„Изгревът… говори“ Любка Хаджиева
„Четирите срещи с Учителя„
„Четирите срещи с Учителя„
„Седнахме един срещу друг, така както сме с вас сега. Нали разбирате. И Учителят го видях като необикновен. Какви очи има! Видях го, имаше много добре оформено чело. Идеално чело. Нос, никой художник не може да го нарисува. Уста също, всичко съразмерно както при Учител, разбира се. Миров Учител. Ръст, хубав, така малко повече от среден ръст. И аз не се смутих. Не се смутих. Казах му, че има много поздрави от Бялото братство, след това му целунах ръка. Седнах и го попитах: „Учителю как да работя в живота, разумно, за да постъпвам добре в живота?“ Той ми рече: „Рекох, внесете светлина във вашия ум. Топлина във вашето сърце и калете волята си. Рекох, калете волята си!“ Значи във волята съм……Очите ми го видяха особен, като че беше не човек, а нещо като едно огромно динамо, което правеше: бу,бу,бу. Постоянно слизаха, възлизаха, слизаха, възлизаха и видях така много интересно нещо в Него, което ми направи силно впечатление. Макар и млада, но аз разбрах, че седя пред моя Велик Учител. Аз Му задавах въпроси, а Той отговаряше.
… Гласът му, такъв глас никъде не съм чула. Възрастен, действително. Аз много млада му се явих пред него, той възрастен, но толкова младенческо имаше в него, че аз не чувствах, че той е възрастен. Разбирате ли? Да, чакайте така. (Любка чете:) Седнах и почнах да го питам. „Не се грижете, ми каза, за материалното, а за духовното. Работете върху благородството. На брат си и сестра си пращайте добре мисли. Когато сте между злите, мислете за добрите.“ Всичко това е отразено в книгата „Изгреве, мой Изгреве“. Там ми са опитностите. Благодарих на Учителя и си излязох, но очите ми го видяха като необикновен човек. Глас като хилядострунна арфа, е-е, като че ли ме пренесе във вековете. Гласът му мек и тих. Погледът лъчезарен. Усмивката блага, бащинска, всичко красиво. Два, три пъти бях на беседа и когато дойде време да си отивам пак във Варна Учителят дал на сестра Савка едно лимонче от неговите лимони, да поднесе дар от Учителя. Значи това – мъдрост да има. Зарадвах се много. Такъв подарък! През цялото време във влака го държах в ръка, лимончето, и му се радвах….“
Продължете да четете текста от записа тук.
Продължаваме да Ви представяме следващата част от аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев в рубриката „Изгревът… говори“. За нейния живот може да видите тук.
Целия материал на Любка Хаджиева е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“
Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.
Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube
