Васил Стефанов Харизанов

(02.02.1904 – 01.12.1975)

Разказва съпругата му Марийка Харизанова. Из „Изгревът…“

Из том 6 на „Изгревът…“

Васил Стефанов Харизанов е роден на 2 февруари 1904 г. в Търговище. След основното си образование е следвал техническа военноморска школа във Варна. По това време Велко Петрушев е бил преподавател в това училище. Учениците от класа на Васил проследили веднъж Велко и го наблюдавали как се моли през ключалката на стаята му и къде ходи и започнали да четат от същите книги, които той четял.

После Васил трябвало да отиде на практика в Свищов, където се запознал със семейство Аневи, които са били от Братството.

После ходил на практика и в Русе. Там се запознал с Никола Ватев и с Велико Марашлиев.

Още 1923/24 г., е ходил на съборите в Търново и в София по-късно.

Когато почина Васил, тогава намерих тефтерчето му с молитви и други бележки и започнах по-ревностно да чета.

Като ерген е получавал беседи и списание „Житно зърно”, четял, но не споделял с родителите си. Считан бил за ръководител в Търговище.

Паша му изпращала резюмета, брат Боев му изпращал писма. Но в Търговище е имало много малко хора запознати с Учението на Учителя. Веднъж като идвал Таню Желев в Търговище казал, че атмосферата в Търговище била много гъста. Нямало условия да се говори.

Семейството на Васил ни най-малко не се интересували от идеите му, дори са били противници. Те се надявали като се ожени, жена му да му повлияе, за дасе отклони от тоя път. И понеже аз не бях противна на идеите му, аз станах противна на тях. Той разбира се държеше за семейството на родителите си.

Подобно беше и положението на брат ми Стефан Желев Калев. Той не ядеше месо, четеше и получаваше беседи и списание „Житно зърно”, но като се ожени, жена му искаше да му повлияе, обаче той си остана вегетарианец и като такъв си замина.

Родовата карма е голям заплетен възел. Човек слиза на земята чрез рода и чрез него получала тяло. Връзките им са от столетия. Учителят казва:

„Всяко зло, което хората ви причиняват се дължи на вашата карма с тях. Всяко добро, което ви правят се дължи на вашата карма.
Кармата е закон на инволюцията на човешката душа, слезнала на земята. Дихармата е закон на еволюция, разцъфтяване на човешката душа и възлизането й към Светлината, Виделината и Божията Слава”.

Васил Харизанов си замина на 1 декември 1975 г.

В Търговище имало едно семейство Ганка и Петър Кремакови. У тях се събирали да четат беседи. Там е идвала сестра Гинева от София. В последствие сем. Кремакови се изселили в Казанлък и после в София с двете си дъщери. Едната следвала агрономство, а другата се омъжила там. Сестра Гинева е била близка на брат Колю Нанков. Кремаков се занимавал с абаджийство, но после станал продавач на книги в книжарницата на бабалъка си. Кремаков имал гимназиално образование и бил много представителен като човек.

Нямаше човек в България запознал се с Учението на Учителя и да не е имал противодействия от рода си.
Това е първото препятствие, което трябва да се премине.
А след това следва противодействие от общество, средата, в която живее и от народ.

А пътят на ученика е в изучаване Словото на Учителя и приложението му в живота му.

Из том 6 на „Изгревът…“