Боян Атанасов Златарев
(14.11.1908г. – 22.05.1986г.)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7
Роден съм в гр. Русе на 14ти ноември (стар стил 27. ноември) 1908 г. около 7 ч. сутринта. Родителите ми бяха от Свищов. Баща ми си намерил работа в Русе и там сме се родили. Бяхме четири деца. Три сестри и един брат. Аз съм средния по ред. Родът на баща ми е от гр. Свищов, както и на майка ми. Там са се оженили, а ние децата се родихме в гр. Русе.
След 1912 г. семейството ни идва в София. Детството ни премина в града. Бях на 14-15 години, когато с баща ми ходехме по разни сказки, които се изнасяха от различни общества. А тогава такива се бяха намножили много. Ние живеехме на ул. „Шар планина“, която е близко до ул. „Опълченска“ 66. Баща ми чул за Петър Дънов и беше ходил няколко пъти сам да го слуша на ул. „Опълченска“ 66. Един път баща ми ме доведе в дома на Гумнерови и аз за пръв път чух и видях там Учителя. С годините аз растях и пораснах и започнах да посещавам редовно беседите на Учителя. Случи се така, че баща ми спря да ходи да слуша Учителя, а аз продължих на негово място и така изкарах цялата Школа при Учителя. След като Братството се премести на ул. „Оборище“ 14 аз продължавах да ходя там най-редовно.
Когато се откри Младежкият Окултен клас, аз бях в него още от самото начало. По-рано живеехме в Красно село и тогава ставах много рано в три часа през нощта и тръгвах за Изгрева пешком. А това не бяха малки разстояния и не беше лесно да се будиш сутрин в три часа през нощта.
Понеже се занимавах с дърводелство, нямаше барака, която да беше построена и да не съм вземал участие в нея. С годините трябваше много неща да се ремонтират и аз бях този, който кърпех и запушвах остарелите от времето покриви и стени. Така че строежът на целия Изгрев мина през ръцете ми. Познавах всички и се стараех да бъда в добри отношения с всички независимо към какви групировки те спадаха. Това ми спомогна, както и това, че ние бяхме направили къща на 500-600 м от Изгрева. Това ме спаси от многобройните обиски, които се правеха на Изгрева. Дочаках и доживях да видя как се разрушиха всички ония бараки, които аз бях построил. На тяхно място бяха построени нови каменни здания на руската легация. Ние бяхме от поколението на Школата. Един след друг ние си заминаваме и трябва да предадем онова, което сме запазили на следващото поколение. Дано успеем да сторим това и дано се намерят хора, на които да предадем това, което сме запазили.
Боян Златарев, Гита Стратева, Ваня, Иван Антонов и Галилей Величков
Почивка на Витоша. 1. Влад Пашов – отляво, седнал. 2. Боян Златарев. 3. Зиновиев. 4. Стефан Дойнов – с шапката. 5. Жечка Ковачева.
1. Илиян Стратев, 2. Весела Несторова, 3. Димитри Стоянов, 4. Милка Аламанчева, 5. Славчо Печеников, 6. Илия Узунов, 7. Боян Златарев, 8. Галилей Величков
Прави отляво на дясно: 1. Боян Златарев, 2. Димитри Стоянов, 3. Славчо Печеников, 4. Галилей Величков, 5. Илия Узунов. Седящи: 6. Весела Несторова (първата отляво), 4. Милка Аламанчева, 8. Над тях клекнал на колене е Илиян Стратев.
Боян Златарев
На Витоша на закуска. 1. Атанас Николов – есперантист, сътрудник на Сава Калименов при издаването на вестник „Братство”. 2. Елена … 3. Сава Симов. 4. Боян Златарев – отпред. 5. Тодор Ковачев
На езерото Сърцето. 1. Боян Златарев. 2. Над него – Кирчо Лъвчето (Кирил Стоянов). 3 … 4. Мария Младенова. 5. Весела Гешева. 6. Димитрий Стоянов. 7. Георги Томалевски. 8. Над него е размазаният силует на фотографа Васко Искренов, който е направил снимките. 9. Надка Печекикова, по мъж Кьосева – най-вдясно.
Надка Кьосева 3А: Сватбата – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 3А: Сватбата Срещу 1937 г. през зимата отидохме на хижа Мусала да прекараме там Новата година. Бяхме на хижа Мусала. Имаше много народ. Аз бях слаба скиорка. [вижте повече]
Надка Кьосева 2В: Бял параход – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 2B: Бял параход През лятото, може би беше през 1934 г., Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме от „Слънчевите лъчи“, последните [вижте повече]
Надка Кьосева 1В: Учителят ми спаси живота – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 1B: Учителят ми спаси живота Един майски ден беше, но валеше ситен дъжд. Аз много обичам дъжда и излязох вън, така лекичко облечена, да излязла да потичам [вижте повече]
Надка Кьосева 1А: Първа среща с Учителя – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 1А: Първа среща с Учителя Мина доста време и барт ми Славчо Печеников ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа“. И аз една [вижте повече]
Милка Говедева 6B: „Красивите картини са хубави, когато се гледат отдалеч“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 6B: „Красивите картини са хубави, когато се гледат отдалеч" С Влад Пашов имахме една дружба, хубава беше тя, когато аз - може би [вижте повече]
Милка Говедева 6А: Упражнението „Слънчеви лъчи“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 6A: Упражнението "Слънчеви лъчи" Въпроса за спасяване на евреите. Лулчев държеше връзка с двореца и с царя респективно. Дойдоха от двореца, но не [вижте повече]
