Боян Димитров Боев
(17.10.1883 – 21 07.1963 г)
Биография. Из „Изгревът…“ том 22
Разказва: Светозар Няголов
Един от най-преданите ученици на Учителя – Боян Димитров Боев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 г. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха“, а майка му по произход е арменка.
Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм.
По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда.“ Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб. Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. След свършването на войната се връща в България, разказва своя случай и на всички проповядва, че има Бог, който помага на хората.
Скоро заминава за Мюнхен, за да учи естествени науки и там се среща с доктор Рудолф Щайнер. Започва редовно да посещава лекциите му. Освен редовните си лекции, Щайнер събира най-будните си студенти вечер в дома си и им изнася специални лекции. Боян посещава редовно и тези вечерни събирания. Една вечер Щайнер спира погледа си на него и го пита: „Вие от Азия ли сте?“ Той е мургав – прилича на майка си и неговият външен вид е азиатски тип. Боян Боев му отговаря: „Не, аз съм от България.“ Тогава Щайнер му казва: „Млади човече, какво търсите при мен, когато Великият Учител е в България? Идете при него и ще научите много повече, отколкото при мен.”
Боев се връща в България и намира Учителя. Още през 1912 г. на събора в Търново той е представител на братската група от Панагюрище. Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение. Учителят лично се интересува за него и материалното му положение.
В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище – Боян Боев, ако има нужда от нещо – да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им.“
Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар – понеже е следвал естествени науки в университета.
Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата. Георги Куртев и Боян Боев остават, взимат със себе си 12 войници от своето поделение и започват да лекуват болните. Сутрин двамата правят обща молитва, не ядат нищо, а отиват при болните да ги лекуват. Всички войници оздравяват с изключение на един много тежко болен, който си заминава. Техните дванадесет помощници не се заразяват от болните, остават здрави и се връщат по домовете си. Много от избягалите лекари се разболяват и умират.
След войната Боян Боев е учител в няколко града. Назначен е в Свищов, където проповядва на учениците си новите идеи. Наклеветен е и уволнен дисциплинарно, една година преди да се пенсионира.
От 1924 г. Боев остава при Учителя и започва да стенографира Словото му. Стенографията научава като студент в Софийския университет. До заминаването на Учителя от този свят той го следва неотлъчно навсякъде с молив и бележник в ръка и записва всичко, което Учителят казва. От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца. Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат, помогни кракът ми да оздравее!“Учителят му отговаря: „Мога да сторя това, дето искаш. На тебе това ти е последното прераждане. Ти вече отиваш в ангелската йерархия. И затова, ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак в друго прераждане на Земята и това страдание да си го изкараш докрай. Ти избирай.“И му предлага: „Бояне, искаш ли да ти намалим малко кармата и да отложим част от нея за другия живот?“Боян Боев отговаря: „Искам всичко в този живот да си платя.“Той е стоик, търпелив, никога не издава външно, че има силни болки в крака си.
Учителят обичаше много Боян Боев за детинския му характер и неговата всеотдайност. Макар, че не желаеше да се снима, един ден от любов към брата Учителят го поканва да се снимат заедно на полянката. Той си слага бялата панамена шапка, брат Боев застава до него и правят снимка, която и сега имаме за спомен. Силните болки заставят Боев да използва бастун. При една среща Учителят му казва: „Можеш да хвърлиш бастуна.“Боян Боев го пита: „Какво, какво, Учителю?“Учителят му отговаря: „Тя се свърши вече. Съществото, което беше дошло да ти помогне, е вече зад Луната.“Брат Боев живее дълго време в братските пловдивски бараки, където постоянно работи, дешифрира стенограми. Той притежава над 100 тетрадки със стенограми от разговори, проведени с Учителя при различни случаи. Те са му най-голямото богатство и не иска да се отдели от тях дори за миг. Въпреки строгите предупреждения на Борис Николов да ги скрие, той не го послушва и при поредния обиск милицията му взима тетрадките.
След заминаването на Учителя Боев участва активно в братския живот до последните си дни. От време навреме боледува.
На 21 юли 1963 г. брат Боев заминава от този свят. На другата сутрин той се явява на сън на сестра Райна Калпакчиева и й казва: „Работата продължава. Тук в духовния свят, има много повече работа, отколкото на Земята.“
Очаквайте още информация за този верен ученик на Учителя
Боян Боев с Учителя
Боян Боев и Георги Куртев в Скопие -1917 г
Мария Тодорова, Боян Боев и Учителят на художествена изложба
Разговори на Изгрева – 1942 г Учителят разговаря с Боян Боев и Янка Симеонова, а Мария Златева очаква своя ред
Боян Боев, Учителят и Янка Шопова
Боян Боев, Учителят, Мария Граблашева
Галерия
Весела Несторова с Боян Боев на Изгрева, 1938 г
Весела Несторова с Боян Боев на Изгрева, 1938 г
Разговори на Изгрева – 1942 г Учителят разговаря с Боян Боев и Янка Симеонова, а Мария Златева очаква своя ред
С Учителя на Бивака 10.10.1940 г: 1. …, 2. …, 3. Боян Боев с бялата курка и 4. Ангел Вълков зад него, 5. Начо Петров, 6. Йорданка Жекова, 7. …, 8. …, 9. Учителят, 10. Катя Зяпкова, 11. Милка Аламанчева с бяла блуза, 12. Надя Парлапанова – част от фигурата – сестра на Жечо Панайотов.
Боян Боев с Учителя
Боян Боев, Учителят и Янка Шопова
Боян Боев, Учителят, Мария Граблашева
Чакат обеда в с. Мърчаево. Хлябът е разчупен. 1. Тодора Станчева с тенджерата. 2. Боян Боев. 3. Учителят. 4. д-р Иван Жеков.
С Учителя на обяд в с. Мърчаево – Боян Боев, Учителят, д-р Иван Жеков
Дата 12 август 1936 г. Всички са радостни от оздравяването на Учителя, 2. Мария – усмихната и радостна до Учителя, 3. До нея отдолу е Николина Балтова, 4. С шапката е Стоянка Илиева, 5. До нея е Боян Боев, 6. Над тях е Наталия Чакова, 7. С бялото елече, с шапка е Олга Славчева.
12.VIII.1939 г. Първи ред седнали: 1. Мария генерал Стоянова. 2. Д-р Давидова. 3. Елена Казанлъклиева. Втори ред седнали: 4. Георги Тахчиев от Ямбол. 5. Сабхай – с бялата шапка. 6. Карден – със светлото манто. 7. Над д-р Давидова и Елена Казанлъклиева е Ганка Парлапанова. 8. Учителят. 9. Над Него е Методи Марков – евангелски пастор. 10. Над него е Гради Минчев. 11. Боян Боев – с бялата рубашка. 12. Над него е главата на Методи Шивачев. 13. София Попова, с тъмното манто, до Боян Боев. 14. Над Попова е Цанка Екимова. 15. Вдясно, с белите мустаци и бяла коса, е Начо Петров. 16. Под него седнал е д-р Михаил Стоицев. 17. Между Попова и Михаил Стоицев са се сгушили отпред – Буча Бехар и зад нея – Петра Шелингозова.
12.VIII.1939 г. Първи ред отляво надясно: 1. Мария генерал Стоянова с пепитена рокля. 2. Д-р Давидова – с бяла коса и жилетка с българска бродерия. 3. Елена Казан- лъклиева най-вдясно, с кафява жилетка – плетена. Втори ред отляво надясно: 1. Георги Тахчиев от Ямбол. 2…. 3…. 4. Стоянка Илиева. 5. Сабхай – с бялата шапка. 6. Карден – с бялото манто. 6. Между Сабхай и Карден се вижда Таня Камбурова – дъщерята на Марин Камбуров, облегнала се е на съпруга си Кирил Икономов. 8. Учителят – в средата. 9. До Него е Катя Грива, която Го гледа. 10. До нея е старата Попова, част от главата. 11. Под нея е Ганка Парлапанова. 12. Над 1., Георги Тахчиев, е Катя Зяпкова. Горе: 13. В средата с костюма и жилетката под сакото е Георги Куртев. 14. Над Учителя е евангелският пастор Методи Марков с бяла фланелка и сако. 15. Над него встрани е Гради Минчев – най-високият. 16. Начо Петров, с белите мустаци, е до Методи Марков. 17. Боян Боев – с бялата рубашка. 18. Над Боян Боев е Методи Шивачев. 19. Старата София Попова е до Боян Боев, с тъмно манто. 20. Цанка Екимова – най-накрая вдясно.
При чешмичката „Ръцете”, 1937 г. Почти същите лица като на снимка № 23. Но тук са дошли нови хора и подреждането е различно. 1. Учителят – в средата. 2. До Него е Георги Радев. 3. Петър Пампоров. 4. Тодор Стоименов. 5. Елфиери Бертоли. 6… 7. Боян Боев. Най-отляво долу е Йордан Савов. В групата латвийки.
Жечо Панайотов и Боян Боев.
Милка Аламанчева, Савка, Боян Боев и Галилей Величков
При чешмичката „Ръцете”, 1937 г. Почти същите лица като на снимка № 23. Но тук са дошли нови хора и подреждането е различно. 1. Учителят – в средата. 2. До Него е Георги Радев. 3. Петър Пампоров. 4. Тодор Стоименов. 5. Елфиери Бертоли. 6… 7. Боян Боев. Най-отляво долу е Йордан Савов. В групата латвийки.
Прави ляво Боян Боев, а дясно – Георги Куртев -1922 г
Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев – прав
На хижа „Вада” – 1938 г. 1. Йордан Савов. 2. Боян Боев. 3. Петър Пампоров. 4. ……. 5. ……. 6. Кирчо-Львчето (Кирил Стоянов). 7. ……. 8. ……. 9. част от главата на Дядо Благо (Стоян Русев). 10. Славчо Печеников. 11. Иван Антонов. 12. Крум Въжаров. 13. Учителят, 14.-15.-16. Латвийки. 17. Савка Керемидчиева, с шапката.
Бъдещето на България-диктувано от Боян Боев на Жечо Панайотов на 05.08.1913 г. Миркович. сканиран материал 36 том от поредицата
Надка Кьосева 3А: Сватбата – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 3А: Сватбата Срещу 1937 г. през зимата отидохме на хижа Мусала да прекараме там Новата година. Бяхме на хижа Мусала. Имаше много народ. Аз бях слаба скиорка. [вижте повече]
Надка Кьосева 2В: Бял параход – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 2B: Бял параход През лятото, може би беше през 1934 г., Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме от „Слънчевите лъчи“, последните [вижте повече]
Надка Кьосева 1В: Учителят ми спаси живота – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 1B: Учителят ми спаси живота Един майски ден беше, но валеше ситен дъжд. Аз много обичам дъжда и излязох вън, така лекичко облечена, да излязла да потичам [вижте повече]
Надка Кьосева 1А: Първа среща с Учителя – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 1А: Първа среща с Учителя Мина доста време и барт ми Славчо Печеников ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа“. И аз една [вижте повече]
Милка Говедева 6B: „Красивите картини са хубави, когато се гледат отдалеч“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 6B: „Красивите картини са хубави, когато се гледат отдалеч" С Влад Пашов имахме една дружба, хубава беше тя, когато аз - може би [вижте повече]
Милка Говедева 6А: Упражнението „Слънчеви лъчи“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 6A: Упражнението "Слънчеви лъчи" Въпроса за спасяване на евреите. Лулчев държеше връзка с двореца и с царя респективно. Дойдоха от двореца, но не [вижте повече]
