Георги Събев – летописецът на Айтоското братство. 

Ето и част от текста към запис № 5: „…Г.С.: Когато получих вашето писмо, се поколебах, защото вие ми определихте много малко време, за срок от два месеца да мога да ви пратя материала, което не беше по силите ми. И в себе си бях почти решил да съдействам, обаче реших да се допитам до Евангелието. Като отворих Евангелието и мисля, че от Лука 7-ма глава се падна, където се казва: „И Христос събра учениците си и ги разпрати двама по двама на работа.“ Това ми даде като отговор, че аз трябва да съдействам, щом е дошло време за работа и заради туй реших на всяка цена да изпратя материали. Пратих материала и се радвам, че с много труд, макар и не много качествена, книгата все пак излезе на белия свят и съм много доволен от това. Остава за следующите книги, които са вече готови за печат, да можем да помислим и за тях.
В.К.: Някакво пожелание за по-нататък?
Г.С.: Пожелание, каквото имаш запланувано и ти, също да стане. Там за музиката на Изгрева, за художниците и пр. и пр. Всичко това нещо трябва да стане. Това са хубави идеи, които трябва да видят своето реализиране…“.

Текста от записа може да четете от тук.

Биографията му може да прочетете тук

Целия материал на Георги Събев е публикуван в том 10  от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в Youtube