Лиляна Табакова 6А – Последната среща с Учителя: „… И сега – първо действие на опера „Фиделио“. Аз съм сама на сцената, но завесата е спусната. И оркестърът свири [увертюрата] Леонора № 1. Бетховен е написал няколко Леонори – все не ги харесва. Но сега са шедьоври и се изпълняват. Той даже ги накъсал и са ги лепили.
Аз съм дъщеря на директора на мъжки затвор. Виждат се прозорците на мъжкия затвор, с железа. Бетховен, ако тури на везните всички опери и само неговата една опера, всичките ще ги бие. Гениална опера е написал. Никой не може да го стигне.
Там има един мъжки хор, само мъже. Режисьорът, когато работеше този хор, всеки хорист беше като солист и му написваше къде да стъпи върху с тебешир, защото те са в карцера долу. Не виждат ни слънце – в тъмнина. И когато ги пуща да излязат отвън, слънцето ги заслепява, защото са били все в тъмно. И първото тенорче (най-дребният мъж избират) като се залюлява, като излезе и запява: „О-о-о-о, слънчев ден!“ и залита. И всички имат тука вериги на двете ръце. Един по един излизат и се залюляват. Тази картина само да видите и как пеят, само мъжки хор изпяват. Знаменито е, знаменито! Сега аз гладя на сцената бельо с две ютийки, които са сложени с червени лампички на уж като печка.
Сама съм и затова имах време да се свържа с Учителя. Непрекъснато се моля с цялото си същество и сърце да ми отвори гласа. И когато започна да се нагъва завесата, да се отваря и диригентът ми подава да почна да пея, О, ЧУДО! Учителят се яви в цял ръст. И цялото Му тяло, всичко така правеше.
           В.К.: Вибрираше. В светлина ли беше?
           Л.Т.: Вибрира и при вибрирането излиза като светкавица, не светлини. Светкавица, както във време на дъжд, която светкавица, ако мине през тебе, ще те убие. А през мене минава тая светкавица и вместо да ме убие, ми се отвори гласът! Почна сам да пее и видях като с дясната си ръка ме благослови и изчезна. И пеех, и пеех, и не знаех, че аз пея.
           В.К.: Имахте усещане, че друг пее във Вас.
           Л.Т.: Усещах нещо, полуизлъчена съм, като че не съм в тялото си. И ако и в такъв момент, ама не само за тоя случай – във всичките ми роли бях тъй. Ако ми забият една цяла губерка в тялото ми, няма да я усетя.
           В.К.: Но имаше ли разлика между другите роли, когато сте били полуизлъчена и сега, в този случай?
           Л.Т.: Ама тука беше голяма скръбта ми и много бях плакала. И на премиера съм пяла, но нея вечер както съм пяла… Дойдоха като на премиера, да ме поздравят. Качи се директорът, качи се и тоя, пияницата [режисьорът], от всички страни.
Но радиото гърмеше, че Петър [Дънов] – Учителят си е заминал. А те всички знаеха, че аз обичам Учителя. От всички страни викаха: „Никога не си пяла тъй!“ …

[Забележка на Вергилий Кръстев. 1). Всички знаеха, че работя с Лилиана-Цветана Табакова и дойдоха при нея, и започнаха да говорят срещу мене, и я настройваха. Други й пращаха писма срещу мен и тя ми ги четеше. А тези хора аз не ги познавах. Как можеха да пишат срещу човек, когото не познаваха. Но познаваха онзи, който се яви да пречи. 2). Накрая, след като свършихме работата с нея, продължила 6 месеца, тя ми даде някои неща. Но после ми писа писмо – искаше си ги обратно и аз ги върнах с протокол. Искаха да попречат на работата. И успяха. Провалиха Лилиана. Но и тя си е виновна. 3). После, когато дойде време да си заминава от този свят, аз поисках да взема целия архив. Но ми попречиха. Взеха го и го разбиха нарочно и умишлено, за да няма следа от нея. И да не дойде до мене. 4). Други прибраха някои неща и почнаха да ги публикуват. Но понеже бе направено с лъжа и измама, то Небето взе мерки и извади духът, който присъствуваше в нейния архив. И накрая никой не го четеше, макар че го напечатаха, защото бяха думи без дух. А духът одухотворява и дава живот на всичко. 5). Виж Изгревът, Т. 4. София: Житен клас, 1995, с. 595–600. ISBN 954-90041-2-8. 6). По време на моята работа от шест месеца тя склони и ми предаде част от снимките и част от нейната документация, която успях да преснема лично на негатив и документален филм, след което й върнах оригиналите. През цялото това време за 10 дни аз си бях заложил и оставил при нея личния си паспорт. Върнах й материалите и тя ми върна паспорта. А цената е много голяма – много сила изхарчих в тази борба.]…“

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Лиляна Табакова е публикуван в том 34 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и концерт-рецитала, посветен на примата.

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube