Георги Радев (Жорж)
(12.09.1900 – 22.07.1940)
Биография, разказана от Надка Куртева. Из „Изгревът…“ том 10, том 22
Майка му се казва Добра. Сестри: Мария, Катя, Ана и Божана. Четири сестри и той един, пет. Мария е завършила във Франция, какво е завършила тя, френска филология, мисля, и цялото семейство говорят езици, майка му, една фина жена беше.
Той е завършил гимназия в Пловдив. А университета тука е записал. Но той от Пловдив знае Учителя.
1918 г. Учителят е бил в Пловдив и го завели при него. Същото е станало с моя баща и Учителя. Както той сяда до Учителя и така, и остана верен като ученик.
Най-напред записал химия, обаче после математика. И там, неговите състуденти и Георги Томалевски ми каза, че като студенти те заедно са били и имало някаква книга, професорът само я имал, а искали да си вземат някои работи от нея, но той не си раздавал книгите, не ги давал. Обаче Жорж, в неговото съзнание го е държал много високо и пратили него, и на него му е дал книгата. И тогаз се събрали тези негови колеги – математици и си взели бележки от нея. И така, той завърши с пълно отличие, дипломата му е още в университета. Не е вземал даже и дипломата. И стенография знаеше, държали са изпит в Народното събрание като стенограф, получил е златен медал.
Остава на Изгрева. Всецяло се отдава в служба на Братството. Предаваше частни уроци по френски, химия, по латински, много го търсеха и имаше частни уроци, работеше, но не беше обвързан с това.
В София учи виолончело. Имаше един много добър приятел от операта, челист, той му предаваше. Даже негови етюди още ги помня. Гдето ги свирят, аз ги запомних и отвреме навреме си тананикам.
Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд – дисертацията му „Наука и възпитание“на съвременен език и стил.
Той деликатен беше. Много деликатен. Фин. Нямаше нещо, което да не знае. И Хиромантия, и Френология, и ме караше да наблюдавам. Верке, еди-къде си ще застанеш – зад някоя сестра, като играеше паневритмия и ще се завъртиш да я видиш, щото аз като видя един човек по това, френологически мога да кажа къде е Меркурий, Слънцето и асцендента къде му е, Сатурн ли е. И той ме праща да наблюдавам. И като направи хороскопа, с абсолютна точност съм определила някои работи. Така работехме ний. После свирехме двамата. Аз с цигулка, той на чело.
Преводи:
„Хирология“на Верде;
„Физиогномия” на Дюрвил
„Астрология“на Сефариел
„Занони“, за който Учителят казва, че героите, лицата и събитията в него са истински
Биографии на бележити хора.
1924 г. Започва издаването на „Житно зърно“, което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя 1944 г. Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущи въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Христо Цонзоров му даде своя голям дом в който се настани Георги Радев с материалите по списанието и там живееше и работеше.
Издава книгите:
„Лица и души”;
„Живите сили на Слънцето“
„Живот за цялото”.
Без знанието на Учителя превежда книгите на Бо Ин Ра. Учителят казва, че Бо Ин Ра е от Черната ложа. Чак тогава Георги Радев разбира, че е работил срещу делото на Учителя и неговата школа, и веднага решава да се коригира. Отива при стенографките, взема от тях подходящи извадки от Словото на Учителя по теми и издава книгата „Учителят говори“. Учителят харесва много тази книга – образец на правилно третиране на Словото, и по-късно казва: „Заради тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната ложа на голяма цена.“Резултатите от тази грешка на Георги Радев не закъсняват – разболява се от туберкулоза. Той разглежда основно своя хороскоп, посещава Учителя и му казва за аспектите и тежката карма, която има да плаща. Учителят го поглежда, усмихва се и отговаря: „Над астрологията стои Бог.“ Той иска да му помогне и му дава метод за лекуване – да носи по 3 пъти на ден вода с две десетлитрови стомни от изворчето в Дианабад. Водата е носител на живота. По този начин се предизвиква обилно изпотяване, чрез което гърдите се изчистват и болестта минава. Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е срам да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят – такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода?“На разговора с Учителя присъства брат Генчо Алексиев, наш съсед художник, болен също от туберкулоза. Веднага грабва две големи стомни и започва да носи по 3 и повече пъти вода от чешмичката в Дианабад. След повече от един месец той се излекува от туберкулозата и живя до към 1956 г., когато си заминава в гр. Пловдив. Той нарисува красивите картини, които украсяват сега салона в градината на гр. Айтос и говорят за живота в невидимия свят и връзката ни с него. Сестра Мария Тодорова отива при Учителя и му съобщава, че Жорж е много болен. Учителят отговаря: „И тук, на Земята, се работи, и горе се работи.“ Той му подава ръка, но гордостта и непослушанието го спъват. Вечерта преди неговото заминаване Учителя с група братя и сестри – 50-60 души, посещава Мусала и преспива на хижата. Това е последната обща екскурзия на Братството с Учителя на Мусала и първото мое посещение на този връх на 22 юли 1940 г. Той ляга на едно легло заедно с брат Неделчо Попов. Известно време Неделчо не може да заспи и слуша и лекцията, която Учителя изнася на този свой непослушен ученик. Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята. Така преди смъртта си той познава Учителя и става един от най-послушните му ученици в школата на невидимия свят. Много от нашите приятели проявяват непослушание към Учителя, но когато въпросът се отнася до живота им, то това води до катастрофа. Учителят казва на Георги: „Аз мислех, че вие, младите, сте разумни, имате разбиране за живота и ще приемете съвета, който ви се дава. Сега не си ли за смях, като си болен и не можеш да си помогнеш?“
Последствията от това негово непослушание идват скоро. Болестта се развива бързо и той си заминава в село Куртово – в Родопите, както сам си е предсказал, на 22 юли 1940 г.
Надка Кьосева 5А: Приятелите – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 5А: Приятелите На Рила има филм, Петровден, след Учителя пак има филм на Петровден, когато го нямаше Учителя, помня тогава беше бай Ради косеше тревата на поляната, [вижте повече]
Надка Кьосева 4В: Апендикс – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 4B: Апендикс Долу по пътеката където е сега местото на Учителя, беше къщичката на Верка Куртева, тя живеешe там Верка Куртева, и много спомени имаме с нея, [вижте повече]
Надка Кьосева 4A: Текстът на Паневритмията и „Изворът на доброто“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 4А: Текстът на Паневритмията и "Изворът на доброто" Е, за Паневритмията знам, че Учителят каза, че това е връзка с космоса, връзка на земните същества с небесните. [вижте повече]
Надка Кьосева 3B: Децата – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 3B: Децата Но през 1974 г. отидоха на турне в Швейцария и Германия и когато дойде деня да се връщат, беше много такъв зимен, страшен ден, лошо [вижте повече]
Надка Кьосева 3А: Сватбата – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 3А: Сватбата Срещу 1937 г. през зимата отидохме на хижа Мусала да прекараме там Новата година. Бяхме на хижа Мусала. Имаше много народ. Аз бях слаба скиорка. [вижте повече]
Надка Кьосева 2В: Бял параход – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 2B: Бял параход През лятото, може би беше през 1934 г., Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме от „Слънчевите лъчи“, последните [вижте повече]


























