Въпроса за спасяване на евреите. Лулчев държеше връзка с двореца и с царя респективно. Дойдоха от двореца, но не помня какви бяха хората и казаха, че вероятно Хитлер е настоявал на всяка цена царя да отиде при него. Тогава Учителят се обади, каза, като така [сочеше] с пръст: „Ще кажеш, че не само евреин, но и българин няма да отиде на Източния фронт.“ И това направи много добро впечатление на групичката, която бяхме около Него. Аз специално много се зарадвах. „Ще им кажеш – нали има такива, които поправят шосета, със значки ходеха евреите тогава – да идат да копаят, там шосетата, да поправят“. И така стана, отидоха да поправят шосетата на трудова повинност.
В.К.: Значи Учителят не разреши евреите да отидат на Източния фронт.
М.Г.: Не. В никакъв случай и защо, аз се чудя защо комунистите си пишат за свой актив това, че правили бунтове, че туй, че онуй. Нищо подобно. От Учителя излезе тая идея. Учителят настоя да се спасят евреите. Затова евреите в Ерусалим много ценят българите. Аз като бях сега там, разбрах това нещо.“…

виж при Тошко Симеонов.“ Той тъкмо се беше завърнал от Германия. Там завърши инженерство, а той математика е завършил тука, така мисля. „И той може да ти помогне. Иди го помоли.“ И аз отивам при Тошко Симеонов и казвам: „Бе Тошко, сестра Паша ме изпрати, ако обичаш да ми покажеш малко по математика. Че аз съм частна ученичка и тия въпроси, логаритми така не ги разбирам.“ Пък той каза: „Аз знание с пари съм получил и с пари ги давам.“ И аз се връщам при сестра Паша и Аня и казвам: „Ами Тошко така ми каза – че знание с пари е получил и с пари ги дава. Ами аз нямам пари да плащам.“ Аз нямах пари да се храня, та камо ли да плащам. Те събраха пари, откъде събраха, не знам. „Иди го питай колко.“ И не знам какво, той беше определил цената, не помня, ще излъжа. И те ми дадоха пари за няколко урока. Отидох аз, но то не се свършва с няколко урока. То е голяма материя. После ми намериха Катя Велева, математичка, не знам дали я знаете, та тя ми даваше без пари с условие, аз да отивам рано сутрин да й паля печката, защото тя предаваше частни уроци по математика и като й паля печката, изчистя и я паля, тя ще предаде един урок на мене, някой път ми даваше и малка закуска и се връщах. Но това ми струваше много на мене, да ставам в четири часа, да ходя през гората пеш, защото нямаше превозни средства като сега, автобуси и трамвай, да отивам там на улица „Ангел Кънчев“ или „Иван Белчев“ ли беше, до къщата й, да й чистя печката, да слизам в мазето, да я пълня, да я запаля, да стане топло, да я събудя и от 7 до 8 часа ми предаваше уроци на мене, а от 8 часа тя почваше с други. И така тя, като ме отхвърли Тошко, отидох при нея. Но аз искам да кажа и другия случай.
Ходихме на езерата и един ден Тошко му трябвало спирт, за спиртник ли е имал нещо, не знам. И моята раница, аз понеже имах една раница на коня са турили, видяли един джоб празен и бутнали шишето със спирта в моята раница. Аз видях това шише и викам: „А-а.“ Оказа се, че това шише било на Тошко. Като пристигаме горе на езерата, Тошко казва: „В коя раница е моето шише със спирта?“ Аз като разбрах, че е негово шишето и казвам: „Братя и сестри, елате да ви разправя един интересен случай.“ Казвам: „Така и така като частна ученичка бях вече завършила химия, Паша ме прати при Тошко да ми показва по математика. Той каза, аз с пари съм получил знание и с пари ги давам. Те събраха за няколко урока пари и ми дадоха и след това не можеха повече и отидох при Катя Велева. Така че пет лева ми струва раницата, за таксата на конете, гдето я носят от долу до езерата. Един лев Тошко ще даде за спирта.“ – „А-а, как тъй?“ Той беше много свидлив. „Как тъй ще дам един лев?“ – „Ами така, един лев ще дадеш, защото в моята раница е било шишето.“ Но той не даде, разбира се. И така мина.

Автобиографията на Милка Говедева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Милка Гпведева е публикуван в том 13 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube