Магдалина Григорова

　　　　Портретът на Учителя
М.Г. (Магдалина Григорова): Сестра Цветана Щилянова ми е разказвала как е нарисувала оригиналния портрет на Учителя.
„До ден днешен, казваше тя, си спомням колко много се страхувах, когато за първи път тръгнах за Изгрева, да моля за разрешение от Учителя да Го нарисувам. Мислех си, ами ако ми откаже? Сестрата, която беше при Него, каза: „Учителю, тази сестра има голямо желание да Ви нарисува.“ Той отговори: „Добре, нека дойде.“
Времето беше много студено, газех сняг до над коленете, но нищо не усещах. Хвърчах от радост и не можех да повярвам, че имам благоволението на Учителя. Само два пъти Той ми позира в салона. И двата пъти ми обърна внимание как нагласява шалчето си. Гънките на шалчето Му до милиметър бяха еднакво подредени и при двете Му позирания.
Когато започнах да Го рисувам, ми направи впечатление, че Той гледаше главата ми в ляво. Помислих си, че прическата ми не е каквато трябва да бъде. С ръка оправих косата си и продължих да го рисувам. Но Учителят продължава да ме гледа по същия начин. Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене. Обаче Учителят не престава да гледа главата ми в ляво, без да си отмества погледа. Накрая се принудих да Го попитам: „Учителю, нещо не е наред ли по мене?“ Той каза: „Контролирам художника отгоре, който ме рисува чрез тебе.“ Чак тогава аз си обясних защо за разлика от всеки друг път, когато рисувам, ръката ми се движеше с необикновена лекота. Когато завърших портрата, отидох на Изгрева да го подаря на Учителя, а Той ме попита колко струва. Казах: „Никакви пари, Учителю! Подарявам Ви го с любов.“
После Той нареди да поставят портрета в Салона. След известно време реших пак да нарисувам Учителя, като Го гледах от първия портрет. Обаче разликата между двата портрета е голяма. При втория, ръката ми вече не усещаше тази лекота и свобода на движение, както при първия, когато ми позираше Учителят. Тогава невидимият художник, контролиран от Него, Го рисуваше чрез мен.“

Кой е хирургът?
Сестра Донка Кънева от Стара Загора ми разказваше следния случай:
В беседа Учителят казал: „Тук в салона има една сестра, в корема на която се е вмъкнал един тъмен дух и не иска да излезе. Понеже вярата на тази сестра е доста слаба, затова ще играе ножът.“ След време тази сестра отива на операция в клиниката на д-р Варкони. Преди да й поставят упойката, тя има видение. Учителят й се явява зад гърба на д-р Варкони, до дясното му рамо в бяла престилка и с бяла хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Варкони се явява при сестрата и казва: „Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, а някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми.“ Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Варкони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него.

Пример за непослушание
Рождената сестра на сестра Дора Карастоянова – Анастасийка, ми е разказвала за поета Христо Смирненски, който я помолил да пита Учителя ще благоволи ли да го излекува от туберкулозата. Тя предава тази негова молба, на която Учителят отговорил: „Кажи му само един месец да не яде месо.“ Христо Смирненски се съгласява със съвета на Учителя, но приятелката му, която се е грижила изцяло за него и не е позволявала друг да се меси в лечението му, категорично заявила: „Тази няма да я бъде, как мога аз да го лиша от най-силната храна – месото.“ Затова, че Христо Смирненски е поискал помощ от Бога – Учителят, а е изпълнил нареждането на приятелката си, то много млад си заминава за другия свят.

     Срам от хората, а не от Бога
Сестра Янка Стойчева от Нова Загора ми разказа случай с една атеистка, която получила удар. Тя решила да се помоли: „Господи, ако наистина съществуваш, помогни ми да изляза от това състояние.“ За кратко време тя се освобождава от цялостното схващане на тялото си. Повярвала напълно в Бога. Но когато съседките са я попитали: „Как стана така, че бързо се оправи от удара“, досрамяло я да им каже, че се е помолила на Бога. Отговорила: „Ех, ако не беше лекарката да ме спаси, бях си заминала за оня свят!“ В този момент получава втори удар и умира на място.
Изводът е следният, който съм го срещала в беседа. Учителят казва: „Вие се срамувате от хората, които пет пари не дават за вас, и хич не ги е грижа за вашето състояние, а не се срамувате от Бога, Който ви е дал живота и бди над него всеки миг.“

       Анастасия Карастоянова
(11.08.1905 г. – 7.01.1987 г.)
Един ден, казваше Анастасийка, отивам на Изгрева и виждам, че масите са подредени за обед. Гладна съм, но нямам пукната пара да пусна в касичката. Учителят се доближава до мене и ме пита: „Анастасия, защо не седнеш да обядваш?“ – „Ами, Учителю, нямам монета да пусна в касичката.“ – „Е-е, по- важно е, че искаш да пуснеш, а нямаш, отколкото да имаш, а да не пускаш.“ Покани ме да седна до Него. Започнах да се храня. Завистливите погледи като стрели се насочваха към мене. След като се нахраних, Учителят ме попита: „Нямаш пари, а къде остави милионите си в Русия?“ Подсказа ми за мое прераждане там като графиня.
Реших да отида на Рила. Вървях бавно по пътя, но силите ми неусетно намаляваха. Видях се последна в редицата на групата. На ум се помолих: „Учителю, дай ми малко сили.“ Изведнъж се усетих без тяло, правех крачка повече от метър, не бързах, а летях и се отзовах най-напред при Учителя. Обърнах неволно глава назад, гледам Учителя най-отзад върви и учудена си мислех как може Той едновременно да бъде в края и в началото на редицата. След това видях над главата Му голям триъгълник от светлина.
На Изгрева гледаха на мен с голяма завист. Един ден, атакувана от погледите им, Учителят минава край мен и ми казва: „В сравнение с тях най-малко тревоги ти си ми създала.“ После пред една група е казал: „Тя не е лоша, вие искате да я направите такава.“
Анастасийка завърши земния си път в дом за стари хора – Горна баня. Там е сънувала Учителя три пъти. При първия сън Му измива само единия крак. При втория сън Учителят й казал: „Винаги да сверяваш часовника си с моя!“ При третия сън тя лежи върху красива мраморна плоча, но мраморът не е студен, а приятно топъл. Учителят отива при нея и я покрива грижовно с пелерината си. Този сън съвпада със закрилата на Учителя към Анастасийка, особено в последните дни от живота й. На 24 декември 1986 година тя заедно с медицинския персонал е посрещнала Бъдни вечер и пред всички се е помолила с думите: „Учителю, искам леко да умра.“ След две седмици, на 7.01.1987 година, сряда, след обед, към 4 часа е заспала и тихо си е отлетяла.
Учителят казал още за нея, че на камък да седне, масло ще пусне. А нейната рождена сестра, Дора Карастоянова, ми е казвала следното от Учителя за нея: „Анастасия е голям океански параход с много малка дупчица.“

Наталия Чаковa
Сестра Наталия Чакова ми разказваше
При едно посещение на Изгрева Учителят я попитал: „Наталия, защо толкова много настояваш да бъдеш на работа близо до София?“ – „Ами, Учителю, за да бъда по-близо до Вас“, казала тя. А Учителят й отговорил: „Е-е, тя и котката е всеки ден близо до Мен, но все котка си остава.“
Друг път Учителят я пита: „Искаш ли да ти дам ясновидство?“ – „Не, Учителю, страх ме е.“ – „Няма от какво да те е страх. Аз съм с тебе!“, казал Учителят. – „Не, не, Учителю, страх ме е“, упорствала Наталия. Но Той й дал ясновиждане в писането. Тя пишеше много хубави разкази и стихотворения. Едно от тях предавам със съкращения:

        Помаза ме
„Помаза ме да бъда Твоя любима, вярна дъщеря
и с обич да разказвам за Теб на всички по света.
Вярна съм и вярна ще ти бъда днес и всякога през вечността, все за Твоята любов ще пея, с песен все ще Ти благодаря.“
Един ден, казваше Наталия, по отношение на моето писане, Учителят много деликатно ми обърна внимание да не се възгордявам и да не си въобразявам, че това, което пиша, излиза от мен. Всички големи художници, музиканти, поети и писатели, казал Учителят, приемат направо от Невидимия свят това, което им диктува и накрая им казва: „Ха сега, подпишете се!“ Бог е великодушен и с радост се съгласява да си сложите подписа под Неговата творба.
По отношение на цветовете, Наталия се явила в салона на беседа с тъмнокафяво палто. Учителят отива при нея й казва: „Този цвят не е здравословен.“ След два дни Наталия взема заплата и направо в магазина. Първото палто, което си харесала, било тъмно синьо, хубав, чист юпитеров цвят. Купува го и отива веднага на Изгрева. Учителят като я видял, усмихнал се и казал: „О-хо, Наталия с ново палто.“ Бил доволен, че изпълнила съвета Му.
Друг път се разговаряхме с нея за белите коси. По този повод тя ми разказа случка с д-р Методи Константинов. При слизане от трамвая, той дава път на една възрастна жена с бели коси, но си наранява по някакъв начин крака. Отива при Учителя и Му разказва за случилото се. Учителят му казал: „Небето с това ти е показало да не даваш път на злото. Не винаги под белите коси се крие Доброто.“ На беседа Учителят казва: „Белите коси са израз на чистота, но вие незаслужено ги носите, като перуки от театъра сте ги наложили на главите си.“
Относно женитбата. Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: „Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос?“ Учителят веднага отговорил гласно на мисълта й: „Хубаво нещо е да се ожени човек, но още по-хубаво е да не се жени. Току виж, че мъжът ти замине за другия свят и ти вместо да се грижиш само за себе си, ще трябва да мислиш за още две деца.“ Учителят направо е предсказал какво ще й се случи, ако се ожени. „Женитбата не е за всеки, казвал Той. Ако ти е определено да се ожениш и не се ожениш, ще умреш млад. И ако не ти е определено да се ожениш, а се ожениш, пак ще умреш млад.“ Такъв е примерът с певицата Христина Морфова, която е ходила при Учителя да Го пита за този, който впоследствие става неин съпруг. Учителят й казал: „Той има тежка карма!“ Понеже Морфова много го е обичала, рискувала, омъжила се и след това умира при катастрофа.
Който е искал съвет от Учителя и не Го е послушал, скъпо е заплатил със живота си. Но Наталия е послушна ученичка на Учителя. Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: „Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба.“ – „А ти какво му каза?“ – попитал я Учителят. – „Ами казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас.“ Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето. За това, че е отказала предложението за женитба пред група сестри е казал: „Наталия има идея.“
Една от сестрите попитала: „Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не?“ Учителят й отговорил: „Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойда в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им.

       Сълзата
Сестра Гита, майката на Йоанна [Стратева], разказваше на Витоша:
„Един ден, казва тя, виждам певицата сестра Лиляна Табакова отива при Учителя. Реших да я изчакам. Тя се забави доста. На излизане от него беше много развълнувана. Попитах я: „Сестра Лиляна, какво се е случило?“ Тя ми каза, че Учителят е свирил на пианото песента „Той иде“. Бил е много тъжен и една голяма сълза се стекла по лицето Му. Накрая казал: „Да, Той иде, но като дойде, какво ще намери, виждате какво е сега в света.“
Сестра Гита много хубаво свиреше с китарата си. Някога Учителят й е казал, че китарата е любовен инструмент, понеже при нея вземат участие пръстите на двете ръце, докато при цигулата само на едната. За сестра Гита и още двама китаристи Учителят е казал, че в миналото си прераждане са били мускетари в Италия.

      Учителят удължава и скъсява живота
Сестра Паша Белева, племенница на брат Тодор Стоименов, ни разправи следния случай с нейния вуйчо:
„Един ден брат Тодор Стоименов ял яйца, след което му става много тежко на стомаха. Обезпокоени домашните му решават да извикат Учителя. Идва Учителят и с влизането си веднага попитал: „Тодоре, какво яде?“ Едва, едва проговорил братът: „Яйца, Учителю.“ – „Е, сега ще ги мътиш“, шеговито казал Учителят. Прави му хороскоп и отсича: „Тодоре, дотук, повече не ти се дава от Горе, ако ходиш в правия път, може да ти се удължи кредита.“ И наистина, казва сестра Паша, Учителят удължи с още 50 години живота на моя вуйчо.
Друг случай за удължаване на живот съм слушала за една сестра, която отишла при Учителя: „Учителю, сънувах, че една жена ми казва: Ти след една  година ще си заминеш.“ – „Да, предупреждават те“, отговорил Учителят. „Децата ми са малки, какво ще правят без мен“, разплакала се сестрата. – „Колко години искаш да ти се отпуснат още?“ – попитал Учителят. „Ами поне десет, да могат да стъпят децата на краката си“, отговорила сестра. „Добре, от тебе десет и от мене още десет.“
След двадесет години, по същото време сестрата си заминава за другия свят. В беседа Учителят казва: „Животът ви може да се удължи колкото искате, само ако го използвате разумно в служене на Бога.

    Помощ от разстояние
Сестра Наталия Чакова ми е казвала, че стенографката на Учителя Паша Теодорова лично е разправяла случая. На посещение при Учителя сестра Паша вижда, че Той е със силно издут корем. Станало й много неудобно и си извила главата встрани. А Учителят казал: „Е, да, в момента помагам на една бременна да роди.“

    Истинският лекар
Учителят казва: „Истинският лекар е този, който само като те погледне в очите и болестта веднага изчезва, независимо от това, дали е тя злокачествено нелечима.“ Такъв пример съм слушала за сестра Дора Карастоянова от нейната рождена сестра Анастасийка. В млада възраст месечният цикъл на сестра Дора протичал с непоносими болки. Сестра й Анастасийка казала: „Ще отидем при Учителя.“ Учителят погледнал сестра Дора в очите и казал: „Почакайте тук.“ Отива в Горницата и донася една много мъничка таблетка, разделена на три микроскопични парченца. Казва на сестра Дора да взема три дена по едно и да пие с чаена лъжичка гореща вода. Обаче тя само един ден направила това и до края на цикъла всичко е протекло леко и безболезнено. Ясно е, че тук лекува погледът на Учителя, а не таблетката, с която Той привидно си е послужил пред тези млади сестрички. В беседа Учителят казва: „Аспиринът не лекува, лекува вярата в аспирина.“
Друг пример съм слушала за една сестра, която е боледувала от бъбреци и не може да се движи. Синовете й я занесли на ръце при Учителя. Той посочил един камък, на който да я поставят да седне. Погледнал я в очите и казал: „Стани!“ За изненада на синовете й тя става и тръгва да ходи свободно без всякакви болки. По този начин се лекуват само тези, на които кармата е изплатена. Сам Христос не е лекувал болни, на които кармата не е ликвидирана.

        Четете живото Слово
Преди повече от десет години на Рила възрастни братя и сестри от провинцията разказваха ценни опитности, които са имали с Учителя. Съжалявам, че не съм записала тези бисери, помня само някои от тях.
Един възрастен брат разказваше за друг брат, който на времето е присъствал на погребението на бащата на Учителя. След погребението отива при Учителя и Му казва: „Учителю, вчера погребахме баща Ви, а Вас ви нямаше.“ Учителят отговорил: „Аз наредих да го приемат Горе!“ Значи, всеки може да дойде на погребението, но само един може да нареди да го приемат Горе.
След това една възрастна сестра и тя пожела да каже своя опитност. Отива при Учителя и Той я пита: „Сестра, какво четете?“ – „Най-много Библията“, отговорила сестрата. А Учителят й казал: „Рекох, не се занимавайте с мъртвото минало, четете Новото, Живото Слово.“ Сестрата останала много изненадана, защото знаела, че Учителят препоръчва да се чете и Библията.
Същият пример е с Кирчо от Петрич. Сега той е в Невидимият свят.
Един ден на Витоша лично той ми го разправя: „Понеже Учителят препоръчваше да учим есперанто, аз си купих значката на есперантистите и съм я закачил на ревера на палтото си. Веднъж Учителят идва при мене, вижда я и казва: „Рекох, не се занимавайте с мъртви езици. Изучавайте живият, ангелски език.“ Кирчо се стъписал и като си тръгнал, веднага захвърлил значката.“ Значи Учителят препоръчва много неща, но те не се отнасят за всички. Кой до където е стигнал и от каквото се нуждае в момента на стъпалото, на което се намира.

      Учителят ръководи и сънищата
На времето една сестра отивала при Кемал Ататюрк и Учителят й казал: „Носи му много здраве от кадъната!“ Кемал Ататюрк сънувал, че една кадъна му се явява и му казва да не се тревожи, да бъде спокоен, защото ще спечели революцията. Този сън той е споделил само с майка си и останал крайно изненадан, когато разбрал, че и Учителят знае за него.
Това ми го разправи Данчето зъболекарката от Ямбол. Тя го споменава в спомените на своя баща. Д-р Кръстев да види, да не се повтарят
Заб. От 25.00. до 39.00 много неясен звук, пращене, говора заглъхва
/Спомените надолу са както М.Г. ги е предала.
Като се има пред вид, че горните са точни, оставих и останалите. Предполагам, и те са точни. Прегледани са само за грешки.

      Не допускайте да ви лъжат
Един ден сестра Наталия ми разправя за един селянин, който се явил на Изгрева при Учителя и Му предлагал картофи за братската кухня. Учителят попитал по колко лева ги продава килото. Той казал някаква сума, но Учителят отвърнал, че на пазара вървят по-евтино. Селянинът упорствал, че и на пазара били толкова. В това време Наталия стояла зад гърба на Учителя и на ум си казала: „Учителят пък какво се дърли за някакви си стотинки!“ И аз, казва Наталия, не разбрах откъде ми дойде в ума тази дума „дърли“. Обаче Учителят мигновено схвана мисълта ми, рязко се обърна към мене и каза: „Не е въпросът за стотинките, аз мога да му дам и повече, но той не трябва да лъже. Не допускайте в никакъв случай да ви лъжат. Преди 2000 години Христос дойде да ви научи да не лъжете, а аз дойдох да ви науча да не ви лъжат.“

     Умореният ученик
Една нощ сестра Наталия тръгва от дълбоката провинция за София, за да стигне рано сутринта за беседа. Пристига в салона и сяда на последния ред. Още в началото на беседата тя заспива уморена от нощното пътуване. Но някъде към средата на беседата леко се събужда и чува изречението: „Ученикът не трябва да бъде скържав, не трябва да се скъпи, когато трябва да направи нещо за Бога.“ Сестра Наталия се разтреперила от яд, помислила, че това се отнася лично за нея, щом точно това изречение на Учителя от беседата я събужда. Свършва беседата и отивайки да целуне ръка на Учителя, тя застава строго пред Него и Му казва: „Учителю, цялата си заплата съм дала за това идване тук, на тази беседа, цяла нощ съм пътувала и уморена едва пристигнах. Кажете ми, аз скържава ли съм и с какво съм показала, че се скъпя за делото Божие?“ Учителят, казва сестра Наталия, само дето не припадна от смях. Извади си носната кърпичка и не може да се успокои, смеейки се със сълзи. Накрая ми каза: „И през ум не ми е минавало това, което ти си помислила за себе си, но аз още утре ще включа този пример в беседата си под псевдоним: умореният ученик, който жертва всичко, само и само да дойде и чуе беседата на своя Учител.“

       Да нямаш нищо общо с него
Веднъж Учителят казал на сестра Савка: „Рекох, кажете на учителката Наталия Чакова да дойде при мен.“ Сестра Савка отива при сестра Наталия и предава поръчението на Учителя. Наталия, без да знае защо я вика Учителят, се разплакала и започнала да повтаря едно и също: „Ама аз нямам нищо общо с него, ама аз нямам нищо общо с него!“ Сестра Савка се учудила много на поведението на Наталия, и когато Наталия се явила при Учителя, пак продължила да плаче и да повтаря същото: „Ама, Учителю, аз нямам нищо общо с него!“ Учителят отговорил: „Аз знам, че ти нямаш нищо общо с него, но все пак искам да те предупредя, никога да нямаш нищо общо с него!“ В случая ставало въпрос за Лулчев. Учителят продължил: „Аз имам един враг на небето, който работи чрез Лулчев, Михаил Иванов, Ст… и още двама. Всичко пет. Но те не са виновни за това, виновни са дотолкова, доколкото допускат този дух да работи чрез тях.“

    Съборът и отпуската
Лично от брат Жечо Панайотов съм чула негова опитност от събора в Търново. Не си спомням коя година е било. Съборът трябвало да продължи десет дена, обаче той нямал отпуска за толкова дни. По тоя повод се обърнал към Учителя със съжалението, че трябва да си тръгне. За негово учудване Учителят му казал да остане, че това ще се уреди. При това положение той останал през цялото време и се успокоил. Когато се върнал на работното си място, му направило много силно впечатление, че никой от колегите му не го попитал дори къде е бил през тия десет дни.
Край на записa