Асен Арнаудов

(03.04.1910 – )

Из „Изгревът…“ том 1, том 8, том 22

Разказва Светозар Няголов

През 1929 г. Асен Арнаудов завършва Трета софийска мъжка гимназия и заминава да учи в Фармацефтичния факултет на Университета в Лион.

През 1935 г. завършва Държавна музикална академия със специалност цигулка при проф. Саша Попов.

Асен Арнаудов е добър цигулар и от 1936 г. е част от основателите и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия.

Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица – петък, 15 часа.

Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум,защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителят се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно – без да е взел нито един лев. Той записа и Паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него.”

Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки Тойне бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката – възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба.

Арнаудов завършва Консерваторията, завръща се в София през декември 1944 г. и става професор по арфа до 1961 г.

От 1944 г. Асен Арнаудов е назначен като артист-солист в Софийската държавна филхармония, където работи до пенсионирането си през 1970 г..

От 1970 г. Асен Арнаудов е професор по арфа в Техеранската консерватория, както и солист-оркестрант Техеранския симфоничен оркестър.

В един хубав пролетен ден след свършване на Паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра – Весела Несторова. Те не забелязват Учителя и Галилей, и Асен започва да я прегръща и целува. Учителят се обръща към Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува.“

След заминаването на Учителя Асен е професор в Консерваторията и опитва всичките сладости в живота. По-късно е поканен от персийския шах да заеме длъжността придворен арфист, където дълго време свири. Заминава си от този свят с пробудено съзнание.

През периода 1945 – 1970 г. Арнаудов концертира активно като солист на Софийската филхармония и всички оркестри в страната, като едновременно с това изнася солови рецитали. Като солист Арнаудов реализира българските премиери на едни от най-известните творби от световния арфов репертоар – Волфганг Амадеус Моцарт „Концерт за флейта и арфа“ в До мажор K. 299/297c, Морис Равел „Интродукция и алегро“, Габриел Пиерне „Концерт за арфа и оркестър“, Франк Мартен „Малка концертна симфония“ за чембало, арфа, пиано и оркестър, Клод Дебюси „Свещени и светски танци“ за арфа и камерен оркестър. Арнаудов реализира и премиерите на творби на известни съвременни български композитори като Боян Икономов, Лазар Николов, Константин Илиев, Иван Маринов, Васил Казанджиев.

Редица от неговите записи като солист реализирани съвместно с Държавен радиоквартет „Аврамов“, Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на Българското национално радио, и диригентите Добрин Петков и Константин Илиев се съхраняват в Златен фонд на Архива на Българското национално радио.

Из том 1, том 8, том 22 на „Изгревът…“