„В Школата на Бялото Братство е голяма привилегия да влезеш. Там не канят и не вербуват последователи. Напротив, като речеш да влезеш, ще срещнеш всевъзможни препятствия и мъчнотии, прегради. По-скоро ще те гонят, ще те пъдят, отколкото да те канят. Но когато в тебе се роди стремежа на душата към Бога, тогава каквито препятствия и да срещнеш на пътя си, ти ще ги преодолееш. Тогава си готов вече за ученик на Бялото Братство. Тези препятствия са, за да се опита човек готов ли е. Науката, знанието за Божествения живот не са за всекиго. Учениците се подбират грижливо и се подготовляват отдалече. Всеки трябва да знае дали една мисъл е негова, или не. Като казваме нашата мисъл, разбираме Божествената мисъл. Всяка друга мисъл, трябва да я знаеш откъде иде.

Всеки член на Бялото Братство е проява на Бога. Те са придобили всичко това чрез усилена работа. Ако изучавате живота на тези братя, ще видите какви жертви са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вий веднага щехте да тръгнете по техния път. Преди всичко засега не може да се намери поет или писател, който може да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такъв образ, нито такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Верността към Бога се изразява и към верността към човека. Верността към човека произтича от верността към Бога.
Изпитите на ученика
Учителят често поставяше учениците на изпит, да види доколко те са самостоятелни в своето мнение, доколко имат своя мисъл и разбиране, отношение, преценка за нещата. Той изказваше пред тях обикновено мнението на други ученици, изказано чрез Неговите уста. То звучи като Негово, а всъщност то носи белезите на несъвършенството на обикновения човек. Дали ученика ще различи, че това не е мнението на Учителя, макар и изказано от Него? Дали ученика ще го приеме безкритично, въпреки че не е съгласен с него? Дали авторитета на Учителя ще помрачи неговия поглед и ще го разколебай в неговата мисъл? Това мисли Учителя, това изпитва понякога, но на този изпит поставя обикновено силните ученици. Той не е за всички.
„Не ограничавайте Божественото в себе си, нито Го унижавайте. То предава цена на човека. Като знаете това, вий трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него.“ – Учителят.
Уважавайте душата заради цената, която Бог е определил. Не унижавайте своята душа или душата на когото и да е. Правите ли това, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Когато дойде време да се пробуди една душа, природата ще намери начин да я пробуди, колкото и дълбоко да е заспала. Ще намери начин да я призове да учи. Човек трябва да трепне, когато го призоват, да скочи като Самуила и да каже: „Ето ме, Господи!“

Формула, дадени от Учителя за ограждане
Ще образуваш около себе си три светли кръга мислено, кръгове от светлина.
Първо – елипса отпред назад, над главата.
Второ – елипса от ляво на дясно над главата.
Трето – елипса хоризонтално около пояса.
Ще кажеш тихо в себе си: „Аз съм с Бога на Любовта, аз съм с Учителя на Мъдростта, аз съм с Духа на Истината, Който ме огражда и закриля.“

Хората показват обикновено себе си. Искам да срещна човек, който показва Бога. Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде чисто. Окото на душата е мисълта. Ако мисълта ти е чиста, цялото ти тяло ще бъде чисто. Тука има една важна мисъл, но трудна. Понякога ми се струва, че човек не живее само в едно тяло на Земята, а едновременно живее в много тела сред разни народи и раси, в различни страни. А каква ли е връзката на душата с растенията и животните? Какви ли източници подхранват неговата мисъл и чувства, сили, добродетели и качества? Човек е свързан с хиляди невидими нишки с живота на Всемира.

Великите разумни същества, които са строили Вселената според тяхното разбиране и знание, според службата, която изпълняват са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, познати под имената:
1. Серафими – братя на Любовта.
2. Херувими – братя на Хармонията.
3. Престоли – братя на Волята.
4. Господства – братя на интелигентността.
5. Сили – братя на движението и растенето.
6. Власти – братя на външните форми и изкуствата.
7. Началства – братя на времето, състоянието и такта.
8. Архангели – братя на огъня и топлината.
9. Ангели – носители на живота и растителността.
Последният – десети чин – ще заемат напредналите човешки души….“

[Бележка на съставителя. За „Мислите на ученика“ виж бележки на съставителя – „Изгревът“, т. 31, с. 110-111.] “

Чуйте от първо лице Борис Николов, наименувани от него като „Мисли на ученика“. Обемът на аудио-материала е огромен, и поради тази причина материала ще бъде разделен на няколко части: Борис Николов – архив, Борис Николов – Мисли на ученика; Борис Николов – Писма от затвора, Борис Николов – Разкази за Габрово, Борис Николов – Пътят н Ученика, Борис Николов – Спомени, Борис Николов – Окованият ангел. Ако сте любопитни какво следва – абонирайте се и ние всяка седмица ще ви изпращаме новите записи, които публикуваме.

Номерата в наименованието на записите описват първо номера на магнетофонната ролка (от 1 до 5) и после номера на пистата (от 1 до 4)

…“ Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Борис Николов е публикуван в том 32 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube