Георги Събев – летописецът на Айтоското братство. 

Ето и част от текста към запис № 4: “…Учителю, дъщеря ни се помина. Как ще понесем това нещо?” Така, много разтъжени двамата, мъж и жена, отиват. Учителят постоял така сериозно и след туй казал: „Някой знае ли?” -„Никой, Учителю!” – „Добре, тръгваме.” Ако знай, могат да кажат, че се е престорила. Но никой нищо не знай, „Тръгваме!” Взема си бастуна, взема си шапката и веднага тръгват мълчаливи, стигат до къщата на Толев, влизат там, затварят се родителите, и той хваща я за ръцете и й казва: „Върни се!” Тя по едно време взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: „Не искам, Учителю!” – „Върни се!” – казва. „Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам!” – „Върни се, защото други път, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по- хубаво място.” И тогава тя въздъхнала, съгласила се, след малко си отворила очите и станала. След туй живяла още двадесет години, оженила се, деца отхранила и след туй се поминала вече…“.

Текста от записа може да четете от тук.

Биографията му може да прочетете тук

Целия материал на Георги Събев е публикуван в том 10  от поредицата “Изгревът…”

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката “Изгревът… говори” в Youtube