Георги Събев Ганев
(1906 – 18.10.1992)

Автобиография. Из “Изгревът…” том 10
Чуйте гласът му в “Изгревът…говори: Георги Събев”

Родословното дърво на Георги Събев Ганев

Коренът на родословието се губи в праха на турското робство. Родословието води от бащата на бащата на Георги Събев, т.е. на дядото, който се казвал Ганю Генев.

Първият му син е Геню, който бил с изключителна сила, не само в рода но и цялото село. В борби, които се устройвали по празниците, е побеждавал, взимал първите награди, заради което турците го мразели. Решили да си отмъстят.

Срещат го трима вечер в безлюдна улица и го били жестоко, до смърт. Оставили го, понеже смятали, че е мъртав. Близките го прибрали. Останал жив, но си загубил юначеството.

Вторият му син е Велико. Единствената сестра е Неделя. Имала 4 деца. Третият син е Христо. Имал 6 деца. Четвъртият син е Съби – Сава -Съби Ганев Ганев (1861 -1949 г.), оженва се за Деша Пенчева Арабаджиена (1869 -1942 г.), от която има 8 деца: Пеню (1888 г.), Гина (1891 г.), Петър (1893 г.), Колю(1897 г.), Неда (1900 г.), Христо(1903 г.), Георги (1906 г.), Ганчо(1909 г.). Петър и Ганчо се поминали като малки деца.

Баща: Съби Ганев Ганев

(1861- 1949)

Обичният ни баща, който е роден 1861 година, в края на турското робство, произхожда от бедно семейство и понеже тогава се е туряло началото на училищно образование, не е могъл да учи и е останал без образование, като едва е успял да научи да се подписва. Това му е попречило да се издигне в обществото, но не му е попречило да бъде трудолюбив, честен и почтен гражданин, добър съсед и събеседник.

Майка: Деша Пенчева Арабаджиева
(1869- 1942)

Милата ни и многообична майка се помина на 3 юни 1942 година в родното ни село от бъбречна болест на 73 години. А баща ни живя седем години след нея и се помина през октомври 1949 година, на 88 години.

Тук ще се спрем на Георги Събев Ганев, онзи, който стана летописецът на Айтоското братство.

Георги Събев Ганев

Всяко лято през ваканцията, като пастирче на домашния добитък, той винаги си носеше със себе си книжки за четене през деня, но не само една, а няколко.
Младият бъчвар, макар и още юноша, водеше активен идеен живот. Словесната и книжна пропаганда му бяха постоянни спътници. Той беше убеден в правотата на своите идеи и се считаше задължен да пръска семената на тези идеи и винаги търсеше добра почва.

27.06.1919 година Георги престана да яде месо от етични съображения. Но скоро прочетените книги го убедиха, че чистата растителна и плодова храна е и по-хигиенична, по-здравословна.

1922 г., Георги продължи образованието си в гимназията. Там, за негова голяма радост имаше Ученическо въздържателно дружество, на което той веднага стана член. По-късно той бе избран в ръководството, а след това и председател на дружеството. Срещата му с Учителя през 1922 година и присъствието му на събора на Бялото братство в Търново е нова епоха в живота му.

1924 г. в град Русе имаше конгрес на всички въздържателни дружества в страната – Дружеството, което той оглавяваше, трябваше да изпрати делегати, на които трябвало да се платят пътните. Тогава от името на дружеството се изнесе утро с вход. И така се събраха пари за пътните на делегатите. Инициативата бе негова.

1925 г. Георги бе завършил през есента реална гимназия в гр. Попово и замина за София в Държавната печатница да учи полиграфия.

След това Георги завърши Свободния университет – Висш институт за икономически науки. Тогава той мина на работа в счетоводството на печатницата.

9.09.1936 г. Георги сключи брак с Донка Г. Куртева от Айтос и на година му се роди момиче: Лили, която на 19 април 1964 година сключи брак с Димитър Анастасов от гр. Бургас, юрист. Родиха им се две деца: Мария, през 1965 година и Асен през 1972 година. Мария следва Славянска филология, а Асен учи в Английската гимназия. Съпругата му, Донка, се помина на 4 май 1973 година на 67 години.

По това време се свикваха много запаси на военно обучение. Георги не искаше да отива в запас, защото бе вегетарианец и в запаса трудно ще кара с прехраната. Кметовете единствено не ходеха в запас.

“На 9 февруари 1942 година ме назначиха кмет в Просенишките общини и напуснах София. Това беше тайното ми желание, щото викам, толкова години все едно и също. Щото нали отиване и връщане, отиване и връщане, виждаше ми се еднообразен животът и дълбоко в себе си копнеех да напусна София, да отида някъде, гдето да съм постоянно в движение.

В тия години аз се занимавах с печатарство в държавна печатница, словослагател бях и нотен печат.”

После по негово желание се премести в Руенска, а след една година и в Тололишка община. Командироваха го в новите земи – Сърбия и Германска община.

21.11.1943 г. Се върнал в Тополица и дошло нареждане за преместване в село Медвен, Котелско. „Най-бях доволен от кметуването в Медвен“, разказваше веднъж той. Там той намерил добри условия да развие културно-просветна дейност. Медвен е малка община, само от едно село. Нямало средства за провеждане мероприятия, а да се занимава с преследване на комунисти, което било главната работа на кметовете тогава, било му противно, ето защо се хванал да просвещава народа, като основал народен университет, като привлякъл за помощници в реализирането на тази хубава идея местното учителство и общественици. Изготвили план и почнали подготвителната работа – сказките.

15.09.1944 г. Кметът издаде службата, понеже народната власт отмени кметския институт, след което бе назначен като инспектор по труда от Министерството на Социалните грижи към Бургаски окръг. Като инспектор той имаше възможност да обикаля окръга, което бе негово съкровено желание.

1961 г. Започва да взима пенсия.

Добавка за художествения дар на Георги Събев

Би било съществен пропуск, ако не кажем няколко думи за Георги като художник.

Още като ученик в прогимназията Георги е бил един от най-добрите по рисуване. По късно той се насочва към рисуване на портрети. Като пастирче, през лятната ваканция, когато не раполагал с бележник, използвал гладките каменни плочи да се упражнява.

1921-1922 г. е рисувал портретите на Карл Маркс и Ленин, които са красели стените на Работническия клуб. /Тогава Комунистическата партия бе забранена./

А портретите на Шекспир и Хенрих Тозо, рисувани също от него, са красели стените на местното читалище.

Той е излизал на концертно рисуване при литературните вечеринки, давани от учениците в полза на читалището. Един или двама свирят на инструмент, а художникът рисува пред всички на голям плакат, към един метър, на стената. Слушат и гледат. Също негови рисунки са наддавани на томбола по вечеринките.
Малкият художник е изпълнявал и поръчки за увеличаване на портрети. Но най-интересното било, когато той получава поръчка за портрет, като му се дава снимка с военна униформа, а му се иска цивилен портрет. Това било поръчката на Ив. Г. Данов, негов съселянин. Колкото и трудно да било, Георги приема поръчката и я изпълнил с чест и достойнство. Все по това време малкият художник рисува портрета на баща си от натура – бюст в естествена големина. Приликата била поразителна. Естествено ще се яви въпросът, защо Георги не е следвал пътя на дарбата си? Отговорът се подразбира: материалното затруднение на семейството.

След като Георги не можа да следва пътя на призванието си като художник, насочи се към литературата. Хвана перото и почна да пише статии и да ги публикува във вестници и списания.

2.10.1928 г. Първата му статия: „Към светло утро”, във въздържателния вестник „Светло бъдеще”,

1930 г. Почва да сътрудничи на вестник „Братство”, издаван в гр. Севлиево, и на сп. „Житно зърно”, издавано в София. Също е бил сътрудник на вестник „Свобода”, издание на кооперативно дружество „Последник”.

„Пред прага на загадъчното”: “Правил съм обиколки из цяла България и съм записвал опитностите на приятелите. Разказвал съм им, както и те са ми разказвали и съм ги записвал. Това са спомени в три-четири тетрадки, но тия тетрадки са разпръснати и не знам дали мога да ги събера на едно място. Аз съм писал в четири тетрадки, но ги нямам налице. Те са раздадени. Това е по първата част. По втората, „Очите на Събка” – разкази. Това представляват 20-30 разказа из живота. Трябваше някак да ви прочете или пък да ви разкажа някои работи. Това са мои разкази общо из живота, мои разкази.

“Мисли и афоризми”, ето ги тука има към този сборник. „Стихотворни пътеписи”, това са из служебния ми живот, когато работих в ДЗИ-то, работих в Министерството на труда, тогава сме ходили на обиколка из България и съм записвал какво сме преживели, дадено във форма не на разказ, ами като пълен пътепис. До Варна сме ходили, до Панагюрище, Балчик и т.н.

1947-1948 г. – книгата „Колонията в Мъглиж”, благодарение на брат Георги Тахчиев, гимназиален учител през ваканцията, използваше времето да събере децата на нашите приятели от братството, момчета, момичета, като почнеш от второ отделение до по-големите. Там ги занимаваше, бяха, как да кажа, там живееха, там се хранеха, там свиреха, пееха, занимаваха се, подготовляваше ги като хора, бъдещи членове на братството. Децата на братството в Мъглиж. Описание на този живот, който още в Търново бе даден по форма. Аз мисля, че носех един екземпляр за тебе, но го нямам тука. То е в такава корица, портокалова. Значи няма я. Другото беше: „Биографични бележки за Георги Куртев”, „История на братската градина в Айтос” .

„История на чешмата-паметник в Тополица”. В Тополица Братството направи през 1929 година една чешма в полукръг с 12-те зодиакални знаци от астрологията, които са дадени в голяма форма, Овен, Близнаци, Рак, Лъв и т.н. Всички тези знаци са дадени. Аз съм описал тази чешма как е направена и т.н. Но тази чешма в миналите години я развалиха и сега остана една обикновена чешма.

„Четиво за забавни размишления”. Това са разни случки, които съм описал в сборниците, отделно съм ги разказал на някои хора и съм ги записал така, отделни случки, събрани в един по-малък формат, по-малък от сборниците.

„Плодове от моята градина”, там пък съм турил разкази, басни, мисли, афоризми, всичко съм събрал в един сборник, да не се загуби и съм го озаглавил „Плодове от моята градина”.

„Бисери на размишлението”, също мисли и други от Учителя и други мисли, върху които съм мислил върху тях и съм ги подредил така като поезия.

„Сборни стихове“, това е мое лично творчество вече, част от което сега в момента притежавам.

„100 гатанки”, басни – около 30 басни имам тука, поеми, но най-хубавата поема е за „Василии Врач”. Друга поема имам за Жана Д’Арк, друга имам за Джордано Бруно, за Галилей, за д-р Петър Берон, имам една поема за Злото, тука мисля, че има един екземпляр от нея. „Полезни съвети”, имаш един екземпляр то тях.

„Методи и правила”, това са неща от беседите, от които може да се ползва ученикът. Преписал съм ги така, те са в голям формат. Доста правила са, но не мога да кажа сега колко са на брой.

„Вътрешните закони в природата”, извлечени от беседите. Някъде като чета беседата, виждам нещо забележително като закон, което съм си отбелязал и съм го отпечатал. Тук можем да прочетем, за да имаш впечатление за тях. „Изпити на ученика”, едно от тях, например, представлява разказа за Жеда, един престолонаследник, как искал да се посвети при един посветен като отива, искал да се посвети в духовен живот, пък ръководителят не го приема, защото смята, че не е узрял още за този живот. Събрал съм няколко такива случаи, това са изпити, на които ученикът бива подложен. Например, един от изпитите на Жеда бил: Тогава са имала такива хареми. И той, като престолонаследник, си има свой харем. Една от неговите жени от харема му изневерява и той веднага я изгонва, а старецът през пространството наблюдава тази работа и после, когато той се явява при него да кандидатсва за ученик, той му казва. Той отначало дълго време мълчи и най-после казва: „Ти изгони еди-коя си жена, която прегреши, ти се раздели с приятеля си еди-кой си, изгони еди-кого си”. И казва му ред случаи и той разбрал, че действително е сбъркал и се връща. Тя е дълга работа да ви разказвам сега. Час и половина трябва да приказваме. Няма що.”

Георги Събев е написал и следните книги: Весела хроника, Победи без насилие и други.

Из том 10 на “Изгревът…”