

Роден съм в гр. Русе през 1914 г. Моят баща беше ученик на Петър Дънов – Учителя. Имам следните спомени за Него: в една беседа от Него през 1914 г. Той каза: „Като дойдат хората на труда Аз ще си замина”. И действително Той си замина в края на декември 1944 г. Беше секретар в апелативния съд.

През лятото на 1925 г. заедно с родителите си присъствувах на събора в Търново на Бялото Братство заедно с Учителя Петър Дънов. Като днеска си спомням, че бях 11-годишен и повече не се занимавах с други работи освен с игра и яздехме едни коне грамадни спрямо нашите, останали от окупационните войски на Франция.

През 1931 г. бях с родителите си на ІІ-то от 7-те рилски езера заедно с учениците на Учителя Петър Дънов.

Като студент 1936 г. въобще живеех в едно семейство близо до гората и не им помня имената, но се познавах с един младеж на средна възраст, казваше се Игнат, който беше едър и мускулест, силен

През 1942 г. бях касиер на БНБ в Ресен – Битолско. Заминах за Варна за Свободния университет когато го направиха на редовен се прехвърлих. Имаше Търговска камара във Варна. Имах десет изпита и предпоследна сесия предстоеше ми през февруари. Последната изтичаше през юни. Реших на февруари да отида във Варна да се явявам на тези изпити и като касиер работех до 3 и 1/2 след обед.

В това време, когато се подготвях жена ми роди дете. Дойде майка й каза, че най-удобно за нея ще е да бъде в Ямбол при нея и я взема, за да мога и аз свободно и спокойно да уча.

А в туй време аз съм в Ресен – Битолско, а сесията е във Варна. И се наложи да тръгвам вече, макар че седем изпита съм подготвил и минавайки през София отидох да търся Учителя на Изгрева. По стълбичките се качих горе, където е Неговата стая и Той излезе, не ме прие вътре, излезе само и Му казах, на което Той каза: „Рекох, ще издържите всичко”. Аз Му викам: „Ама, Учителю, имайте предвид, че само седем съм подготвил. Трите не съм ги отварял, а пък са нали трудни”, това-онова и Той повтори. Позасмя се и вика: „Рекох, ще издържите!” Благодаря и тръгнах и отидох във Варна. Дипломирах се. Благодаря на Учителя.

Отидох и след един месец получих заповед, че ме правят касиер III степен в Охрид, по-надалеч от София. Аз отидох в Охрид, приех длъжността, но понеже те не спазиха дадох си оставката. Не ме върнаха в старите предели с повишение. Те ме повишиха, полуспазиха го, но не ме върнаха в старите предели, а напротив – в Охрид. Дадох си оставката по причина на това, че ще замина за докторат в Германия. Отивам при Учителя и Му разправям всичко това. Той каза: „Рекох, ако се наложи да отидете в Германия, да отидете във Виена”, понеже съм учил немски език, владеех немски език. Ако ме приемат обратно, да отида, където ме назначат. Пак отивам при Учителя за втори път, казвам му: „Те ми предложиха да си избера между Харманли, Благоевград или Ксанти в Беломорието”. Той ми казва: „Рекох, където Вие си изберете от трите места”.

Много правилно постъпвах, където ми каже и нищо не ми се случи като неприятност. Затуй, където си избера. И аз си избрах Ксанти. Отивам и ме назначиха с още една степен по-нагоре – ІІ степен. Спечелих от цялата работа. Щото те пък бяха в криза с кадрите, особено за новите. Хубаво, че избрах новите земи, че по-криза е и затуй ми дадоха повишението. И там ме назначиха.

Из том 6 на „Изгревът…“