Сава Калименов – „Изгревът…говори”
Началото 1 А
Началото 1 А
Сава Калименов
е „високо идеен човек“ по думите на Учителя. Роден в Севлиево, вечно търсещ знание и развитие, минава през атеизма, анархизма, комунизма и накрая се среща и се отдава на Учението и Учителя. Основни негови трудове са свързани със Мисията на Славянството и отношението на Учителя към нея.
Интервюто със Сава Калименов разкрива един неспокоен и търсещ дух, имал злощастни срещи в Румъния и България със затвори, с представители на атеизма, анархизма, толстоизма, теософията, окултизма и спиритизма, които го пробуждат за духовното, а книгите на Учителя окончателно определят посоката на развитието му.
Талантлив разказвач, С. Калименов увлекателно споделя спомените и записките си за Александър Кръстников, Боян Боев, Тодор Бъчваров, Рудолф Щайнер, Кришнамурти и др., за I-я Младежки събор 1923 г., за първия опит за печатница, идеята и осъществяването на вестник „Братство“ на български и на есперанто, списания „Еделвайс“, „Ново човечество“ и други.
Автор и редактор на вестник „Братство“, скоро публикациите в него привличат вниманието със съобщенията, писмата и разнообразните уводни и тематични статии посветени на: Белият комунизъм, Световните събития и кой управлява света, Мисията на славянството и рубриката „ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ“. Статии, на които Калименов прави коментар при разговора си с д-р Кръстев.
Сава Калименов ни запознава и със записаните от него спомени за Учителя Дънов на Боян Боев, Еленка Цочева, Петър Камбуров, Руси Караиванов, Тодор Попов.
Творческият дух изявил се в Сава Калиманов се проявява и във формата на главата му, за която Учителят се произнася, че е глава на високо идеен човек: „Една възвишена идея не може да влезне в обикновена глава. Тя влиза само във високо идеен човек.“
Из аудио-архива: „Братство”, брой 1, съм го почнал на 15 ноември 1928 г. Ето, виж какво да ти кажа, то е било паралелно, двете неща са почнати, паралелно. Едновременно и туй съм почнал. Първото издание на „Човек и Бог” не знам тогаз ли излезе, не, тя излезе по-късно и аз я печатих при баща си още.“
Представяме Ви началото на интервюто на д-р Вергилий Кръстев със Сава Калименов. В него той започва разказа за своя живот и опитности с Учителя.
1 а: „… Аз отидох чак 1925 г. на събор в Търново, но 1923 г. отидох на Младежки събор. Колю Нанков и преди туй беше ми казал да влеза в Братството, да почна да посещавам, защото те имаха събрание у брат Тошев, аз така все отлагах, така в себе си си мислех и си виках, рано е за мене, не съм готов, но когато през 1923 г. дойде писмо от София, че става Младежки събор на приятелите от цяла България и че ще се съберат в София, когато дойде това писмо, викам: „Кольо, аз вече трябва да вляза в Братството”. Като смятах, че ако не съм формално влязъл, нямам и право да отида на събора. И действително тогаз започнах да посещавам.
Аз съм живял, работил съм при тях в тяхното книгоиздателство „Посредник” в София. Аз бях лично участник в тая работа и така като обикновен словослагател работех, та имам много ясна представа за тяхната работа.
Аз съм доставял книги от Франция преди да почне Втората световна война. Имах възможност, кореспондирах, имах сумати каталози, обаче войната като се обяви се прекъсна, тъй че съм можал само на два пъти да доставя окултна литература от Франция – Париж. Та по това време съм ги доставял тази книга и други. Имах каталози.
Сега аз отивайки в София за Първия Младежки събор – 1923 г., моето съзнание беше следното: моето съзнание беше това, че аз отивам в София и като се върна, така го формулирах аз, така изразно като думи, като изречение, закопавам се там на баиря и там ще правя комуна, там ще правя печатница.
София, пристигнахме за събора. Понеже сега в дадения случай каквото можем да кажем за печатарството, аз и там останах няколко месеца, поработих при брат Бертоли.
А понеже ний с Влад така бяхме свързани вече, продължаваме да работим за идеята, така да правим печатарска комуна, продължихме работата и се дойде до вместо „Еделвайс”, започна списание „Ново човечество”, двама с Владо го почнахме.
Със знанието на Учителя, имаше една барака там в двора, която така ни я освободиха и ний купихме букви. Букви си поръчахме само каси, регали, всичко туй с Влада така сме извършили и направихме печатничка без машина. На ул. „Оборище” № 14, в двора там ставаха беседите.
Направихме печатница без машина и набирахме всичко това и го носехме в печатницата на вестник „Земеделско знаме”, на ул. „Врабча”, на ръка или в количка така да ги печатаме. Там работехме, то туй е малко, беседите главно се работеше и „Житно зърно”. Там почнахме да работим беседи и „Житно зърно”, в тая печатничка, обаче без машина. Всичко се носеше в печатницата на вестник „Земеделско знаме”, което не беше вече в ръцете на земеделците, то им беше отнето, но беше дадено под наем на някакъв частен човек и ний с него се така разбрахме, забравих му името, ама той честен, но държавата му дава под наем, защото беше конфискувана печатницата. Това след 9 юни 1923 г. беше. Там дето е сега пак ул. „Врабча” на земеделците, под църквата „Св. София”. Знайте го, при операта. Та първото сме го набирали при толстоистите, а туй вече го почнахме тъй да го кажем в наша печатница, но набирахме и носим, така се печаташе.
С Влад Пашов пожелахме да направим в бараката на двора на ул. „Оборище” № 14 печатница без печатарска машина. За мен „братството” 90% беше комунизъм, защото за мен комунизъм, анархизъм тогава беше все едно……“
Бележки на съставителя:
1. За анархизма и новото учение виж „Изгревът”, том I, с. 251-256.
2. „Анархизмът и новото учение”, с. 28-31 – I Младежки събор – 1-5.VII.1923 г.
3. Спомените на Методи Константинов за проникването на анархизма и етапите през които преминава човешкото съзнание, за да стигне до учението на Учителя Дънов – виж „Изгревът”, том IV, с. 263-381.
4. Спомени на Методи Константинов – „Изгревът”, том IV, с. 438-446 за анархизма и новото учение./
Продължете да четете текста от записа, както и информация за него тук.
Целия материал на Сава Калименов е публикуван в том 30 от поредицата „Изгревът…“
Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.
Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.
Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.