Марин Камбуров 1А: М.К.: Дядо ми е криел Стамболов от турците.
М.М.: Александър Стамболов?
М.К.: Стефан Стамболов. Правили събрание и турците подушили и заградили целия квартал. Стамболов спал у дядо ми, и какво да го прави. А той беше много силен човек, моя дядо. Той беше 2 м висок и много силен човек. Вземал един голям чувал и Стамболов влиза и той го натъпкал в чувала. Тъпкал го, тъпкал и оставил да диша само устата му. Става в 4 сутринта, квартала още спи и дядо ми излиза с чувала. Виждат го турците. – „Къде с тоя чувал бе, камбур?“ „Ще отида на дарака да влача вълна“. Турците побутали с пушките си чувала. Пух, пух – виждат, че е вълна и го пуснали да върви. Дядо ми пак вдигнал чувала и го носил седем километра и там го оставил – Стамболов.
М.М.: По тоя начин се спасил Стефан Стамболов.

М.К.: Аз и бати [Петър Камбуров] го слушахме в салона на общинското управление. Когато говори Учителят. Тогава тати беше в Братството.
М.М.: Оттогава вече баща ти е в братството?
М.К.: Те първи с Ковачев основават братството.
М.М.: В Стара Загора.
М.К.: А пък вуйчо ми Иван, брата на майка ми, той беше най-пияния, най-лудия в Стара Загора, и най-силния в града.
М.М.: На баба Екатеринка?
М.К.: Брат й.
М.М.: Как се казваше той?
М.К.: Иван Котаров.
М.М.: Баща на Игнат?
М.К.: Да.
М.М.: Вие нали сте роднини с Игнат?
М.К.: С Игнат сме първи братовчеди. Понеже тати престана да пие, да ходи и да прави мохабети, вуйчо Иван Котаров искаше да убие Панайот Ковачев, защото го бил направил „бял брат“. Че една сутрин тати и мама правили молитва в нашата къщичка и вуйчо Иван чул, че се пее, застанал под прозореца, слушал, слушал и в тоя момент станал цял преврат. Вуйчо решил и той да стане бял брат. И така цял живот. И постепенно Братството в Стара Загора се увеличи. Но хубаво беше.

М.К.: В Стара Загора чичо Слави е държал сказки по материализъм. Тати като влиза в Братството, чичо Слави остава последен и казал на тати: „Баша (така му вика на тати), като дойде г-н Дънов, моля ти се, съобщи ми с една телеграма, искам да се срещна с него. Ще му задам само три въпроса, кардинални“. Повече няма. Дошъл Учителят в Стара Загора, тати праща телеграма и бати Слави пристига. В неделя отиват на събрание у брат Караенев. Чичо Слави и Бъчваров два часа са спорили и не могат да се наддумат. И този начетен и чичо Слави, той учител, умен човек.
М.М.: А пък Слави се среща?
М.К.: С Тодор Бъчваров. Отиват в Караенев. И като отива тати представя чичо Слави на Учителя и Му казва: „Моят брат иска да се срещне с Вас“. Учителят отговорил: „Добре“.
След беседата Учителят го приема. Какво са говорили, какво са правили никой не знае, но като излязъл от стаята бати Слави бил с наведена глава и все мълчи 15-20 минути, мълчал. Тръгнахме да си вървим, да каже нещо, той все мълчи.
Питаме го: „Абе, бати Славе, какво ти каза Учителя?“ Тогава той насетне проговори и каза: „Абе, аз мислех, че ще срещна един обикновен съвременен учен, а Той такива работи ми разправя, през такива неща ме прекара, че аз онемях“. И тогава, от тогава насетне чичо Слави влезе в Братството и започна да издава разни книжки и да говори тъкмо обратното.

Продължете да четете текста от записа тук.

Продължаваме да Ви представяме следващата част от аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев в рубриката „Изгревът… говори“.  За неговия живот може да видите тук.

Чуйте гласът на Анина Бертоли, който, съвсем естествено ще ви въведе в тогавашната обстановка.

Целия материал на Анина Бертоли е публикуван в том  от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube