Моят баща беше ученик на Петър Дънов – Учителя. Имам следните спомени за Него. В една негова беседа от 1914 г., не помня месеца, Той каза: „Като дойдат хората на труда Аз ще си замина”. И действително Той си замина в края на декември 1944 г.

Но още един куриоз има: като ученик в отделенията бях още, ухапан от някакъв маларичен комар, от маларични комари по-право, заболявам от малария. Но не е обикновена, единична малария, а комбинация между терциана и тропика. Лекарите тогава не могат да ме излекуват. Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, нищо не консумирам. Абсолютно нищо. Не мога, не ща, не ща да кусам. Такава ми е болестта и ставам кожа и кости и така карам ред години. … И последния път вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия. Бях вече много закъсал. Нямам сили. Организмът няма сила да се бори и майка ми не може вече да се стърпи и почна да реве и баща ми замина за София. Взема си 3-4 дена отпуска и замина за София при Учителя Дънов. Защото майка ми вече започна да плаче, че ще умра. А аз ѝ казвам: „Майко, няма да умра. Черен галаган не се губи”. Понеже бях много буен и ядях много бой от баща си, викам „черен галаган не се губи”. И в отсъствието на баща ми идва една съседка и да ѝ кажа ли името, Батембергска се казваше, и като разбира, че съм болен от малария, казва аз знам, на мене са ми казвали едно лекарство за такава малария. И казва на майка ми: „Ще вземе хинина с лимонтузу. Колкото една лъжица ще се размие с вода. Ще премериш водата една лъжица и лимонтузу, да бъде една лъжица и ще ги разбиеш и в десет часа, преди да го втресе ще му дадеш това. Получава се пресичане на болестта”. Баща ми отива при Учителя. Като се връща пита: какво става с Велик? И майка ми казва: „Оздравя“. Баща ми като се явил при Учителя и Му казал какво ми е тежко положението и колко години съм боледувал така и особено през есента много ми тежеше, защото през време на гроздето не мога да вкуся грозде.

„Съжалявам, Учителят ми е забранил още преди десет дена да вкарвам човек при Него, който и да Го търси”. Рекох: „Не, не може. Дори и да Ви се скара, моля да отидете при Него, защото ми се налага така и така, десет изпита имам да държа във Варна”. И тя отиде и Той казал: „Рекох, да дойде!” И аз по стълбичките се качих горе, където е Неговата стая и Той излезе, не ме прие вътре, излезе само и Му казах, на което Той каза: „Рекох, ще издържите всичко”. „О-о, 10-те изпита”. Аз Му викам: „Ама, Учителю, имайте предвид, че само седем съм подготвил. Трите не съм ги отварял, а пък са нали трудни”, това-онова и Той повтори. Позасмя се и вика: „Рекох, ще издържите!” „Благодаря“ и тръгнах и отидох във Варна….
И знаете ли какво стана. Оня моя колега дето ми каза за бирата, виното той е получил на изпита четири, върху петобална система, той е получил четири, когато се явил, а той е един от шестимата. И когато секретарят натиска този доцент, за да ме пусне, защото се явявам на 10 изпита, то той казва: „Добре, дадено, но трябва да дойда и да повиша успеха на всички”. Демек променя се неговото мнение. По тоя начин на всички качи с по една единица, които имат тройки – четворки, които имат четворки ги прави на петица, а на нас от двойка на тройка. Тъй изкарах. На всички значи повиши. И по този начин се дипломирах….

Автобиографията на Велик Константинов може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Надка Кьосева е публикуван в том 6 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube