Представяме Ви продължeнието на интервюто на Елена Андреева с д-р Вергилий Кръстев. В него Елена Андреева продължава разказа за своя живот и опитности с Учителя на Рила.

Елена Андреева 3В „Нито един евреин…, защото помен няма да остане от короната му“: „…Ходеше Лулчев при всички срещи с Учителя, ходеше преди да отиде при царя, отиваше при Учителя. Учителят го приемаше, щото вижте, Учителят на всички помагаше, които искат да работят. Сега като Го пита ще му каже какво да каже на царя. Но аз си спомням за едно нещо, когато го викал последният път царя, когато след това царят се върна болен от Хитлер, когато го викал. Учителят му казал: „Кажи му да не отива“. Царят казал: „Как мога да не отида, Хитлер ме вика!“. Разбирате, а тази среща струваше живота му.
Но после и друг един случай има, който е така интересен, за евреите. Знаете ли го този случай? Когато евреите почват да ги гонят, почват да ги местят от град на град, Учителят извикал Лулчев и му казал: „Кажи на царя, нито един евреин да не пусне вън от границите на България, защото помен няма да остане от короната му“. Лулчев отива в двореца, търси го. Никой не знае къде е, никой не му казва къде е. Връща се при Учителя пак: „Учителю, няма го, никой не ми казва къде е“. „Ще го намериш!“ Праща го пак, пак ходи, пак търси, никой не му казва. Втори път се връща. Когато се връща, Учителят му казва: „Кричим!“ Сега, той Лулчев би трябвало да намери царя лично и той, ако е ясновидец, ама не е могъл както виждаш, трябвало Учителят да каже – Кричим. И тогава той отива в Кричим и царят му казал: „Кой ти каза? Никой не знае, че съм тука“. И той казал: „Учителят ми каза“ и му казал какво казал Учителят. А царят бил подписал заповедта за изселването на евреите. Той не е посмял да откаже на Хитлер това. Вярно, това са думи на Учителя силни, но тогава и цялата общественост са били против изгонването на евреите в чужбина: писатели, художници, колективно, единично, но много протестираха пред правителството и пред царя да не пуща евреите. Целият български народ беше, аз това го знам и затуй съм го видяла, и едното, и другото, но само Учителювото не е малко, и като отива той в Кричим, и след това с автомобила на царя се връщат и Лулчев каза, че пред него скъсал заповедта, разбирате, за изселването на евреите, И не пуснаха евреите да отидат в чужбина. Това е една положителна работа, която е свършил Лулчев чрез тази връзка, която имаше с царя. Той сигурно и в други неща е услужвал. Той услужваше на хората, като го знаеха, искаха молби до царя и т.н. Даже аз чувах, че когато го арестуваха и когато са му прегледали книжата един, двама се обадили: „Абе тука, казва, и за Цола Драгойчева имало молба при него, за да моли за милост за царя“. Защото тя нали смъртна присъда имала и имало молба за помилване. Правеше такива неща, той услужваше за тези неща. За него в политическия живот повече не знам… “
Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Елена Андреева е публикуван в том 9 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев с Елена Андреева тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.