Андон Иванов Кънев
(26.07.1927 – …)

Кратка автобиография
На Андон Иванов Кънев от град Айтос

Из „Изгревът…“ том 10

Роден на 26 юли 1927 година в село Ябълчево. Баща ми и майка ми са ученици още от първите години на Братството. Баща ми. Иван Кънев Терзиев до края на своя земен живот беше ръководител на Братската група, до завършване на своя земен живот. Той беше много ревностен и работеше всеотдайно за Делото Божие. Той поддържаше постоянна връзка с Георги Куртев от Айтос, като ходеше при него и там се заучаваха на времето всички песни и молитви. Той много беше предан към брат Георги и Учението. А брат Георги много го уважаваше, посрещаше го като истински брат, с най-голяма любов.

Към края на 1951 година напуснах село Ябълчево и поех път към град Айтос потърсих си работа понеже почувствах, че в селото няма работа за мене. Тук си намерих вече къде да работя и останах в Айтос досега. Тук се запознахме със сестра Пенка, и така се стекоха обстоятелствата, че се оженихме. Тя, разбира се, беше от светските момичета, но ме разбра в моя път и моя живот. Впоследствие пое този път и тя и се разбираме много добре и работим за изпълнение и преизпълнение на Царството Божие на земята. Тук се запознах с много братя и сестри от града и почти от всички братства в България. Събирахме се често с много братя и сестри на свирки и прекарвахме много весело в името само на Божията Любов. Ходихме често на Братската градина, там, където е живеел и прекарал целия си живот в служене на Бога брат Георги Куртев.

Най-много от всички и най-много сме се събирали с брат Добри Ганев и сестра Надка Куртева, с тях имаме големи преживявания на истински братски живот. От тях научихме с Пенка много за живота и Учението на Учителя, почти всички песни и молитви сме ги учили при тях, знайте, че всичко бе иззето от властта и най-важното бяхме на работа, а не бяхме свободни, да работят свободно, но въпреки всичко ние с Пенка отстояхме на всички трудности. От поемането на ръководството от брат Добри Ганев аз вече станах член на това ръководство, със сестра Надежда и Илия Чернев. Работа вървеше добре, но уви, беше за малко време или за две години.

Първом си замина брат Добри и после брат Илия. Тогава стана ръководител брат Вълко Пенев, също бях в това ръководство, разбирахме се много добре и работихме с голямо разбиране, но дойде ред и той да си замине от този свят. Тогава пое ръководството брат Марко Христов, с него работихме много години, в разбирателство. От върховния съвет ни пратиха писмо, с което да регистрираме. Брат Марко прочете това писмо пред мен и брат Цветко. Решихме да произведем избори и да изберем новия ръководител на братството в Айтоската група. Тогава се реши да освободим брат Марко Христов, поради напредналата старост и да му дадем почивка. Избра се ново ръководство, начело с Андон Иванов Кънев, а Недка Вълкова – касиер. Иван Славов Топалов за член.

Така работихме четири години, а сега от април месец ни се гласува и втори мандат да отговарям за Братството на град Айтос. През това време на ръководство се извършиха много работи за подобрения и подвизаване на всички братя и сестри, които обичат и добре познават Братската градина на град Айтос, тя е всеобща на всички нам, които сме ученици на това Велико Учение. Една мечта ми се изпълни. Отдавна имах желания нашата група да излиза на Парка и да играе Паневритмия самостоятелно и да се научат братя и сестри да играят. Това вече е факт, най-после научиха и айтозлии да играят сами Паневритмия. И на края има много какво да се пише за работата на братята в Айтос но засега спирам дотук.

С много братски поздрави:

Брат Андон

Из „Изгревът…” том 10