“ Учителят казва така: „Във всеки град и село трябва да има по една запалена свещ.“ Това са думи на Учителя, които съм ги чул, тоест, тази свещ е именно да има салонче, да има хора около туй салонче, да има хора да четат лекциите, беседите и да очакват един ден, когато Господ ще прати многото хора. И когато са Го питали старшите братя навремето от другите градове: „Учителю, ние тук например, в Казанлък сме 20-30 души.“ „Ще дойде време когато 200-300 души ще бъдат на един път.“ А един брат Добрев, ръководител в Сливен, казва: „Учителю, ние сме толкова 20-30 души, все така един и същи.“ „Ще дойде казва, по 200, 300, 500 души ще влизат. Тъй че вие сте запалената свещ, дето ще очаквате един ден да ви прати Господ много хора, когато му дойде времето.“ Тъй че Петър си вършеше работата в София, работеше за пари, но един път си счупи крака лошо, втори път си счупи крака, значи Божието наказание идва затуй, че той не е свършил работата, която Учителя му е поверил. Именно, да бъде ръководител и да ръководи работата в Русе. Тъй и след туй милицията идва няколко пъти и му прави обиски, той искаше да стане учител, после да носи дрехите на Учителя. Там му гласуваха доверие, там Елена, Борис Николов, другите братя дадоха много ценни неща, Учителюви неща да ги съхранява той. И гардероби, и костюми, и дрехи и ценни работи, много ценни работи. Аз знам там един юрган, който е с вълна, аз бях донесъл от южна България, там го правиха братя и сестри. Направихме го с такъв мерак един хубав юрган, и дюшек от чиста вълна. И той там остана и така Петър почна да носи дрехите на Учителя и пуска там неговите братя, онези са дигали и го окрали и когато дойде време и Петър се разболява и лошо се разболява. И под тормоза на милицията, защото вече гонят го духовете и милицията му казва: „Избери си къде ще отидеш. Интернираме те от София.“ Той болен вече. Където си избереш, там ще отидеш. Но тука няма да бъдеш. Пъдят го от София, милицията, законна държавна милиция. Държавна сигурност казва: Ти не си за тука, интернираме те, къде ще си избереш? Той си избира Русе. И там, нали Марашлиева ходеше там да го гледа. И там почина. След туй, когато почнахме да се интересуваме да приберем ценности от Учителя, които Петър ги съхраняваше в своя дом, като отидохме списъка, който имахме от сестра Елена Андреева – нищо нямаше. Това няма, онова няма. Всичко е задигнато, изкрадено, изчезнало и останаха някои работи, които почти не са …“ 

Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви интервюто на Георги Йорданов с д-р Вергилий Кръстев. В него може да чуят много интересни опитности с Учителя. Целия материал на Георги Йорданов е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата по аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев с личностите тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.