Стефан Лазаров Тошев

(13/26/.12.1886 г. – 2.01.1978 г.)

Биография, разказана от
д-р Благовест Стефанов Тошев с бележки на Стефан Тошев

Из „Изгревът…“ том 13

Стефан Тошев е роден на 13/26/.12.1886 год. в град Севлиево и почива на 2.01.1978 г. също в гр. Севлиево.

Родителите му са били дълбоко религиозни хора, с интересни опитности в живота си.

Майка му е имала лечителски дарби и между жените в махалата, само тя е била грамотна. Баща й е бил богат човек и хаджия, затова тя още в турско време се е учила в килийното училище и е научила още във второ отделение дългата молитва „Верую“.
„Майка ми беше силно вярваща“ – пише баща ми. „Тя посещаваше църква през всичките празници. Но, твърде рано аз скъсах с вярата си в Бога!“

Продължава Стефан Тошев за себе си:

Още по средата на годината, в трети прогимназиален клас, аз единствен в класа станах безверник. По онова време град Севлиево беше едно от калетата на социализма в България. Социалистите имаха печатница, дето се печатаха брошури и се пръскаха из България. Помня, че между брошурите, които прочетох, имаше една – „Послания до небето“ – Сто и един въпроса към Бога. („Ако Ти наистина съществуваш, това защо е така“и пр. и пр.) Помня, че като ученик в пети гимназиален клас, аз бях прочел и добре проучил книгата „Сила и материя“от Бюхнер. И като ученик в шести клас, четох доста безбожническа (атеистична) литература и обичах да агитирам за безбожието. Минавах за начетен младеж.

1904 г. Но било ми е определено да скъсам рано с безбожието. През ваканцията, между шести и седми гимназиален клас аз станах вегетарианец. Повярвах чрез спиритизма. Тогава бях на 18 години и половина.

Юни 1907 г. Началното си и прогимназиално образование съм завършил в Севлиево, а гимназия – в Априловската гимназия в Габрово.

През месец юли 1906 г. Учителят, (тогава г-н Дънов) дойде в Севлиево и обяви чрез „барабана“, че ще държи сказка по френология след обед в театралния салон. На определеното време публиката почна да се събира. Дойде и г-н Дънов. Домакинът на салона му поиска 20 лева такса. Отидохме при кафене „Централ”, а аз казах на председателя Сава Генев (кмет на града), че сказчикът Дънов иска да му каже нещо вънка. Г-н Дънов му каза, че такива сказки с научно съдържание държи из цяла България и че никъде не му вземат такса за салона и че ако му искат такса тук, той ще отложи сказката си. Председателят му каза, че разрешава да държи сказката си без такса и че след пет минути той ще пристигне в салона. На връщане към салона, аз запитах г-н Дънов може ли да ме приеме на разговор и кога. Каза ми да отида при него в хотела заранта, около 8 – 8 и половина часа и аз отидох. Той ме прие много любезно. Водихме обширни разговори по различни въпроси. Разговорът ни продължи повече от три часа. Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна литература.

През 1907 г. като учител в село Кръвеник, Севлиевско, аз се запознах със Софрони Ников, който обикаляше България със сказки по теософията.

В 1909 г. станах член на Теософското общество и получих диплом за това, изпратен ми от председателката на Обществото д-р Ани Безант от Индия (Адиар).

През май 1909 г. отидох със Софрони Ников в Будапеща на Международния теософски конгрес. Там се запознахме с Ани Безант, с д-р Рудолф Щайнер и с други видни водачи на теософското движение. Там се запознах и с В. Крижановская – бележит автор на окултни романи и Юнковск

През лятната ваканция на 1912 г. министерството на просветата откри курс за даровити учители в Образцовия чифлик при Русе по различните отрасли на земеделската наука, за да подготвят в две летни ваканции помощници на агрономите, които да изнасят сказки из околията. Всяка седмица отивах в Русе. Там се запознах с ръководителя на Бялото Братство, Никола Ватев и първия негов помощник – Илия Стойчев, който имаше много книги по окултизма на френски. Той минаваше за най-големия хиромант в България.

Той ми каза, че получил писмо от Учителя ,че съм поканен да присъствам на Събора на Братството на 19 август 1912 г. в Търново. Казах му, че макар курсът да завършва на 25 август, на 18 август аз ще бъда в Търново.

Длъжен съм да кажа, че от този събор аз останах с отлични впечатления. Ще кажа само, че както в събранията, които имахме с Учителя в салона, тъй и през другите часове на деня, аз чувствувах, че това прилича на живот в Небесния свят. За този събор за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф). Разпоредителите бяха наредили да нощуваме с него в една стая, в един от Търновските хотели. От тогава датира нашето голямо приятелство с него. И той като мене беше член на теософското общество. Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество.

1.09.1907-31.08.1913 г. Преди да следвам право, аз бях основен учител (с държавен изпит) шест години в село Кръвеник, Севлиевско. Мой ученик беше и Никола Нанков, който и чрез мен се свърза с Учителя.

На 25 март 1911 г. в град Севлиево на конференцията на Севлиевското околийско дружество, се състоя импровизиран диспут между мен и гимназиалния учител в града, Михаил Димитров.

Дарбите ми датират от 1913 г. и постепенно са се разширявали и разнообразявали. Тези ми способности са се проявявали първо като ясновидство. Освен на Учителя и брат Боян Боев (с когото бяхме много близки), с други не съм споделял нищо за това дълги години. По-после съм загатвал отчасти на някои мои съвсем близки. Имал съм интересни пророчески сънища и прояви на други дарби. Това го казвам, за слава Божия и да прославя името на Господа Исуса Христа.

На 9 ноември 1915 г. аз постъпих като данъчен войник в Търновските казарми.

През част от втората половина на 1918 г. и в началото на 1919 г. изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия. Това беше през войната. Чувствуваше се голяма нужда от съдии, защото голяма част от съдиите бяха мобилизирани, било като офицери или военни съдии. Докато преди войната в Русе е имало трима съдебни следователи, през войната аз сам изпълнявах тази служба за града и окръга няколко месеца. По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост“, която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети – за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие“. Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите.

Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета.

През 1919 г. аз бях Председател на русенския Комитет за Стопански грижи и обществена предвидливостза приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и бях Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга.

Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева.

В есента на 1919 г. като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва.“

През есента на 1923 и 1924 година бях назначен за член на Търновския окръжен съд.

„Книгата си „Вечните Истини“ написах през 1933 и 1934 г. Но поради това, че книгата ми стана по-обемиста, отколкото желаех, аз изоставих част от материала. Поради липса на време, аз не дочаках да напиша цялата книга, а по съставен план аз я пишех и от Кърджали, дето бях окръжен прокурор, аз изпращах материала на брат Сава Калименов в Севлиево, последователно да я печата. Половината се отпечата до края на 1934 г. и по липса на средства отпечатването й завърши в 1937 г. Тя отдавна е библиографска рядкост. (М.Б.: През 1995 г. Издателство „Алфиола“от Варна, на Георги Кръстев, издаде книга, съставена от Верджиния Калчева и певеца Огнян Николов: „Петър Димков – хигиена и лекуване на душата. Новият човек – творец на съдбата си.“ – 600 стр. голям формат. В тази книга открих цели 11 глави -100 стр. от книгата на баща ми „Вечните истини“, без да цитират откъде е материалът. От разговор с Лили Димкова в дома й през м. май 1996 г. се убедих, че тя не е в „играта“. Тя наивно е предоставила материал в папка на баща й и участвува с корицата. Известно е, че това е престъпление от общ характер по Наказателния кодекс, чл. 173, ал. 1 и отделно по Закона за Авторското право и сродните му права – с финансови последствия от частен характер. Още дълго време аз и брат ми или наследниците ни имаме право да предявим обвинения в прокуратурата и отделно да искаме обезщетение. Съобщавам този неприятен факт, за да обърна внимание на нашите приятели, че в братските среди има и лица с различни „идеали“и интереси…Съвсем коректно на 18 август 1996 г. с писмо до Георги Кръстев поисках среща, но те не ми се обадиха, въпреки получаване на писмото. Същото е сторено и с пиратско издаване на трудове на д-р Методи Константинов и Илия Узунов, не предполагайки, че и те имат законни наследници… И по светските, и по небесните закони те са подсъдни!)

След смъртта на Учителя, брат Боян Боев изпращаше до кръжоците често циркулярни писма и кратки съчинения. В предшествуващите мои „кратки духовни съчинения“, аз съм давал извадки от тях.

Из том 13 на „Изгревът…“