„…В.К.: Не върви – ще каже откачил си. Разказваха ми, че тука имало една тетрадка, в която всеки, който дойде записва по нещо и много интересни неща са записани. Имаше ли такава тетрадка или вече няма?
Т.Г.: Слушай, имаше, след като си замина Учителя дойдоха тука от Братството в София и всичко вземаха. Само тия работи останаха, които ги виждаш. Къде що, не знам.
В.К.: Ясно.
Т.Г.: Имаше много работи. Даже на кревата постилките на Учителя взеха и ги отнесоха. После ние купихме други постилки.
В.К.: Е защо?
Т.Г.: Колкото знаеш ти, толкова знам и аз. Няма ги нито тука, нито у София.
В.К.: Не смееш да се обадиш, щото ще кажат…?
Т.Г.: Не, само траем и наблюдавам.

В.К.: Припомняте си за ония времена. Ей, гледаш как си заминават някои приятели, трудно се издържа. Нали човек е свързан с цялото. А по ония години знаехте ли тука [в Мърчаево], че Учителя е бил болен? Имаше ли признаци, че Учителят е бил болен? Така, че е залитал нещо, не?
Т.Г.: А-а, не, не! Нямаше.
В.К.: Значи тука [в Мърчаево] Учителя беше здрав?
Т.Г.: Чисто здрав и никакви такива работи, за които ми говориш. Десет месеца тука, и не е боледувал.
В.К.: Не е боледувал?
Т.Г.: Не.
В.К.: Той тогава Учителят излизаше, правеше си разходки тука. А до къде ги правеше?
Т.Г.: Да, правеше разходки от този извор до този извор. Една пътечка сме направили сега. Тука сега е заградено, но тогава имаше пътечка и по нея правеше разходки от извор до извор.
В.К.: Върви си с бастунчето и си прави разходки. Шал си сложи, сутрин стане рано.
Т.Г.: Рано става.

Разказваше една интересна опитност навремето Звездински. Мир и светлина на душата му! Отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, кога ще дойде времето да излезем на площадите, ще издигнем трибуни, ще говорим за Бялото братство, така, така, така“. Учителят го погледнал и му казал: „Този метод е отречен от вековете. По тоя път сега няма да вървим. Сега ще вървим по пътя на теменугата. Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка. Обърнеш се, мирише, обърнеш се гледаш – няма нищо. Погледнеш, потърсиш, а тя – у трънете. Там е и не се вижда.“ И вие сега така, ще работиш ще живееш никой да не те познава. Но с делата си ще благоухаеш. С добрите си дела. А не както сега, на времето така и така.

…