Жечо Панайотов Панайотов
(13.09.1893 г – )
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 15
Роден съм в гр. Ямбол на 26 септември 1893 г. нов стил. Баща ми се именуваше Панайот Жеков, а майка ми по баща Руска Иванова. В родният си град Ямбол живях до 6 годишна възраст, когато баща ми, като чиновник при Българска Земеделска банка, бе преместен в гр. Сливен. Тук преживяхме 3 години и последва ново преместване в гр. Карнобат. След други 3 години, Банката откри агентура в село Сунгуларе и изпрати баща ми завеждащ агентурата. Последва първото ми отделяне от семейството ми, тъй като в това село имаше само основно училище. Изпратиха ме отново в гр. Сливен, при сестрата на баща ми, чийто син беше адвокат, за да следвам в Сливенската гимназия. Следващите 2 години бяха тежки за семейството ни, баща ни започна да боледува и така почина през есента на 1900 година в гр. Сливен.
Не стига този тежък удар за семейството ни, но след 2 години почина мъжът на майчината ни сестра, наша леля: те бяха бездетни и 1-2 години се приютявахме край тях. Така двете сестри останаха без по- нататъшна издръжка, се установиха да живеят в гр. Сливен. Майка ни с 4 невръстни деца, подкрепяна морално от леля ни, а и двете заедно въодушевявани от висока религиозност постепенно се приближаваха до Бялото Братство и Учителя. На мен предстоеше да се простя с гимназията и до 17 годишна възраст прекарах на работа при един наш сродник, живущ в гара Стралджа. След тези необходими подробности, преминавам към същественото в моите спомени.
През 1910 година се простих и с работата си в Стралджа. Прибрах се при майка си в Сливен, за да постъпя на работа там. По това време кръжока на Братството в Сливен току-що набираше членове под ръководството на брат Димитър Добрев. Майка ми и леля ми наверно и те се числяха там, но по тогавашните разбирания посещаваха и църквата, и така задоволяваха религиозните си нужди четейки Евангелието и общуваики с други духовни хора.
През есента на 1911 г. дойде в Бургас леля ми по своя работа. Подвизавайки се вече в Сливенския кръжок, естествено бе да посети и събранията и в Бургас. Тъкмо удобен случай да ме заведе и мен, та, ако ме приемат, да започна и аз да посещавам тези събрания. Първият неделен ден ние се явихме с нея. на вечерното им събрание, слушахме беседата на брат Пеню Киров, след което се запознах с него, с брат Стоименов, Стоил Щерев, Илия Зурков, Митю Паскалев и др., които заедно с другарките си бяха все солидни и ревностни членове на кръжока. Като най-свободен от всички един вид бях препоръчан на брат Стоименов да дружа с него и той да ме напътства. Тази дружба с него бе добре дошла за мен, защото в Бургас нямах познати, освен семейството на един мой вуйчо.
Ще добавя, че в годините 1909, 1910, 1911 и 1912, майка ми и леля ми бяха ревностни християнки – „набожни“, както ги наричаше народа – посещаване на църквата беше необходимо за тях, но вече слушаха за новото, което изгряваше в света! Леля ни беше по-ентусиастка, възхищаваше се от разговорите водени от хора запознати с новите идеи; когато се върнат в дома, започва да споделя с майка ми за срещи с такива хора. И впоследствие, когато са се срещнали с души от света, но жадни за по-възвишени прояви, казваше на майка ми „Казвам ти Русо, това са готови хора!“
Разказва д-р Вергилий Кръстев:
Жечо Панайотов го познавам от 1969 г. Запознах се с него в дома на Борис Николов. Няколко пъти съм преспивал в неговата къща на Изгрева. Той имаше специална стая за посрещане на гости. Беше гостоприемен, учтив и изключително радушен. Когато ме прие и след като изложих пред него моя план – да си опише опитностите по времето на Учителя, както и събитията след това, той ми каза: „Аз не зная кой си. Не притежавам ясновидски способности, за да разбера дали си от милицията, или идваш по дух при мен.“ „Този въпрос да го оставим настрана. Хората по делата се различават. Дай своите опитности и ще ги направим в няколко екземпляра. Трите екземпляра ти предварително ще ги раздадеш на три различни места на твои доверени хора да ги укрият. А онзи екземпляр, който ще бъде у мене, то, ако аз съм от милицията, ще отиде в милицията. Но другите три ще останат непокътнати.“ Той се съгласи, че това е разумно. „Сега ти е времето да ги напишеш и след време ще проверим кой за какво работи.“ Когато приключихме работата, той изпълни всичко това.
Мисли на ученика 5.4: Любовта ще дойде от България – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.4: Любовта ще дойде от България Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб, едва стига само за тях. [вижте повече]
Мисли на ученика 5.3: Разговори с Учителя – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.3: Разговори с Учителя "„Моята сила седи в това, че аз обичам Бога. Нищо повече. Аз не искам любовта на хората. [вижте повече]
Мисли на ученика 5.2: Философия на историята – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.2: Философия на историята „Начало“ При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство, кажи: „Начало“. Ново усилие на човешкия дух, [вижте повече]
Разговор с Учителя на 01.01.1932 г.
. "Разговор с Учителя след новогодишната беседа на 1.01.1932 г.; 12ч след полунощ. Всички нещастия идат от малките работи, от дребните. Например кажеш една обидна дума някому.. Доброто никога не се губи. Ако искаш [вижте повече]
Мисли на ученика 5.1: Връзката – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.1: "Във всяка работа, която Учителя предприемаше, влагаше и идея. Тя беше съдържанието. Материалните блага идваха на второ място. Ако беше [вижте повече]
Мисли на ученика 4.4: Мисли за Бога – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 4.4: Мисли за Бога "„Моята сила седи в това, че аз обичам Бога. Нищо повече. Аз не искам любовта на хората. [вижте повече]























