Представяме Ви продължeнието на интервюто на Елена Андреева с д-р Вергилий Кръстев. В него ще чуете още много спомени от времето на Школата и за величието на нашия Учител. Какво е обичал да си хапва, времето на побоя и последните дни. Елена разказва увлекателно за поведението и облеклото му.

Елена Андреева 1-С: “…Тогава възрастните приятели се усъмниха, помислиха че Учителя си заминава. И даже в София решили, да дойдат с една кола, да Го вземат и да Го свалят, че да не си замине горе. Младите братя повярваха, че ще мине това нещо. Някак с много по-голяма вяра се оказаха. И тогава имах така една радост, че младите братя проявиха малко повече нещичко, за което така Учителят беше се надявал, нали? Аз си спомням, никога на нашия бивак не сме имали толкова удобства, както нея година. Вода носеха изобилно всички, нали, понеже готвеха за Учителя, дърва, като дойде Борис, като нацепи дървата, че едри, че тънки, че по-дебели, че клечици, ама като ги нареди като че изложба прави. И всички, които идваха, все носеха нещо, искаха да услужват. По този начин можеха да видят и Учителя, нали? За да Го видят. Учителят малко говореше, но всички приемаше, брат. Или отвънка, или в палатката. Всички, които дойдат ще се изредят да Му целунат ръка. Приемаше ги. Той не беше затворен….”
Продължете да четете текста от записа тук.
Целия материал на Елена Андреева е публуван в том 9 от поредицата “Изгревът…”

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката “Изгревът… говори” Youtube