
Когато се явих при Мара Маринова Цибулка (нейна ученичка бях в София), цели три месеца не ми даде да изпея нито един тон. Само ми предаваше дишане. Туряше ме да легна, защото в полегнало състояние мускулите се отпущат и човек хваща кои мускули да впрегне за дишането. Иначе, като е стегнат, всичко е стегнато. А като се отпусне, той хваща истинските мускули. Защото диафрагмата е един мускул, който пресича. Тя е мускулна система. А диафрагмата голяма роля играе при певческото дишане.
И когато някой път река: ще стана ли или да продължа да почивам, почна певческо дишане да правя и като съм заспала, не съм усетила. Певческото дишане дава чудесен сън, но винаги при отворен прозорец или врата. Защото Бог е във въздуха, етерът е там също. Те като нахлуят вътре в тебе, дават ти добър сън. Особено, ако приемаш дишането със специални формули.
Л.Т.: Учителят каза: „За Мене българите са евреи, еврейски народ и ще минат през големи страдания. Сами си пъхат главите в торбата.“
В.К.: Сами си пъхат. Значи днеска приключихме. На тоя етап така.
Л.Т.: Разбра ли сега?
В.К.: Разбрах.
…“
Продължете да четете текста от записа тук.
Целия материал на Лиляна Табакова е публикуван в том 34 от поредицата „Изгревът…“
Вижте и концерт-рецитала, посветен на примата.
Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.
Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube