Лиляна Табакова 7A: „… Когато играх първата си Паневритмия, най-напред застанах отсреща и не бързам да вляза в колелото, гледам как играят. И нали се спират от време на време, а пред мене се спря Невена Неделчева и дойде до ухото ми и ми каза, сама беше: „Сестра, елате да играем.“
Викам: „Не бързам още. Искам първо да проуча и после ще играя.“ Най-учтиво й отказах. И тя продължи.
След малко се падна пред мене сестра Савка. Тя се наведе и каза: „Сестра, елате да играем.“ Било определено с нея да играя първата Паневритмия.
И след Паневритмията Учителят ме прие с брат Христов в приемната стая. Тогава Той каза: „Паневритмията е колелото на безсмъртието.“
И ме попита: „Кое упражнение най-много ти хареса?“
Аз Му казах: „Кой на ранина става да играй“.
Тогава Той каза: „Когато бяхте богове и в Райската градина играехте това упражнение, го играехте като богове. А сега, на физическия свят, пак го играете.“ И говори най-хубави работи за Паневритмията, имам ги записани.
           В.К.: Те в кой отдел са? В „Разговорите“ ли са или не?
           Л.Т.: Към „Окултната школа“.

…. Добре, ама когато брат Христо загуби пръстена си, когато се миеше сутринта, закачи Негов[ия] пръстен, който Учителя му го е дал. Този пръстен сега аз го подарих на брат Венцислав Янков. Той го тури на пръста си, защото за мене е много широк, просто излиза от пръста ми. Той представлява змията как си е ухапала опашката.
Сега да Ви обясня мистерията на змията. Учителят каза така в частен разговор: „Змията, която изкуси Ева в райската градина е, всеки човек я има вътре в себе си. Ако извадим малкият мозък, заедно с гръбначния стълб, ето я змията, която изкуси Ева. Тя е опасна тази змия, когато не е уловила опашката си, (както е при мене). Тя тогава изкусява човека. И непрекъснато тая змия изкусява всеки човек. Само Великите Учители на човечеството, адептите и посветените, и напредналите същества, само при тях змията си е уловила опашката, няма кого да съблазнява, нито да изкушава, защото тия духове отдавна са ликвидирали своите слабости. Тази змия е вътре във всеки човек. Тя е тъй наречената астрална змия.“…

… Л.Т.: Всички птиченца като се събудят сутрин и си отворят очичките и се покаже, докато не се [е] показал първият лъч, мълчат. Щом се покаже първият лъч на слънцето и почват: „Тюрлю, тюрлю, тюрлю, тюрлю!“ – почват да благодарят на Бога, почват да пеят. Има една тишина преди първия лъч на слънцето. Даже малките птиченца я чувстват. И малките бубулечици по земята почват да се движат и да благодарят. Тъй че вечерно изпълнение не отива на Бялото братство – отива сутрин, когато всичко се въздига. А вечер е слизане надолу.
Защото „Школата“ излиза от тия разговори, но има прибавени гениални работи вътре. На всяка глава на „Школата“ имам цели страници от Учителя, магистрални. Той се вдъхновяваше, много, много. Такава „Школа“ няма под слънцето втора. Аз съм готова в огъня да изгоря, но тя трябва да излезе, защото ще бъде, така ще я търсят бъдещите музиканти, особено певците. Това сега, което имаме, да се документира със снимки и да се изнесе, да го видя на бял свят….“

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Лиляна Табакова е публикуван в том 34 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и концерт-рецитала, посветен на примата.

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube