„…В Тибет има една школа за мълчанието, където са адепти, които работят, мислят, работят, творят, но не говорят, помежду си не говорят, не разказват нищо. Това е школата на мълчанието. И един европеец, като се научава, че има такава школа. Иска да постъпи, пита къде е, ходи, ходи в Тибет, отива, намира школата. И влиза вътре и говори, че иска да влезе в школата. Обаче председателя, който е, не му отговоря, взима една чаша с вода, препълнена и взима една капка, във водата слага, прелива. С това иска да му каже: „Школата е препълнена, няма място.“ А той, имало листчета, и аз на децата им казвам, имало листчета на дюля, имало на двора и казвам цъфнала дюлята и нали са листчета на дюлята така като лодчици, взема едно такова листче, слага в чашата и слага капката и лодчицата пътува. Тогава председателя става от мястото, покланя се и го поканва да седне тоя.

… Д.М.: След заминаването на Учителя стана голяма гюрултия. За ръководство бяха се избрали там Борис, Жечо, Антов, Боев, Паша. Имам ги аз написани.
В.К.: Да, седем човека.
Д.М.: Седем човека.
В.К.: Пожизнено.
Д.М.: Да.
В.К.: И защо пожизнено?
Д.М.: Пожизнено, е.
В.К.: Така.
Д.М.: А Учителят беше казал: „За един ден.“
В.К.: Да. А те пожизнено. ….

…Д.М.: 1970-та година. Тогава, нали, големия салон – няма. Паневритмия забранено, Рила забранена, всичко. И почнаха да го молят, като юристи, хайде.
В.К.: Кючуков беше директор на комитета по вероизповеданията.
Д.М.: Отиват при Кючуков, почват да говорят. Брат ми му обяснява и той казва: „А, с вас мога да се разбера, вие сте интелигентен човек. Вие сте юрист, вие разбирате нещата. С вас ще се разбера. Какво искате?“ – „Това и това, това и това.“ – „Добре.“ Дава разрешение да се събираме свободно в нас. И ако има някъде салон, да може в салона. … Те като брат ми беше, Кючуков, каза брат ми: „Другарю Кючуков, да се регистрира Братството, да стане юридическа личност, за да може да си искаме имотите, да може всичко.“ И той казва: „Добре.“ …

В.К.: А, твоя Иван Михаелов, брат.
Д.М.: Да, с розенкройцерите и те му изпращаха разни задачи и той да отговаря на тях и ако отговори на всички, ще го приемат за член в розенкройцерите. И той им отговаря за всичко, но накрая го питат, ама той им пише, че е от Бялото братство, „Към кои искаш да останеш, към Бялото братство ли или към нас? И в двете места не може.“ И той им отговаря: „Оставам в Бялото братство.“ И те вече спряха. Има от него писма розенкройцерски, имам пълно.
И един ден брат ми отива при Учителя и му казва: „Учителю, братството има ли средства, ето виж, показва му снимки в розенкройцерите в Калифорния. Имат хотел, където всеки, който е член на тяхното братство, може три месеца да живее там, да квартирува храна, всичко, безплатно. И показва какъв салон имат, що имат. И Учителят казва: „Имаме, казва, и повече имаме средства, но иди при брат Стоименов и му кажи, че те изпращам аз, да ти каже, можем ли да направим и ние тия неща.“ Брат ми отива при Стоименов и му казва: „Брат Стоименов, така и така, при Учителят бях, за Калифорния, както розенкройцерите имат хотели, имат ресторант, където се хранят, имат читалня, имат библиотека, имат това, показва салона всичко. Учителят каза да ви кажа на вас дали има братството средства и възможност, тука Изгрева да го застроим с тия работи.“ И той му казва: „Я, да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството, сега ще искаш това и онова, ще командваш. Скоро да си вървиш!“ И брат ми засрамен си тръгва. Ама, млад тогава още. Тръгва си и срам го да мине покрай Учителя, а минава имаше лешници така и маси, минава зад лешниците. Добре, ама Учителят стои на вратата и като го вижда: „Брат Иване, брат Иване, ела, ела.“ И брат ми отива. „И какво, какво ти каза Стоименов?“ – „Каза ми: Я, да си вървиш ти, вчера си дошъл в Братството, сега ще командваш. Просто няма възможности.“ И Учителят казва: „Има, казва, има и повече, обаче аз те изпратих, за да чуеш и да си свидетеля, който да казваш, че не Учителят, защото някои казват, че Учителят не разрешава и не дава, че не Учителят, а други са, които не разрешават и не дават. А Братството има средства много повече от розенкройцерските.““

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Драга Михайлова е публикуван в том 4 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия сайт, както и в Youtube