Георги Събев – летописецът на Айтоското братство. 

Ето и част от текста към втория запис: “…На това пък аз лично съм присъствал. Един военен, капитан ли беше, какъв чин беше, то тия чинове аз не мога да ги различавам, беше застанал, вади бележника и пише. Ама предварително пита: „Братството има ли устав?” Някого другиго попита. – „Няма устав.” – „Как може общество без устав?” Вади бележника си, Учителят говори и той записва. Обаче все сентенцията или като закони и правила, като че са членовете на устава. И той го номерира: 1, 2, 3, 4 и Учителят говори и все към него поглежда и той все записва, записва, а аз съм зад рамото му и гледам. По едно време гледам, беше към 11 часа, 176 бяха номерациите. Обаче Учителят продължава, като из фуния, но дава този материал, той най-после се умори, отчаяли се, какво, затвори тефтера, тури го в джоба си и заради туй аз после като го описвам, казвам: „И така уставът на братството остана недописан, защото той е написан в сърцата на хората. „Заверение устава на Братството”, така ще го намериш някъде в книгите….“.

Текста от записа може да четете от тук.

Биографията му може да прочетете тук

Целия материал на Георги Събев е публикуван в том 10  от поредицата “Изгревът…”

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката “Изгревът… говори” в Youtube