Представяме Ви продължeнието на интервюто на Елена Андреева с д-р Вергилий Кръстев. В него Елена Андреева продължава разказа за своя живот и опитности с Учителя на Рила.

Елена Андреева 3А: „…Ще ви кажа, че Школата, която Учителят ръководеше, същото нещо беше и на съборите. Аз и съборите ги чувствам като Школа. Те Школите бяха затворени за чужди хора. И съборите бяха затворени. Там присъстваха само последователите при тях или учениците, но понеже ние не отговаряме на този образ ученическия, затуй мен ми е по-лесно така да кажа последователите.

Учителят, казах, че много говори за образа на ученика. Какви качества трябва да има ученика и най-съвършения образ, който е дал е формулата: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога!“ Това е образът на ученика. За този ученик Учителят дойде на земята, да даде правилата, да даде методите, да даде всичко което е нужно, та всички будни души, които искат да вървят в този път да го реализират. И това е новото, което в света дойде. Христос говори за ученици нали, учениците, но това което Учителят говори за ученика, поне в Евангелието, което ни е дадено не е така, както Учителят наблегна за това. И за скръб ще кажа, една година преди да си замине Учителят каза в клас: „Аз още нямам ученик!“ Значи, Той няма ученик в тоя смисъл. Едно човешко съзнание, което да е израсло в тези граници, както е във формулата казано. Но Той дойде за този ученик и за него ни говори. Защото учението на Учителя се отнася главно за духът и за душата на човека. И съответно, за умът и за сърцето. В това отношение най-хубавите неща, които Учителят ни е дал са за ученика.

И Той искаше от Младежкия клас, именно там прави Той главно този опит. Но сега всеки направи това, което можеше, нали. Може би ако имахме повече любов или повече знание, повече щяхме да направиме. Но всеки направи което можеше. Не мога да кажа, вижте, не мога да кажа, че нищо не е постигнато. Аз сега, когато виждам приятелите, намирам, че върху всички Учителят много е работил, а и сега след като си замина също така работи. Защото аз си спомням, например, срещах се с тях преди 20 години, преди 40 години, преди 50 години.

И сега има разлика. Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен. В началото всичко беше много по-повърхностно. За другите не зная, но аз за себе си, и аз като член на тая Школа, понеже знам моето съзнание как е било, аз даже да ви кажа не разбирах Школата какво е още. Защото бях чела философска литература, но Учителя отваря Школа, ама каква цел има, за какво ни събира, не ми беше ясно. Може би когато Школата свърши, тогава ми станаха ясни тези неща, за които Учителят е открил Школата. В този процес на развитие всички приятели, които малко или много да са работили имат една придобивка….“
Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Елена Андреева е публикуван в том 9 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев с Елена Андреева тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.