„Имай ме отречен.“

Да ви разкажа, в последните й години тя трябваше да помисли за някой, който да я изгледа. Искаше да намери човек, както Станка у Борисови, при Мария и Борис. Свой човек, предан. И тя на него и той на нея. И почна да пише в провинцията, на някой така, подходящ за случая човек. И всички й отговаряха отрицателно. Или заети, или стари, а бяха вече други времена. Обърна се и към тукашни хора. Имаше Катя Грива, имаше Буча Бехар, имаше свободни, без семейство, наши приятели, които можеха да дойдат при нея. Не дойдоха. Идват на гости, донесат някакъв сладкиш, поприказват и си тръгнат.
В.К.: Не поемат ангажимент.
Г.П.: Никой не поема ангажимент. Но аз трябваше да ви говоря и за тази Катя Грива. На Митко Грива сестра. После ми напомнете да ви говоря за нея, защото за нашите нещо трябва [да кажа], кажете ми, ще ви говоря. И тогава тя писа измежду другите и на съпругата на Петър Камбуров, на този, учителя по биология от Стара Загора. Той беше вече покойник. Тя имаше двама сина, които са били оженени вече. Тя беше свободна, единият син тука, в София, другият вън от Стара Загора, а тя в Казанлък. Тя в Казанлък, а синът й не знам, някъде другаде беше. Значи съвсем свободна. И Паша й пише, че е писала на други хора в провинцията и винаги й отговаряли: „Имай ме отречен.“ Това е един стих от Евангелието. „Имай ме отречен!“ И оная й отговаря: „Имай ме вречен!“
В.К.: Имай ме вречен.
Г.П.: И пристига Мара. Хем учителка, интелигентна, поетеса.
В.К.: Мара коя?
Г.П.: Мара Камбурова.
В.К.: Тя се пада снаха на тия Марин и Петър Камбурови?
Г.П.: Не. На братовчед им. На Никола. Снаха на Никола Камбуров, а не на Стефан Камбуров, а другия. И Мара пристигна и аз бях много доволна, че един човек на равен ранг интелектуален е при Паша. Обикнахме се, посещавахме се, въобще станахме три. Това трая няколко месеца. И тя не можа да издръжи, Мара.
В.К.: Психически ли?
Г.П.: Физически. …

„Само ти не си ми създала неприятности.“

… Аз си спомням едно нещо, което ми разказваше Мария Тодорова, мир и светлина на душата й, и тя казваше: „Когато Паша обяви пред целия Изгрев, че иска някой да я гледа, ще й даде сума и пари да купят един апартамент и т.н. И тогава Паша дойде при мене и казва: „Виж какво, аз понеже не познавам хората и искам твоето мнение и на Борис, кой да избера.“ И което беше най-интересно, каква беше нашата изненада, никой не се яви. Никой не пожела. Единствено Гена пое ангажимента.“ Това го знам от тях.
Г.П.: Ама аз не съм поела. Аз ще ви разкажа чудото. Защото много неща ние ги разбираме късно. Сега Учителят й казва, запишете го това: „Само ти не си ми създала неприятности.“ От всичко, което го обикаля. „Само ти единствена не си ми създавала неприятности.“…

„Ако ми съградите паметник, аз ще го съборя.“

Г.П.: Но вика: „Поемам ангажимент да дам 1000 лева за паметник за Учителя.“ Викам: „Вижте, Владимиров, Учителят паметник не иска. Учителят казва, че „ако ми съградите паметник, аз ще го съборя.“ Туй, което е направено като белег на мястото, където са неговите останки, е достатъчно. Ако е въпрос да се издигне паметник, няма ти да издигаш на нашия Учител паметника.“ Но както и да е, той взе парите. От нея къща, от тях пари нищо не се видя. Това нещо знае само Борис и брат Шаров, покойният, на които Христов каза. Аз понеже ни съм взела, ни съм дала, ни съм взела участие в тази сделка, аз нека ме обвиняват, но аз нито се оправдавам, нито твърдя обратното. Нямам пръст в тази сделка.

Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви интервюто на Гена Папазова с д-р Вергилий Кръстев. В него може да чуят много интересни опитности с Учителя. Целия материал на Гена Папазова е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата по аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев с личностите тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.