Петър Филипов

(25.06.1913 – 20.04 1984)

Биография. Из “Изгревът…” том 21

Петър Филипов Николов е роден на 25 юни 1913 г. в София. Той е един от най- ярките представители на братската група от Русе. Там живее до заминаването на Учителя.

Като младеж преживява много болести (има в хороскопа си Сатурн в първи дом, квадрат с Луната). Той е много слаб и затова отрано става вегетарианец и започва да се лекува по природосъобразен начин. Запознава се с Учителя, възприема новите идеи и започва неотклонно да работи с тях. Брат му Стефан често му се подиграва, че е сложил два кола в гащите и със своя идеализъм в скоро време ще си замине. В живота, обаче, става обратното. След няколко години си заминава пълният Стефан, а Петър оздравява и се изправя на крака. Учи и изкарва изпит за майстор-сладкар и заедно с братята си, също сладкари, от Горна Оряховица отиват да живеят и работят в Русе. Техните хубави произведения намират широк пазар в града. Петър се свързва с Никола Ватев и цялото русенско общество. Организира младежки клас, който той ръководи. От преживените болезнени състояния той придобива опитности и започва да лекува болни. Когато го викат при някой болен, той се моли и ако му се яви образът на Учителя, отива да го лекува. Така помага на много пострадали хора. При една среща с Учителя на Изгрева, той му казва повече да не лекува болните, защото болестите са изпратени от природата, за да изправят живота на хората и техните недъзи. Като ги лекува, поема от кармата им и изменя плана на природата.

Главната задача на учениците е да учат и се занимават със Словото.

Петър често прави и изпраща на Учителя козунаци, сладки и кафе, държано дълго време в кутии от ванилия, което се напоява с миризмата на ванилията и става много ароматно. Учителят много харесва това кафе. На брата, който му донася подаръците от Петър, Учителят казва: „Значи, този брат иска да му се дава, защото, който дава за Господа, непременно и на него ще му се даде.”

Заминава си Борис Малджиев, който има печатница в Русе и печата беседите. Петър отива в склада за беседи, който се намира при Ватев, и намира една стая, пълна с беседи от общия, младежкия клас и неделни. Съобщава веднага на Учителя, с молба да му каже как да постъпят с беседите. Учителят му нарежда всичките беседи, дори и отделните листчета, да се опаковат и веднага да се изпратят в София. Мобилизира се цялото русенско братство. Тодор Маринчевски, който работи там, взима най-дейно участие в работата. След две седмици всичко е опаковано, натоварено в два вагона и изпратено в София. Учителят е много доволен и благодари на русенското братство. Тези беседи (малките отделни книжки) липсват в книжарницата и те попълват няколко годишнини от класовете, за да могат да ги четат приятелите.

Стефан, големият брат на Петър, решава да купи машини и хладилници за фабрично производство на пасти и други сладкарски изделия. Дава капаро 100 000 лева в една немска фирма. Петър веднага отива приУчителя и иска неговото мнение. Учителят му отговаря: „Няма да стане нужда да използвате тези машини.” Петър изтегля капарото от фирмата и се отказва да купува машини. Братята му се сърдят и карат, но той изпълнява съвета на Учителя. След 9 септември комунистическата власт национализира работилницата за сладкарски изделия, която имат. Ако тя беше превърната на фабрика, щяха да бъдат подведени като фабриканти и изпратени по лагери и затвори. Така съветът на Учителя ги спасява от тези излишни страдания.

При разговор с Учителя, той му казва да не идва да живее в София, а да си остане да работи в Братството в Русе. Учителят отлично знае, че тук ще се оплоди и развие бързо кармата му от миналото и ще плаща жестоко. При новата власт, той става директор на сладкарските цехове. Понеже иска да е свободен в неделя, когато има най-голяма продажба на сладкарски изделия, не се подчинява на ръководството и го уволняват дисциплинарно, След 9 септември 1944 г. Петър остава без работа, отива в София и започва да работи в строителството в бригадата на Борис Николов. През 1952 г. бригадата е командирована в Русе, Варна и други градове. След завръщането си в София Петър, като строител, става софийски жител. През 1956 г. купува място от Васил Славов и построява къща. По характер е много гостоприемен и при него постоянно има гости, а всяка събота се провеждат духовни вечери. Ние с Елена Симеонова участваме навсякъде в този братски живот, особено след заминаването на брат му Илия и моето отиване да живея при него. Всяка неделя посещаваме големия Купен, където прекарваме целия ден. Зимно време ходим до Белия извор. Милицията постоянно ни следи. Много вечери на шосето до кьщата ни идва военна кола с пеленгатори, за да следи да не би да имаме радиостанция и да предаваме шпионски сведения. Четирима полковници от Държавна сигурност правят срещу къщата на Петър блок на 4 етажа и постоянно следят кой влиза и излиза при него. На запад съсед му е Кралю, голям комунист – дипломат, който постоянно му прави бели.

При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа. Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект. Обръщам му внимание, че племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него – лесно може да изпадне под влиянието на милицията. Това е една горчива истина, която той разбира по-късно и тя съкращава живота му. През 1972 г. Петър ни изпъжда от дома си и последствията на това деяние не закъсняват. Около него започват да се събират най-различни хора, които го шпионират и му пречат,

С Петър най-активно участваме във всички летни екскурзии на Рилските езера. Поправяме стъпалата на пътеката на Езерото на Чистотата и участваме във всички братски прояви. Поради гонението на Братството от комунистите при езерата ние направихме лагер под Салоните – при извора Адунай, където лагерувахме много години. Милицията идваше до езерата, прогонваха приятелите, но ги мързеше да дойдат до нашия лагер и ние изкарвахме необезпокоявани там повече от месец. След нашето напускане на дома му той си счупва крака. Изкара трудовия си стаж в „Паркстрой”, където се и пенсионира. Работейки в стаята си, той усеща, че от запад идва някакво облъчване от съседа му Кралю. Една вечер положението става

нетърпимо и заедно с Марийка Марашлиева заминават за село Миндя, където живее брат му Нойо. Здравословното му състояние се влошава и той отива в Русе, където почива на 20 април 1984 г. Той остава верен на принципите на Младежкия окултен клас и не се оженва.

Из том 21 на “Изгревът…”