Аз си спомням и друга една работа, французите подариха на Учителя една европейска хубава палатка. Той обаче я гледа, разглежда, влиза вътре, всичко. Обаче си спа в нашенските палатки, простите, както всички братя. Не използва привилегията на по-хубавата палатка.

В.И.: Михаил Иванов имам с него преживелица.
В.К.: Каква преживелица?
В.И.: Ами той беше, нали, един особен така, с все…. На Мусала, хижата не можеше да ни побере. Голяма част от нашите хора спяха на открито. Аз бях също така се проспал на открито и призори пристига една група и до мен на няколко крачки ляга един със сетре. Няма палто, няма раница, цел се натъпка и зъзне. Аз ставам и му мятам моето одеяло върху него и под одеялото един глас избоботи: „Бог да те благослови!“ Това беше Михаил.
В.К.: Иванов.
В.И.: Да. Във Франция, когато замина една ломчанка, една красива ломчанка-художничка ми писа едно писмо, страшно писмо против Изгрева. Михаил какви очи имал, какви в астрала имали деца, побъркала се жената.
В.К.: От него?
В.И.: Не знам от какво е.
В.К.: Ама тя от Франция пише.
В.И.: Да, и ми пише писмо и за Изгрева пише толкова лошо. Откъде, как. Тя ме познаваше в Лом, ама аз не съм я занимавал на духовна почва. Симпатизираше ми, идваше така на книжарницата. Не съм се задълбочил в нея, но като получих това писмо писах на Михаил, да внимава, нали. Не е приятно такова нещо. Е, такива отношения съм имал с две случки с Михаил.
В.К.: А след като си замина Учителят? Защо се развалиха отношенията между Михаил и нашите приятели тук в София? Вие не сте в течение, така ли?
В.И.: Аз съм слушал много, ама всичко съм забравил.

“ Автобиографията на Васко Искренов може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Васил Искренов е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube