Анина Бертоли
(28.01.1912 – 2.07.1989)

Автобиография. Из „Изгревът…“  том 7

Аз съм родена на 28 януари 1912, вечерта. Майка ми каза вечерно време, но в колко часа не знам. Малкия ми брат Джулио е роден на 30.11.1932 г. В Пловдив.

Само когато свърших италианска гимназия, Учителят ме поощряваше да уча астрология. Е да, ама като не слушаме. Защото го смятах за нещо странично „А, казвам с астрология”. Естествена история следвах. Но нищо не изкарах. Научих и изкарах естествена история наистина и останаха ми няколко изпита, но като разбрах, че няма да ми послужи за нищо, защото съм италианка, трябваше да стана българска поданичка преди всичко. Трябваше да вляза в партията.

Помня, че баща ни ни водеше децата. В Подуяне имахме къща. Та от Подуяне пеша чак тука на Изгрева ми се виждаше много далеч. После той бе от първите, когато се закупиха места тук на Изгрева. И после ние бяхме на Изгрева, а баща ни живееше насреща в една малка стаичка.

Това е 1930 г. Баща ми беше построил къща, аз отивам да чуя беседа, запознах се тогава със сестра Аня, Паша Теодорови, те ми бяха най-близки. Взех сега да ходя на беседа, чакай да чуя аз беседата. Хубаво говори там за Любовта, за Бога, че сме братя и сестри, туй-онуй.

Само когато свърших гимназия, Учителят ме поощряваше да уча астрология. Е да, ама като не слушаме. Защото го смятах за нещо странично „А, казвам с астрология”. Естествена история следвах. Но нищо не изкарах. Научих и изкарах естествена история наистина и останаха ми няколко изпита, но като разбрах, че няма да ми послужи за нищо, защото съм италианка, трябваше да стана българска поданичка преди всичко. Трябваше да вляза в партията. Аз съм и шивачка.

През 1932 г. за първи път отидох на Рила и там сега не искам да целувам ръка на Учителя. Седя настрана. Играя Паневритмия туй-онуй ми харесва, но така стоя все настрана. И Учителят ни заведе на „Езерото на чистотата“и там да си измием краката, ръцете, лицето, главата. И аз обичах вода и аз цапнах вътре, мих се и като се върнахме на лагера сестра Паша отива при Учителя и Учителят й дава един буркан ама бяло сладко. Помня, какво беше туй бяло сладко. Паша ми казва: „Знаеш ли Учителя какво каза, че от днеска си вече бяла сестра“. В: Затуй дава бяло сладко.

През 1936 г. отидох във Франция, баща ми беше писал на тоя Ромоло Мантовани: „Ето дъщеря ми ще дойде, ако обичаш да отидеш на гарата да я посрещнеш“. И той още на гарата ми казва: „Ето още тази вечер ще направим един сеанс. Аз за първи път присъствах на такова нещо. Не знаех, но наистина този техния ръководител се яви. Веро се казва, ама който просто много хубави послания дава, като че ли Учителя говори, все върху основата на Любовта.

Майка ми си заминава през 1965 г. тук, в България. Тя, майка ми беше медиум малко.

Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството. Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж.

После и аз продължих в неделя, празничен ден бях гвардиянка. Мъчен живот и продължавам да живея в една таванска стая, мъничка 2 1/2 на три м. Там ми е спалнята, там ми е кухнята, там ми е библиотеката, кабинет и всичко. А баща ми също живя в една мъничка стая 3 на 3 м всичко и етажерки, етажерки, за да сложим всички книги, списания, но тихо е, спокойно, въпреки, че имам седем етажа да се качвам. Мъчно малко, но казвам все едно, че се качвам на планината. Понеже там няма планина.

Списанието Житно зърно, или Le Grain de blé:

Трябва да знаете какъв труд е за това списание, защото разполагам с много малко средства. Аз съм с малка заплата и баща ми в Париж бе със съвсем малка заплата и след туй малка пенсия. Ама с икономия и баща ми като отиваше на пощата намираше някои въженца тъй, за да се вържат или пък имаше една сестра от нашите, която ми помагаше. Една Анжел, тя помага доста на баща ми тъй за отговора на писмата. Тя хубав език на френски има, баща-ми диктува, тя го облича така във френски език, работи някъде и после ни носеше хартия, за да правим опаковките и с много големи икономии сме правили всичко това както и сега. Аз всичко сама си върша, абсолютно всичко. Както казвам с количка карам пакетите до пощата. И благодарение, че имаме пак такива помощници както имаме един, който превежда, не както баща ми, но така има по-голяма литературна способност, и ги изработваше малко на френски беседите. Аз ги превеждам както са, но разбира се на френски език.

Паневритмия в Париж:

Беше напечатана книга за Паневритмията в София. Като отидох в Париж почнаха да ме питат разни такива подробности. Ръцете казват дланите са нагоре, надолу, настрани. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше пресна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем“. И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем“. И решиха да създадат нова Паневритмия описана по хореографски начин. И тогава извикаха някои хореографи, там беше Мика – Мария Тодорова, на Борис жената, извикаха също Ямрила, нали като балерина, Катя Грива, Елена Андреева и създадоха тогава тази нова Паневритмия.

Разказва Мариета Бертоли:

Анина Бертоли си замиина от този свят като войник на предната линия – до последния момент превеждаше Словото на Учителя Дънов.

Из том 7 от „Изгревът…“