Елена Андреева 6С – : „В.К.: .. Сега, искам да се спрем на една тема, на извора „Ръцете, които дават“. Как се откри извора на второто езеро, на Рила? Как дойде идеята, как се откри този извор?
Е.А.: Това ще ти го кажа, защото съм свидетел. Виж какво, още първата година вземахме вода от езерото. Не беше удобно да вземаме вода от езерото, защото видяхме, че влизат говеда вътре. И сега как ще пием вода дето говеда влизат? И Учителят каза след една беседа: „Тука наоколо трябва да има един извор. Трябва да го намерим“. Той тръгна. И като тръгна Той, аз тръгнах покрай Него. Сега, друг път не съм правила такива неща, но този път направих. И се движих все около Него. И аз търсех и отивах, и наляво, и навсякъде. И когато наближихме дето е мястото, дето е чешмичката, един брат не го знам от провинцията ли беше и досега не му знам името, дойде към Учителя и за бях там и каза: „Тука има едно изворче!“ И като каза това, Учителят отиде и аз отидох. И наистина от камъка се изтичаше едно изворче. Учителят каза: „Това е!“ И спряха. Той каза: „Всички да отидат и да потърсят извор да намериме“. Но този брат не му знам името, който го видя, но бях свидетел. Сега казват, че Учителят ударил с бастуна си и изскочила вода. Ама нямаше такова нещо. Не, фантазии са това. Не, нямаше такова нещо. Учителят сам търси извора. Сега някой ще каже: „Нали е ясновидец“. Но за извора, Той го търси. Но Той го намери в правата посока, всъщност онзи брат го видя и Учителят беше най-близко. Пръв Учителят видя извора, след това ние. Отидохме всички при него. След това Той вече даде наставления, изчистихме го, а Лулчев почна да чисти по-долу и там дето е чешмичката, той после там направи чешма. И Учителят каза: „По-хубаво е, понеже то извира от камъка, да има корито, водата да се нагрява малко от слънчевата светлина и да приеме топлина, защото е много студена водата“. И го направиха там. И после донесохме камъни, е-е- е, от пътеката дето идваше от Станкето [Дупница] ходехме за камъни. Оттам донесоха три големи камъка. Единият беше голям. Учителят го нарече, че най-големият беше царят. Вторият по големина нарече царица. Още царицата не беше дошла. Не беше женен царят. Третият по-малък нарече престолонаследник. Донесоха приятелите на тарага големите камъни, защото бяха тежки. И Той каза: „Тука ще го поставиме. Той ще бъде царят, като най-голям“. След това донесоха друг камък: „Той ще бъде царицата“. И друг още по-малък: „Престолонаследникът“. Така беше. Аз така го видях и го чух. И така си остана.
В.К.: След това се ожени царя?
Е.А.: След това се ожени царят и след това дойде престолонаследникът. Но царят не беше женен. Това беше 1930 год. А той се ожени на 25.Х.1930 год. в Италия.
В.К.: А за да направите всичко, на ръце сте ги носили камъните?
Е.А.: Да. На ръце сме ги носили.
В.К.: После „Ръцете“?
Е.А.: Ръцете ги направиха в София. Един каменоделец имахме и той имаше така по-груба ръка и изглежда, че по неговата си мери, и така като видиш и самите ръце не са изваяни, така скулпторски. Но като ги поставиха, през тях изтичаше водата. Беше красиво….“
Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви продължeнието на интервюто на Елена Андреева с д-р Вергилий Кръстев. В него Елена Андреева продължава разказа за своя живот и опитности с Учителя.

Целия материал на Елена Андреева е публикуван в том 9 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев с Елена Андреева тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.